Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАШЕНЦИ ИЗЛИЗАТ СУХИ ОТ РУМЪНСКА ДАЛАВЕРА ЗА 10 МЛН. ДОЛАРА

Напоследък на обединения фронт срещу организираната престъпност отново завря и закипя. И то здраво. На 5 септември стана ясно, че испанското МВР ще награди главния секретар на българското МВР с орден за полицейски заслуги. Ген. Бойко Борисов трябва да бъде закичен с високото отличие на 2 октомври, когато във втората родина на премиера Сакскобургготски ще се проведе конгресът на Интерпол. Поводът също звучи впечатляващо: при успешно проведена съвместна операция (между двете МВР-та), в края на август в Испания бе разбита престъпна структура, занимаваща се с трафик на крадени леки коли. Сред задържаните са и шестима българи, а общата стойност на намерените возила надхвърля 600 хил. евро.На 8 септември отдел Връзки с обществеността на Върховната касационна прокуратура разпространи радостната вест, че от 1 октомври държавното обвинение започва да отчита дейността си всеки четвъртък. Два дни по-късно (на 10 септември) първи на горещия стол седнаха Славчо Кържев - районен прокурор на София и Нели Дечева - и. д. софийски градски прокурор. На 14 септември от Италия се завърнаха министърът на вътрешните работи Георги Петканов и правосъдният му колега Антон Станков. Двамата взеха участие в двудневната неформална среща на правосъдните и вътрешните министри на страните членки на Европейския съюз и страните кандидатки за членство в ЕС.Най-обнадеждаващата новина, която двамата донесоха, гласи: съвместни екипи на Европол и българските спецслужби ще се борят срещу мафията и тероризма. И още - българското МВР може да използва повече ресурсите на Европол при разкриването на поръчкови убийства в България, както и за разследване на стоковата контрабанда, независимо дали тя минава транзитно през България, или от родината се изнасят само печалбите от нея. На пръв поглед между трите случки няма кой знае каква пряка връзка. При вглеждане в тях обаче нещата придобиват съвсем различен вид и звучене. За разлика от друг път, вината за провалите или бездействието на полицаи и магистрати не е само и единствено българска.Неведнъж досега Параграф 22 е отварял дума за съдбата на т. нар. международни съдебни поръчки, които пристигат в България от цял свят. Тези поръчки дават реална възможност на МВР, на Министерството на правосъдието и на органите на съдебната власт да се запознаят със задграничните рожби на българската организирана престъпност и да им срежат пъпните върви с родината. Защото въпросните международни съдебни поръчки се изпращат само тогава, когато българи са извършили престъпления в чужбина или са засечени контакти между задгранични бандити и техни български колеги. Процесуално-следствените действия на наша територия се извършват само от български съдебни органи, но събраните материали се признават като доказателства в задграничния наказателен процес. И накрая - още едно важно уточнение: нито един наш престъпник, успял да се прибере в България преди да бъде разкрит и заловен, не може да бъде изправен пред тамошен съд. В това отношение разпоредбата на чл.25, ал.4 от конституцията е категорична: Гражданин на България не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава.Според статистиката, всяка година в Националната следствена служба (по закон тя единствена може да разследва престъпления, извършени от и срещу българи в чужбина) пристигат средно по 180 международни съдебни поръчки. А в близо половината от тях се говори за престъпни организации, за незаконен трафик на оръжие и дрога, за износ на проститутки, за пране на пари и за контрабанда на цигари и алкохол. Онова, което следователите вършат по тези съдебни поръчки, по нищо не се различава от обичайната им работа по следствените дела, възбудени в България: разпити, обиски, очни ставки, събиране на веществени доказателства. Единствената разлика е, че не се пише обвинително заключение, а уличените или заподозрени за престъпления в чужбина българи си остават... най-обикновени свидетели. Колкото и да се напрягахме, не успяхме да се сетим за престъпник, осъден след изпълнение на международна съдебна поръчка и образуване на българско предварително производство. Единственият официален опит за нещо такова се случи през лятото на 2001 г., когато НСБОП тръгна да разплита българската следа във френския визов скандал. Във Франция обаче делото (по което подсъдим беше и тогавашният посланик в София Доминик Шасар) отдавна приключи с ефективни присъди, докато у нас антимафиотите май все още си играят на стражари и апаши. ... На 8 април 1999 г. в съседна Румъния започва разследване на крупна контрабанда с цигари, въртяна в продължение на три години. По данни на румънските митници северната ни съседка е ощетена с 10 млн. щ. долара и 25 млн. румънски леи (около 1.1 млн. щ. долара). В хода на следствието е установено, че в аферата са замесени и български фирми, притежаващи лиценз за износ на цигари. Хватката на контрабандистите е известна отдавна и по същество не представлява интерес: стоката излиза от България с редовни документи, а износителите си спестяват всички мита, акцизи, такси и ДДС. След това, на ничията земя между двете граници, документите се подменят и пред румънските митнически власти се декларира внос на всякакви други стоки, но не и на цигари. Засечени са и няколко случая, при които камионите с папиросите са влезли в Румъния просто така - срещу пари на ръка. Цигарената далавера е въртяна в периода 1996-1999 г., през румънските митническите пунктове Гюргево (срещу Русе) и Черна вода, окръг Костанца (срещу с. Йовково, Добричко). Дотук в историята няма нищо драматично - събрали се неколцина комшии, решили и направили далаверката - да си сърбат сами попарата. На 30 юни 