Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НАТО ни обсипва със суперлативи

Цвета Маркова е родена в град Варна, където завършва френска езикова гимназия. През 1990 г. завършва право в СУ Св. Климент Охридски. От 2003 до 2005 г. учи в МВР академията със специалност Защита на националната сигурност.
В периода 1992-1996 г. работи като съдия в морската столица. Била е заместник-председател на Варненския районен съд. Представлява Република България в Консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа в периода 2001-2002 година.
На 08 ноември 2002 г. е назначена за председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Специализирала е в Италия, Франция, Германия... Владее френски, английски и руски език.

Г-жо Маркова, току-що приключихте среща с чуждестранна делегация. Нека да започнем интервюто с въпрос за съвместната дейност на комисията със сродните чуждестранни институции и партньори. Още повече че ви критикуват за честите пътувания зад граница. Това ли е водещото в работата на агенцията?
- Нямам никакво безспокойство от това, че тази дейност е подложена на политически атаки, защото съм сигурна, че е достатъчно доказателство за ползата от нашата работа. Държавната политика в това отношение се формира веднъж на законодателно ниво с текста на закона. Тази политика се формира и на ниво Министерски съвет под формата на няколко изпълнително-правни инструмента. А именно, приемайки подзаконовите нормативни документи - правилника за приложението на закона, съответните наредби. Освен това всяка година ДКСИ представя пред Министерския съвет своя годишен доклад, след като го е съгласувала с всички министерства. После той се представя пред парламента. Докладът вече беше приет от Комисията по външна политика и отбрана, а така също и от Комисията за контрол на ДАНС. Ние се обърнахме към нейните членове с предложение за провеждане на съвместна среща с цел парламентарната комисия да се запознае с този аспект от нашата дейност. Защото съвместната работа с ДАНС е само една тринадесета част от общата работа на ДКСИ, тъй като тази агенция е само една от тринадесетте служби по сигурност и обществен ред, с които работим.
Нашата основна дейност е фокусирана във външнополитически план, във взаимоотношенията ни с НАТО и ЕС, а също и върху отношенията с държавите членки на Съюза. В момента текат преговори за изменение и допълнение на споразумението (което бе в сила още преди влизане в сила на Закона за класифицираната информация преди 2002 г.) за взаимна обмяна и защита на класифицираната информация с Германия. То е едно от 28-те съществуващи към момента двустранни споразумения между България с други държави. Важността им е огромна за икономическите и политическите отношения с другите страни. Ще ви дам един пример, който показва какво значение имат тези споразумения. В процедурата за изготвяне на новите български документи за самоличност през 2009 г. участваха представители на фирмите Капелен и Гизикен. За да бъдат допуснати до участие в процедурата, беше необходимо да получим потвърждение от немския национален орган по сигурността, че тези фирми са проверени съгласно националното законодателство. И получихме такова потвърждение. Без такова потвърждение или ако не съществуваше такова споразумение за обмяна на класифицирана информация, тези фирми не биха могли да бъдат допуснати. За да участва едно дружество, регистрирано в друга държава, в процедура в България, са необходими две процесуални предпоставки. Първо: споразумение между двете държави как си взаимодействат, когато става дума за класифицирана информация и, второ - потвърждение от съответния национален орган по сигурността на държавата по регистрация на дружеството, с което тя удостоверява пред България, че съответната фирма е преминала процедура за проучване и разполага с удостоверение за индустриална сигурност.
Да напомним на какви критерии трябва да отговаря едно физическо или юридическо лице, за да получи достъп до класифицирана информация?
- То трябва да е надеждно от гледна точка на сигурността и на опазване на тайната. Едно от условията е да бъде български гражданин. Това означава, че българските служби за сигурност не са компетентни да проучват чуждестранно физическо или юридическо лице. Едно от другите условия е да не е осъждано и срещу него да не е повдигано обвинение за престъпление от общ характер. Да няма неподходящи контакти, да не е свързано с пране на пари, с трафик на дрога, на хора и подобни простъпки. За целта се попълва въпросник. Бих искала да отворя една скоба и да кажа, че миналата седмица присъствахме на една голяма международна конференция, на която беше направен анализ на условията за тази дейност в 17 от държавите в ЕС. В рамките на тази конференция си направихме преценка и на нашето законодателство. Изводът е, че у нас процедурите могат да бъдат облекчени. Нашият въпросник е доста тежък и процедурите са консервативни и доста сложни.
Как бихте коментирали мнението на лидера на ДСБ Иван Костов, че липсва цялостна система за класифицирана информация. Той каза това в края на март тази година след срещата ви с него в качеството му на тогавашен председател на комисията за контрол върху ДАНС?
- Вероятно това мнение е било формирано в момент, в който ДАНС преживяваше сериозни трусове, свързани със смяна на ръководството му, с освобождаването на няколкостотин души на пенсионна възраст, респективно и свързани с бившите служби. Така че е безотговорно е да се твърди, че няма цялостна система за класифицирана информация, защото това не вярно. Да не говорим, че е доста злонамерено. Единствената оценка, която компетентно може да бъде направена на цялостната система на класифицирана информация, може да се даде на основа на инспекциите на НАТО и на ЕС, които до този момент минават перфектно, завършват дори със суперлативи. Важна оценка е също приемането на доклада на ДАНС и на ДКСИ от Народното събрание, което е най-висшата форма на контрол в държавата.
