Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Наказателният кодекс обрасна и с червени рози

"Борбата с домашното насилие ще бъде моя кауза. Едно зло броди из България и то присъства с обезкуражаваща честота в нашето ежедневие - това е насилието над деца и жени. Аз съм загубила илюзията, че с кръгли маси може да се борим с това нещо. Един строг наказателен кодекс ще даде ясен сигнал, че подобни престъпления няма да останат ненаказани.Трябва да сме не зрители на домашното насилие, а участници в предотвратяването му!"

Поредният фойерверк на тема домашно насилие гръмна председателката на Народното събрание Цвета Караянчева като вносител на законопроекта на ГЕРБ за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекси, както и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Текстовете минаха бързо през парламентарната правна комисия и бяха гласувани на първо четене в пленарна зала, след което е време управляващите и опозиционните пишман законотворци да се замислят какви ги вършат. 

За да изпъкне обаче размахът на ГЕРБ, трябва да бъде припомнено съдържанието на внесения в началото на годината аналогичен проект на БСП. Той предвижда умишлените средни телесни повреди на лице, с което извършителят е в близка родствена връзка - възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, да се преследват подобно на всички престъпления от общ характер. Сега те са изключени от този режим като престъпления от частен характер, които се преследват по тъжба на пострадалия. Като частен тъжител той повдига и поддържа направо пред съда обвинението вместо прокурора.

Левицата предлага смесен режим, при който средните телесни повреди, нанесени на лица с близка родствена връзка, да са престъпления от т. нар. частно-публичен характер. При тях наказателното производство започва също по тъжба на пострадалия, но веднага след това продължава по общия ред под ръководството на прокурора. Основната последица при този режим е невъзможността производството да бъде прекратено от онзи, по чиято инициатива е започнало - пострадалия. Дори да реши по-късно, че не желае близкият му да бъде съден, той не може да оттегли тъжбата, по която ще се води както съдебно, така и досъдебно производство.

Мотивите са поначало хуманни - жертвите на такива престъпления да бъдат улеснени, като се освободят от тежестта да се явяват като обвинители срещу извършителите. Тезата, че така ще се противодейства ефективно на домашното насилие, е обаче крайно съмнителна. На първо място, защото в немалко от случаите това насилие не е домашно по смисъла на едноименния закон. Възможни са голям брой хипотези на конфликти между близки родственици, които не живеят заедно.  

По-силният аргумент срещу предложената промяна е обаче прекомерната намеса в личните отношения между хората. Провеждането на наказателно производство пряко волята на пострадалия по отношение на най-близките му родственици може да има далеч по-тежки последствия, отколкото ползи. В много от случаите отделни актове на физическо насилие не водят (особено при ромския етнос) до семейно-роднински разрив, който може да стане необратим именно поради свързаната с него продължителна наказателна репресия.

От друга страна, е под съмнение нейната ефективност. Да се разчита, че прокурорът ще докаже обвинителната си теза в противоречие и против волята на пострадалия, е на практика несъстоятелно. Най-малкото защото в рамките както на досъдебното, така и на съдебното производство последният разполага с широки възможности да я разколебае. Прекалената намеса в личните отношения няма как да бъде толерирана от съда и с оглед на законното право на същите тези категории близки родственици на обвиняемия да откажат да свидетелстват срещу него.

Другата промяна, която предлагат от левицата, е също спорна. С нея се предлага завишаване на санкциите за нарушаване на съдебна заповед, наложена по реда на Закона за защита от домашното насилие. Нарушаването на тези заповеди и сега е криминализирано, но предложението е да стане по-тежко наказуемо при повторност на деянието. Става въпрос за случаите, в които извършителят е с наложена вече влязла в сила присъда за нарушаване на такава заповед. Предложението е те да бъдат наказвани с лишаване от свобода за срок от една до пет години.

На този фон ГЕРБ надскочиха БСП в духа на Истанбулската конвенция - с познатата фалшива, едностранчива и базирана на абсурдни статистики теза, че жените са основната жертва на домашното насилие. Тя е афиширана еднозначно в мотивите към законопроекта, чиято заявка е отчайващо наивна - "справяне с констатираното общественоопасно явление чрез криминализиране на всички форми на домашно насилие и прилагане на най-тежката форма на държавна принуда".

В тон с тази заявка за всички състави на физическо домашно насилие е предвидено да се прилага режимът не само за престъпления от частно-публичен характер, както предлага БСП, а направо за престъпления от общ характер. Така пострадалият може да бъде въвлечен в наказателно производство срещу негов партньор или съпруг, което на практика не желае, а на теория не може да предотврати или прекрати. Да му мисли прокурорът, който в повечето случаи ще трябва поддържа обвинението в разрез с желанието и подкрепата както на пострадалия, така и на свидетелите. 

Приложението на квалифицираните състави на убийство и телесни повреди се разширява за всички такива посегателства, извършени при условията на домашно насилие. Сега законът предвижда по-тежка наказуемост за такива престъпления, ако са извършени срещу родител, биологично дете, бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, както и лице в безпомощно състояние. Във всички тези случаи засилената наказателна репресия е оправдана с оглед пряката родствена връзка на произход или особеното състояние на жертвата.

