Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НДСВ ОБЕЩА НА БРЮКСЕЛ СЛЕДСТВИЕТО И ПРОКУРАТУРАТА

След близо четиригодишни родилни мъки най-после предприсъединителната глава Правосъдие и вътрешни работи бе затворена. Знаменателното събитие се случи в сряда (29 октомври), но то едва ли е онзи повод, който ще ни позволи с леки сърца на запеем одата на радостта. Според заместник-министъра на правосъдието Севдалин Божиков главата е затворена под условие, тъй като към България трябва да изпълни още няколко изисквания на Европейската комисия. Какви точно са тези изисквания така и не стана ясно. За сметка на това обаче в публичното пространство изтече информацията, че България се е нагърбила с нелеката задача да извади прокуратурата и следствието от съдебната система. Официалните мотиви за поемането на този ангажимент звучат познато: такива били препоръките на Еврокомисията, които България задължително трябвало да изпълни. Засега е предвидено следствието да се влее в МВР до 2006 г., с което на практика ще бъде възстановено вътрешното министерство от времето на социализма. Колкото до прокуратурата - за нейното място все още никой не иска да мисли, защото там работата е доста по-сложна. Всъщност борбата за връщането на следствието и прокуратурата в изпълнителната власт не е от вчера. Първият по-сериозен опит в тази посока принадлежи на СДС, който още през 1998 г. реши да преструктурира тотално Националната следствена служба, разпределяйки я по равно между 28-те окръжни съдилища и Софийския градски съд. Номерът не успя да мине през парламента и затова през ноември 1998 г. се стигна до компромисен вариант: създадени бяха 28 окръжни следствени служби и едно специализирано следствие.Година и половина по-късно синята вълна отново заля следствието, но в друга посока: окръжните следствия трябваше да се влеят в окръжните прокуратури, а спецследствието да стане отдел във Върховната касационна прокуратура. Съдебните реформатори отново претърпяха неуспех и след едно инфарктно 20-часово парламентарно заседание (започнало на 19 и приключило на 20 април 2001 г.) се стигна само до орязване на правомощията на спецследствието.Само четири месеца след като НДСВ взе властта през лятото на 2001 г., екипът на правосъдния министър извади на тезгяха първата истинска концепция за реформирането на съдебната система от 1989 г. насам. Основните опорни точки бяха няколко: ограничаване имунитета на магистратите; въвеждане на мандатност за шефовете на районните, окръжните и апелативните магистратури; въвеждане на периодични атестаци; въвеждане на конкурсното начало за избор на шефове; даване правото на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да иска имунитета на главния прокурор; възстановяване на Националната следствена служба (НСлС) и т. н.През лятото на 2002 г. всичко това бе отразено в Закона за съдебната власт (ЗСВ), но точно тогава съдебната номенклатура надигна глава и прати прясно ремонтирания закон в Конституционния съд.Горе-долу по същото време ръководството на МВР (в лицето на министър Георги Петканов, главния секретар Бойко Борисов и заместник-министъра по евроинтеграция Бойко Коцев) за първи път открито поиска следствието да се върне в системата на вътрешното ведомство. Аргументите им бяха, че така било в Европа, така трябвало да стане и у нас. И още - връщането на НСлС във вътрешното министерство щяло да осигури необходимия качествен контрол върху работата на следователите, а дисциплината им да бъде затегната в максимална степен.В средата на декември 2002 г. Констититуционният съд обяви, че почти половината от поправките в Закона за съдебната власт (44 от общо 107 поправки) противоречат на основния закон и на практика блокира съдебната реформа.През април 2003 г. лидерите на парламентарно представените политически сили най-после се договориха, че без ремонт на конституцията в частта и за съдебната система реформа няма и подписаха клетвена декларация.До края на юни 2003 г. те обаче не си мръднаха пръста по въпроса с ремонта на основния закон. И тогава... пристигна еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген. В прав текст той предупреди парламента, че ако продължава да се ослушва за ремонта на конституцията, България най-вероятно няма да завърши преговорите за присъединяване към Европейския съюз през 2004 г. и няма да стане член на евросемейството през 2007 година. Строгата забележка оказа изключително благотворно въздействие върху депутатите и само за трийсетина дни те свършиха онова, което не искаха да свършат в продължение на три месеца. Промените в конституцията, свързани с мандатността, несменяемостта и имунитета на съдиите, прокурорите и следователите, станаха факт в началото на юли, а след лятната ваканция бяха приети единодушно на три поредни пленарни заседания. Безспорно затварянето на предприсъединителната глава Правосъдие и вътрешни работи е успех, с който и НДСВ, и България трябва да се гордеят. Единствената лъжичка катран в меда обаче е обещанието, че следствието и прокуратурата ще бъдат извадени от съдебната система. По простата причина, че Европа никога не е искала от България точно това. От край време европретенциите са били единствено за повишаване ефективността на съдебната система, за ускоряване на наказателния процес и за изкореняване на корупцията сред магистратите. Но по какъв начин ще стане това и дали следствието ще е в МВР, а прокуратурата в земеделското министерство - България трябва да реши сама. Причината, поради която Европейският съюз не налага на страните-кандидатки готови рецепти, е съвсем прозаична: в държавите членки на ЕС нещата са уредени по най-различен начин и засега модел на единна европейска съдебна система не съществува.В Германия например наистина няма такова животно, като следствието и разследването се извършва от полицията. Във Франция и Холандия обаче съществува институтът на съдия-следователя, който е абсолютно независим и има неограничени правомощия. А в Италия въпросът е уреден, като разследването на престъпленията се разпределя между криминалната и съдебната полиция.По същия начин стои и въпросът с мястото на прокуратурата. Някъде тя е подчинена на правосъдното министерство, някъде е независима, а някъде (като във Великобритания например) от прокуратурата нищо не зависи.Но най-същественият аргумент, че следствието не бива да ходи в МВР (това не означава, че то не може да бъде извадено от съдебната система) е изключително нескопосаният начин, по който вътрешното ведомство е организирало работата на полицейското дознание. Според статистиките неговата ефективност е около 25-30%, макар че то разследва почти две трети от престъпленията в страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във