Параграф22 Weekly

ПАРАГРАФ 33

Наказателният кодекс погна фалшификаторите на картини

"Остров" - акварел, Стоян Чуканов
S 250 22948b22 ac97 419c ba01 91372a62dcdc
S 250 c4817eac a6f8 4349 85f8 b03ecac66f6d

Кражбата на картини на Владимир Димитров- Майстора и Димитър Киров от началото на годината отприщи вълна от експертни коментари за идентификацията на произведения на изкуството: как се определя стойността им, при какви условия трябва да се съхраняват платна на известни български художници, за необходимостта от регистрирането им.

Докато протичаше дискусията, в столицата бе извършено нова кражба на картини, отново от частен дом в "Горна баня". Собственичката на колекцията също не живеела постоянно в къщата и установила липсата на платната при завръщането си от чужбина. Изчезнали са акварели на 49-годишния художник Стоян Чуканов, който дълги години живя и твори в САЩ, а негови платна са били излагани в Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Швейцария, Франция. Задигнати са и платна на живописеца Гавраил Орошаков, роден през 1924 г. в Ниш, член на Съюза на българските художници, починал през 2005 година.

Откраднатите платна на Майстора и Ди Киро, както наричаха Димитър Киров, все пак бяха намерени и спасени. От колекцията, задигната в "Горна баня", засега обаче няма и следа. Зачестилите кражби на произведения на изкуството съвпаднаха с предприемането на по-строги мерки срещу извършителите им, а също така и срещу поръчителите. От 3 януари 2019 г. с указ №316 на президента беше публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, чиито текстове разрешават част от често обсъжданите проблеми във връзка с кражбата на художествени произведения. Става дума за идентификацията на движими културни ценности, кой има право да извършва тази дейност, по чие разпореждане.

В промяна в досегашния чл.97 от Закона за културното наследство например се посочва, че всички физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, може да поискат тяхната идентификация. А ал.5 от същия член се променя така: "Не подлежат на идентификация за целите на последваща продажба произведения на българското изобразително и приложно изкуство във всички разновидности, създадени след 1900 г., както и български печатни книги, издадени след 1805 година.

Дефинирано е и понятието "колекционер" - "физическо или юридическо лице, собственик или владелец на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл.102". Промяната в закона обаче не се интересува как са придобити тези културни ценности, преди да бъдат идентифицирани и описани в регистъра.

Въпреки съмнението, че направените промени са по-скоро лобистки, очаква се новият регламент да даде тласък на борбата за опазване на културното наследство. Едно от достойнствата на този закон се крие в неговите преходни и заключителни разпоредби, според които се правят промени и в Наказателния кодекс. Една от тях засяга и друг  проблем, който от години трови дните на експерти от национални и регионални музеи и галерии - фалшифицирането на движими културни ценности. В разпоредбите се посочва, че в НК се създава нов чл.278 б1 (1): "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага фалшифицира произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 2000 до 20 000 лева.

Този текст, насочен срещу фалшификаторите на изкуство, е безкрайно закъснял, но все пак полага началото на поход срещу тази специфична престъпна дейност. А не е тайна, че ние, българите, сме се прочули по света като майстори фалшификатори. Европол например е пропищял от майсторите на менте евро и долари, чието занимание си е доста тънък занаят и изисква специфични художествени умения.

Не по-назад са и фалшификаторите на културни ценности. Експерти в областта твърдят, че около 70 на сто от археологическите предмети, циркулиращи на черния пазар в посока Европа, са фалшификати. А галеристи и собственици на антикварни магазини пък твърдят, че 30% от експонатите, които им предлагат различни продавачи, също са менте.

Според специалистите най-фалшифицирани са Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев и Димитър Казаков. Появили са се и менте  платна на Никола Танев, Цанко Лавренов, Бенчо Обрешков, Георги Генков, Георги Божилов-Слона, Тома Трифоновски, Иван Милев, Никола Петров, Иван Ненов, Константин Щъркелов. Засичан е и майстор на такива картини, родом от Велико Търново, който пък рисувал морски пейзажи и ги подписвал с името на един от първите български маринисти Александър Мутафов.

За способностите на нашенските фалшификатори се заговори още в началото на прехода, когато избухна скандал около колекция на Златю Бояджиев в столична галерия. Тогава се спореше доста дали платното "Златю Бояджиев и Павлето" например е менте, или е излязло изпод четката  на прочутия художник. Познавачи на стила на Златю Бояджиев сочеха като доказателство за фалшификат факта, че вторият план на картината, изобразяваща автора и живописеца Георги Павлов-Павлето, е бил небрежен, а не наситен с детайли, каквито обикновено притежават платната на Бояджиев. Според други експерти най-фалшифициран е периодът 1974-1976 г. преди кончината на големия живописец. Именно от този период  на пазара са се появили и доста неподписани платна. Което е странно, защото е известно, че Златю Бояджиев е сътворил съвсем малко платна, които не са били подписани.