1999 г. обаче генералният прокурор на Румъния Мирча Кристе изпраща до българския си колега Никола Филчев съдебна поръчка с цел да продължи разплитането на случая (в съответствие с българо-румънския Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан на 4 юли 1957 г.). От посланието на румънския обвинител номер едно става ясно: че нашенската връзка в далаверата е много по-дебела и без участието на българските съдебни власти и българското МВР, съседите няма да направят нищо. Първо - защото цигарите са изнасяни (легално) от страната и са внасяни (контрабандно) в Румъния от български шофьори с български камиони (и именно те са подменяли документите между двете граници). Второ - част от румънските вносители са купували цигарите чрез българските си представители. Трето - част от румънските фирми изобщо не са имали представа, че някакви българи са купували от тяхно име цигари за износ. И четвърто (но не по важност) - контрабандираните цигари са купувани само от две фабрики - Шумен БТ и Пловдив БТ. Ето защо, в обяснителния текст на съдебната поръчка генералният прокурор на Румъния Мирча Кристе иска от българския си колега детайлното проучване на 15 транспортни фирми (от Варна, Генерал Тошево, София, Асеновград, Добрич и Нови пазар), както и на осем шофьори на камиони - според генералния прокурор на Румъния, всички въвлечени в далаверата. (Кратка разходка из информационната система Дакси показва, че две трети от тези фирми или не съществуват въобще, или са ликвидирани през втората половина на 90-те години.) Във връзка с първоизворите на контрабандната схема - цигарените фабрики в Шумен и Пловдив, исканията от румънска страна са няколко:- оригиналните договори между българските износители и румънските вносители;- оригиналните фирмени фактури на участниците в покупко-продажбите;- идентифициране на физическите лица, извършвали разплащанията по сделките, изплатените суми, както и начините на тези разплащания (по банков път или кеш);- физическите или юридическите лица, които са снабдили фирмите износителки с бандеролите; количествата на заявените, получени и изразходвани бандероли; адресите на онези, които са получили неизползваните бандероли;- оригиналните документи, с които фирмите вносителки на цигарите в Румъния са приели стоката от износителя или превозвача.В депешата на румънския главен прокурор са описани и четири конкретни случая, които би трябвало да навеят доста сериозни мисли в главата на компетентните български власти. В хода на предварителното разследване - пише генералният прокурор Мирча Кристе - бяха открити четири договора за покупко-продажба, а именно:- Договор # 59-Т от 21 април 1997 г. за износ на цигари, сключен между Булгартабак холдинг (от името и за Шумен БТ) и вносител - румънската фирма Авипо Инвест. Към този договор е приложен анекс за удължаване на валидността му, подписан на 7 януари 1998 г. директно с цигарената фабрика Шумен БТ. Въпросният договор (тук не се разбира дали става дума за основния договор, или за анекса) е сключен от името на румънския вносител от българския гражданин Д. Ж. В. (засега ще спестим имената му - бел. ред.) от гр. Каварна в качеството му на пълномощник. Тъй като гореспоменатият договор е контестиран от румънския вносител (бел. ред. - Авипо Инвест отрича да е купувала цигари от Шумен БТ), молим да разпитате Д. Ж. за следното:- дали е упълномощен от румънската фирма за сключването на този договор; какви са договорените и изнесени количества цигари през 1998 г.; въз основа на какви официални документи е реализиран износът; кои са румънските партньори по сделките; кои са превозвачите; какви са инкасираните суми; какви са използваните маршрути на румънска територия и местата на разтоварването; подкупвани ли са румънски митничари и други лица...Другите три случая (два в Шумен и един в Пловдив) са абсолютно идентични като схеми. С тази разлика, че в едната шуменска заварка посредникът е чист румънец.В хода на разследването е установено, че на 19 ноември 1998 г. румънската фирма Аштар Ком Импекс (ASHTAR COM IMPEX) прави опит да внесе контрабандно един ТИР (българска регистрация - ТХ 6811 Т), натоварен с 501 мастербокса цигари (общо 250 500 кутии), произведени в Благоевград БТ. Представителят на фирмата вносител, според данните за учредяването й в Румъния, е иракският гражданин Абоод Жавад. Установено е, че той е напуснал Румъния още на 26 ноември 1996 г. и понастоящем се намира на територията на Република България..., пише генералният прокурор Мирча Кристе.И накрая - за да не разводняваме съвсем нещата, приключваме със случая Болеро ТМ.Според румънската съдебна поръчка, тази фирма е със седалище гр. Варна, ул. Иван Вазов 8. Според информационната система Дакси обаче на въпросната улица в черноморската столица няма нищо такова. Нещо повече - фирма Болеро ТМ в правния мир изобщо не съществува. Има 25-30 други Болеро-та, но точно такова и точно във Варна - липсва.На 24 ноември 1999 г. румънската съдебна поръчка е изпратена от Върховната касационна прокуратура в бившето спецследствие (днес Национална следствена служба) за изпълнение. Няколко месеца по-късно исканията на румънския генерален прокурор са удовлетворени, а материалите - преведени и изпратени по най-надлежен ред. С това родните слуги на Темида отметнаха по още една червена точка в трудовите си биографии, а контрабандистите пиха по едно голямо за здравето на правосъдните деятели.ПСНито един митничар в Европа не е в състояние да отараши всеки камион (самолет, кораб, жп вагон или микробус), превозващ памперси, старо желязо или инвалидни колички. Проблемът обаче е, че когато той си свърши работата, орлите на правосъдието тутакси се превръщат в най-обикновени щрауси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във