Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАКАЗАТЕЛНИТЕ ЗАКОНИ СА ПИСАНИ ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

категоричен е Бургаският апелативен прокурор Йордан Иванов. Според него задължителният разпит на свидетели и обвиняеми пред съдия по време на предварителното разследване трябва да бъде изхвърлено от Наказателнопроцесуалния кодекс. Апелативният прокурор на Бургаската апелативна прокуратура Йордан Иванов има зад гърба си 26 г. трудов стаж. Кариерата си като магистрат започва през 1984 г., когато постъпва на работа в Районната прокуратура в гр. Елхово. От 2 ноември 1992 г. е прокурор в Ямболската окръжна прокуратура, а в периода 1996-1997 г. е окръжен прокурор на Ямбол. На 18 март 1998 г. е избран за апелативен прокурор на Бургас. Йордан Иванов е с ранг завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. Член е на Висшия съдебен съвет.Г-н Иванов, какви са най-важните изводи, които могат да се направят за работата на Бургаската апелативна прокуратура през 2002 година?- На 7 февруари 2003 г. направихме публичен отчет за дейността на Бургаската апелативна прокуратура и всички прокуратури в Бургаския съдебен район. На отчета присъства ръководството на Прокуратурата на Република България - г-н Никола Филчев, главен прокурор на България, г-н Христо Манчев - заместник главен прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура, както и много завеждащ отдели на Върховната касационна прокуратура. Нека не прозвучи нескромно, но оценката, която получихме за работата си е изключително висока.От анализа на данните е видно, че престъпността в района на Бургаската апелативна прокуратура е с тенденция към намаляване. През миналата година са регистрирани общо 16 670 престъпления, срещу 17 039 престъпления през 2001 г. и 21 648 престъпления през 2000 година. Общата разкриваемост на престъпленията в нашия регион е 61.01% срещу 58.57% през 2001 година. Броят на решените от прокурорите досъдебни производства нарасна от 20 003 през 2001 г. на 22 259 през миналата. Внесените обвинителни актове се увеличиха за същия период на 2841 срещу 2729 за 2001 година. Общо внесените в съда дела с обвинителни актове, споразумения и по чл.78а от НК през миналата година е 4119 срещу 3238 за 2001 година.Колкото и сухи да изглеждат тези цифри, от тях става ясно, че извършените контролни ревизии и препоръките за работата на прокурорите от региона са довели до онзи позитивен резултат, който всички искаме. Освен това данните показват и друго - прокуратурата, следствието и дознателският апарат в Бургаския съдебен окръг имат достатъчно ресурс за още по-ефективна работа.Всичко това е много хубаво, но какъв е процентът на обвинителните актове, които не издържат в съда?- Не повече от 5 процента. През 2002 г. в съда са внесени общо 4119 дела, от които 2841 са с обвинителен акт, 299 дела са предложения за извънсъдебни споразумения и 978 дела са решени съгласно разпоредбите на чл.78а от Наказателния кодекс. (Той гласи, че съдът има възможност да освободи едно лице от наказателна отговорност и да го глоби от 500 до 1000 лева.)А водите ли статистика за слабите места на прокуратурата? Къде примерно най-често пробиват обвинителните актове на вашите прокурори?- Грешките най-често са от субективен характер, но има и обективни причини за пробивите. На първо място, мисля, че трябва да поставим съществени процесуални нарушения, допуснати от предварителното производство и незабелязани от прокурора. На второ място, е нарушеното право на защита и непрецизираното обвинение. Ето това са два типа нарушения, които се допускат не само от разследващите органи, но и от прокурорите, изготвящи обвинителните актове. Тези пропуски рядко се дължат на недобра юридическа подготовка, защото в повечето случаи става въпрос за незадълбочено проучване на делата. Друг голям проблем е некомпетентната работа при изготвяне на доказателствените средства, при извършване на отделните следствени действия - оглед, претърсване и изземване, следствен експеримент, оглед на веществените доказателства и... изписване на постановлението за привличане на обвиняем. За да се отстранят тези слабости, е необходимо по-качествено наблюдение и контрол над предварителното производство, където е времето и мястото за реагиране и отстраняване на подобен род слабости и нарушения. Изключително отрицателна роля играе една от най-обективните причини за пробиването или забавянето на делата - Наказателнопроцесуалният кодекс. Според мен, той трябва да облече следователите и прокурорите в по-голямо доверие и да им осигури необходимото поле за действия във фазата на досъдебното производство. Вместо това той им връзва ръцете по всевъзможни начини и подлага на съмнение всичко, което те правят. Какво имате предвид?