Майсторът на 50-доларови банкноти

През 30-те и 40-те години на ХХ в. името на един българин се превръща в легенда в престъпния свят. Тодор Кривналиев от русенското село Ряхово се прочул като ненадминат фалшификатор на долари, гениален художник, гравьор, печатар и фотограф. Той бил сред най-търсените престъпници в САЩ заради уменията си да подправя еднодоларови банкноти на 20- или 50-доларови купюри. За тази цел той избелвал оригиналната еднодоларова банкнота с вар, след това употребявал фотофилтри, за да измайстори 50-доларова. През 1933 г. той е заловен и осъден на 15 години затвор, но заради националната сигурност бил екстрадиран в България, без да лежи присъдата си в САЩ. И като резултат през 1939 г. София била залята от фалшиви долари. Тук е осъден на 12 години за фалшифицирането на долари. Изглежда, Кривналиев не влязъл в затвора, защото през 1943 г. е арестуван в Пирот. Съдбата му се променя след 1945 г., когато той започнал работа като експерт в монетния двор на БНБ. И се захванал да фалшифицира ценни книжа и облигации. Арестуван е през 1946 г., като в дома му са намерени саморъчно изработени клишета на държавни бонове от 5 хил. лева. Осъден е в престъпление срещу държавата и през 1955 г. умира в Софийски централен затвор.

 

Хасковлията, който измами British Museum

Според тукашна мълва, в Хасково се намира малко заведенийце, наречено "Тициана". Хитът на кръчмето била салатата "Иманярска". Срещу 4.50 лв.  всеки, който си я поръчал, щял да намери сред подправените зеленчуци уникална монета, чиято стойност надхвърляла цената на самата салата.

Според легендата собственик на заведението е известният в цял свят жител на Хасково Славей Петров. Това име е познато на всеки нумизмат у нас, пък и в Европа, с това, че е ненадминат във фалшифицирането на антични монети. Говори се, че негови творби са изложени дори и в British Museum. Според мълвата музеят купил от известен аукцион тракийско украшение на стойност 3 000 000 лири. След това обаче е установено, че е брилянтен фалшификат и най-вероятно е дело на Славей Петров от Хасково. За да замажат изключителния гаф, експертите идентифицирали украшението като автентично.

Името му се прочува още през 70-години на миналия век, когато Петров е студент в специалността "Технология на металите" във Варна. Тогава се появяват и първите му монети. От 1981 г. членува на задругата на майсторите и изработва изключително качествени реплики на антични монети. Правил е копия на антични монети и съкровища, които обаче имат белези за разпознаване.

Петров разкрива, че всяка монета, направена от него, е копирана на ръка. Иначе такива фалшификати навсякъде по света се правят с матрица, чрез електролиза. Тези монети обаче са лесно разпознаваеми като фалшиви, защото на матрицата обикновено се прехвърля и всеки механичен дефект на оригиналната монета.

Днес Петров е експерт в нумизматична къща "Ланц" в Германия и е известен като изключителен гравьор.

 

Изложбите на фалшификатор №1 в света

През 2010 г. артистичният елит в България беше шокиран от новината, че за първи път своя изложба тук ще подреди един от най-скандалните художници и автор на фалшификати на най-известните картини в света. Става дума за проф. Даниеле Донде, който се прочу с неговите копия на платна на стари майстори. На изложбата бяха представени общо 40 платна, сред които копие на "Дървото на живота" на  Густав Климт, копия на картини на импресионистите Клод Моне, Ван Гог, Пол Сезан, Гоген. Негово дело са и фалшификатът "Дамата с хермелина" на Леонардо да Винчи, както и "Ръченицата” на Мърквичка. 

Известно е, че през 1984 г. проф. Донде патентова сертификат за фалшификати, с което практически ги легализира като произведения на изкуството. Той придобива права от известни музеи и частни колекционери, които притежават шедьоври, да рисува техни копия. Проф. Донде слага началото на ново направление в световното изкуство, познато като "изкуство на репродукцията" или "Фалшиво изкуство". Самият той го определя като "авторско фалшифициране". Нарисуваните картини са максимално близки до оригиналите, сюжетите са разработени върху специално състарени платна, с ръчно изработени рамки и всички носят подписа на проф. Донде.

През 1990 г. Даниеле Донде става професор и доктор на модерното и съвременно изкуство в Нюйоркския университет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във