Можем ли да сме спокойни, че в България съществува същата степен на сигурност на класифицираната информация, каквато е тя примерно в НАТО?
- Въпросът за сигурността на класифицираната информация на национално ниво в корелация с тази в НАТО е въпрос, на който всяка една от службите за сигурност и обществен ред трябва да си отговори в рамките на своята компетентност. Да говорим общо за секретната информация и за хората, които трябва да я опазват, е все едно да заимстваме репликата на Бай Ганьо: Всички са маскари. Всеки, който се запознава, работи или създава класифицирана информация, отговаря за нейното опазване. В това число дори лицата, които имат право по силата на закона за достъп до секретни материали, без да преминават процедура на проучване. А това са президентът, министър-председателят, всички министри, главният секретар на Министерския съвет, всички депутати, а също съдии, прокурори и следователи по конкретно дело. Общият брой на тези хора надхвърля 2000 души. Всички те имат достъп до класифицирана информация, без да бъдат подложени на проучване, но само до национална информация. И подчертавам - само по силата на заеманата от тях длъжност. Дори за тях обаче важат правилата за нейното опазване и при нарушаване на тези правила те носят наказателна отговорност. Провежда се системно обучение както на тези лица, които са изключени от проверка, така и на всички останали. Всеки трябва обаче да разбере своята отговорност, защото няма как ДАНС да носи отговорността за непредпазливи или умишлени деяния, да кажем извършвани от депутати или министри, освен в рамките на своята превантивно възпираща дейност. Или в рамките на дейността, свързана с разкриване на извършени престъпления.
Докъде стигнаха дебатите ви с ВСС по въпроса имат ли достъп по право до секретни материали членовете на съвета?
- Ситуацията остава непроменена от ноември насам. Тогава ние с писмо уведомихме Висшия съдебен съвет, както и още над 2200 организационни единици в Република България, че трябва да изпълнят изискванията на Закона за класифицирана информация. А именно членовете на съвета да попълнят въпросници и да преминат процедура на проучване. Специално обръщам внимание на факта, че това писмо е циркулярно, а още едно е изпратено през ноември, което би трябвало да покаже, че не става дума за опити за политическо влияние. Разпоредбата по чл.39 е категорична и тя гласи дословно следното: съдии, прокурори следователи имат достъп до класифицирана информация, но по конкретно дело.
Членовете на ВСС са имали това качество (при това не всички от тях) в предходното си битие, сега те са постоянно ангажирани в съвета. Вярно е, че техните магистратски места се пазят и те биха ги заели без конкурс отново. Но към настоящия момент като членове на ВСС те нямат качеството на съдии, прокурори или следователи - такова е тълкуването на държавната комисия. Единствено безспорен е статутът на така наречените тримата първи - на председателя на ВКС, на главния прокурор и на ВАК, които са членове на съдебния съвет по право, а имат и статута на лица по чл.39 от Закона за класифицираната информация.
Има мнения, че дейността на ДКСИ донякъде се дублира с тази на ДАНС. Вие как мислите?
- Непрофесионално е да се твърди такова нещо. Искам да подчертая, че ДАНС е само една от 13-те служби за сигурност и обществен ред у нас. Да се влее ДКСИ в ДАНС означава да се игнорират правата всички служби в МВР, НРС, НСО и службите за сигурност в Министерството на отбраната. Да се влее ДКСИ в ДАНС не е актуален въпрос, ние отговорихме на него още през есента. Това би означавало ДАНС да кадрува в МВР, в отбраната или в службите, които са под шапката на президента.
Как бихте коментирали изтичането на конфиденциална информация през миналата година в публичното пространство за корупция във висшите етажи на властта?
- Изтичането в публичното пространство на секретни доклади е предмет на разследване от страна на прокуратурата и на органите на предварителното производство. Възложени са множество експертизи на служители от ДКСИ. Тези експертизи са изготвени в сроковете и според изискванията на закона, което може да се установи в тях в рамките на всяко производство. Но към този момент не мога да цитирам конкретни дела. Имам предвид следното - формално един документ би могъл да носи някакъв гриф за сигурност. Това не означава автоматично, че този документ съдържа класифицирана информация и тези експертизи установяват именно това - дали този документ наистина съдържа секретна информация, или грифът е неправилно поставен.
Какъв е вашият отговор на атаките на бившия шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев, който отправи доста обвинения срещу вас по повод на кадрите в комисията, за нередности при строежа на новата сграда, за необосновани задгранични пътувания и пр.?
- Няма да се ангажирам с конкретни отговори по тези атаки. На тях ще отговорят институциите, които са натоварени с проверките - инспекторатът към Министерския съвет, Държавен финансов контрол и Сметната палата. Аз съм отговорила колкото пъти е било необходимо на всички нападки. Да продължавам да отговарям означава да отделяме внимание на една негативна информация, чиято достоверност към този момент не е подкрепена с никакви факти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във