Включването на настоящите, и особено на бившите съпрузи, в този кръг е обаче категорично неоправдано. Както заради липсата на тези качества, така и с оглед обстоятелството че в много случаи става въпрос за конфликти, свързани с имуществени спорове или родителски права. При това в огромен брой случаи е безспорно, че пострадалият е разрушил безотговорно семейството, като провокира и мотивира извършителя чрез дълготраен психически тормоз и издевателства в тези насоки.  

Върхът на сладоледа е инкриминирането на всички форми на системно психическо насилие. Чест прави на вносителите, че поне тук не са се вторачили единствено в домашната среда. Такъв ограничителен признак не е въведен, като в мотивите е посочено че може да става въпрос за работното място или училището. Отсега можем да си представим какви жалби ще се пишат, колко ще се работи по тях от разследващите и как посочените за насилници ще контраатакуват с жалби за набедяване. 

Дефиницията за психическото насилие е не по-малко творческа. От една страна е ползвана като основа сегашната уредба на принудата и заканата, което е логично. От друга страна обаче авторите на проекта са решили да доразвият детайлно съществуващата дефиниция в Закона за защита от домашното насилие. И са се оляли отвсякъде в стремежа си да опишат макар и примерно конкретните проявни форми на психическо насилие. А именно: вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, за издръжка или икономическа независимост.

За високия тон, обидите, присмеха, критиките, срама и порицаването коментар едва ли е нужен. Доколкото новите разпоредби предвиждат наказателно-правна защита и за системно преследване, пък следва да приемем ексцентричната хипотеза на Караянчева, както следва: "Момче и момиче имат любовна връзка за няколко месеца без брак. Момичето решава, че трябва да излезе от връзката. Момчето всеки ден ѝ оставя по една роза на колата. Момичето е в стрес и истерия, когато излиза и вижда розата. Пред МВР той казва, че нищо не прави, като ѝ поставя роза на колата. Да, но това е системно психическо насилие. Ако не се вземат мерки, това може да прерасне в убийство или самоубийство". 

Можем обаче само да гадаем какъв ли ще да е обхватът на въпросните независими дейности и икономическа независимост, които някой ще дължи някому когото вече не може да гледа. На практика при внасянето на такова обвинение наказателният съд ще трябва да разглежда имуществени въпроси, включително такива за издръжката, което сега правят гражданско-брачните състави. Което пък гарантира опитите за злоупотреба чрез ползване на едното производство за манипулиране на другото - практика, която бива прилагана отдавна за опорочаване на брачните дела чрез Закона за защита от домашното насилие. 

Не е трудно да бъде предвиден и ефектът от засилването на наказателната репресия за принудително встъпване в брак и съпружеско съжителство. Проблем, който отдавна е възприет като етно-културна особеност при ромите без да е ясно къде започва и свършва принудата. И като се привежда статистика, къде е тя за смъртността и тежките здравословни увреждания по възрастови групи при двата пола?! 

Че санкции срещу насилието трябва да има, е безспорно, и те са поначало в основата на наказателното законодателство от древни времена. Агресивната и арогантна подмяна по полов признак на истината за причините и жертвите се развихри обаче в небивали мащаби и единственото сигурно нещо е, че подобни мерки няма да променят картината. Достатъчно е дори само да проследим ефекта от друга разпоредба от законопроекта на ГЕРБ - за промяна в чл. 296 от НК, чийто състав има за предмет неспазването на съдебни актове. 

Той предвижда лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5 хил. лв. за онзи, който попречи или осуети изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие. Вносителите предлагат при повторно извършване на деянието, наказанието да набъбне до лишаване от свобода от една до 5 години. "Незнайно" защо обаче те са пропуснали да утежнят наказателната отговорност и по чл.182, ал.2 от НК, който представлява специален случай на неизпълнение на съдебно решение.

При него родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от 100 до 300 лв., а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до 3 хил. лева. За престъпниците в тези случаи е предвиден и допълнителен бонус изобщо да не се наказват, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълнят решението или отстранят пречките за изпълнението му.

В общия случай обаче прокуратурата въобще не си прави труда да започва разследване по такива жалби, като отказва масово правосъдие в полза на извършителите, с което ги насърчава да продължат безнаказано престъпната си дейност. Сравнението на двете разпоредби и бездействието на прокуратурата водят до еднозначния извод, че съдебните решения за упражняването на родителските права и контактите с децата може и да не се спазват. Но ако е налице заповед за защита от домашно насилие срещу родител, който я наруши за да види децата си след безнаказано погазване на същото това съдебно решение от другия родител, той ще бъде наказан в пъти по-тежко.

За тези недоразумения като част от системното законодателно насилие на управляващите Караянчева и целокупното депутатско тяло, което ги гласува, докато роптаеше срещу тях, заслужават наистина червена роза. Но не на капака на колата, а на парламентарната седалка. И най-вече с повече бодили!
 


 


Facebook logo
Бъдете с нас и във