- В момента, което, според мен, не е много нормално, съдът е вкаран във фазата на досъдебното производство. И затова често основната причина за постановяване на оправдателни присъди е промяната на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите по времето на съдебното заседание спрямо показанията им, дадени в досъдебното производство. Особено тогава, когато по време на предварителното производство те не са разпитвани пред съдия. Не може да се разпитват всички свидетели и обвиняеми пред съдия, защото нито ще има бързина в процеса, нито ще се намери съдия, който да стои цял ден при следователия. Възможност следствието да се премести в съда също не съществува. Това положение ни връзва ръцете и в още една посока. Нерядко част от доказателствата, събрани на досъдебното производство, не могат да бъдат използвани от прокурора...Сериозно ли говорите? - Напълно. Става дума за разпитите на обвиняеми и свидетели, които не са проведени пред съдия. И когато по време на заседание се появи противоречие в тях - те не могат да бъдат прочетени в съдебната зала и реално прокурорът не може да използва информацията в тези разпити. От друга страна обаче, не е възможно абсолютно всички свидетели и обвиняеми да бъдат разпитвани пред съдия, защо никой няма нито сили, нито възможност. Ето защо мисля, че е крайно време този институт - разпит пред съдия по време на досъдебното производство, да отпадне от НПК.Каква е съдбата на обвинителните актове, които не се внасят своевременно в съда? Може ли да се осъществява ефективен контрол в тази посока - примерно върху хода на делата с изтекли срокове за разследване? - Максималният срок за внасяне на едно дело с обвинителен акт в съда е два месеца, но ние не можем и не бива да абсолютизираме този срок. В съда трябва да влезе качествен акт, а понякога по делата се натрупват десетки и стотици томове с доказателствен материал. През миналата година на територията на Бургаската апелативна прокуратура са просрочени само 0.43% от обвинителните актове, внесени в съда. По-малко от процент. Така че това е проблем, който с малко повече мобилизация и координация може да бъде решен. Стига контролът да е строг, а отчетността за сроковете да се води стриктно.Доколко основателни са атаките срещу неефективността и мудността на съдебната система? Кое, според вас, определя ефективността на съдебната система - бързината на процеса, общият брой на присъдите или броят на ефективно осъдените? Какво точно трябва да разбира обикновеният човек под ефективност на съдебната система?- Аз бих взел отношение по този въпрос само дотолкова, доколкото той засяга наказателното правораздаване, което е приблизително 40% от дейността на съдилищата. Мисля, че за ефективност в него можем да говорим по отношение на срочността на производството и наказването на дееца. Ние всички искаме престъпниците да са в затвора, но това е невъзможно по редица причини. Прекаленото демократизиране на досъдебното и съдебното производство отдавна се превърна в проблем. Законодателят е направил всичко възможно та законите да огряват като слънце престъпника. Действително НПК има нужда от промени, но те трябва да бъдат извършени в тясно сътрудничество с изявените специалисти и професионалистите в сферата на досъдебното производство и наказателното правораздаване. Крайно време е да се проумее и още нещо - разследването на престъпленията е скъпа дейност, която струва много пари. И докато държавата не осигури тези пари, няма да има ефективно наказателно правораздаване. Тук не става дума само за заплати и щатове, а за разходи в досъдебното и съдебното производство?Тук, на регионално ниво, имате ли някакви проблеми със следствието и МВР или взаимодействието ви е като по ноти?- Какво означава да си взаимодействаме с МВР или следствието? Всичко е регламентирано в Наказателнопроцесуалния кодекс. От тях се иска да изпълняват закона при извършване на досъдебното производство и стриктно да изпълняват указанията на прокурорите. Мисля, че проблеми в тази насока нямаме. Разбира се, пропуски в работата и на двата органа има, но със съвместната си дейност ги коригираме и отстраняваме.Как ще коментирате промените в Закона за приватизация и елиминирането на съдебния контрол по отношение на прословутите вече 15 сделки, определени от управляващото мнозинство като елемент от националната сигурност?- Моята работа е да изпълнявам законите, приети от Народното събрание, а не да ги коментирам.Как се отнасяте към предложението за отпадане имунитета на магистратите?- Магистратите трябва да имат някаква сигурност при изпълнение на служебните им задължения. Ето защо си мисля, че отпадането на имунитета на прокурорите, съдиите и следователите ще е прибързано. Правени ли са опити за директна или индиректна намеса в работата вашите прокурори? Вие лично получавал ли сте заплахи?- Случвало се е. Но по отношение на колегите не разполагам с подобни сведения. Какво наложи приемането на специална наредба за охрана на магистрати и свидетели?- Най-общо казано - посегателствата, които са извършвани срещу личността им, имуществото им, семействата им и... тъй нататък. Ако иска магистратите да са независими и да си вършат пълноценно работата, държавата трябва да направи всичко необходимо и да гарантира спокойствието и сигурността им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във