Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НДСВ ВЗЕ НОВИЯ НПК НА АКОРД

Ентусиазмът, с който управляващото мнозинство обеща на Европейския съюз, че ще произведе нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) до края на мандата си - през лятото на 2005 г., извади от нафталина един позабравен социалистически девиз. Той гласи: Петилетката в съкратени срокове, а под неговото мото социалистическата индустрия отчиташе страховити резултати. В края на отчетния период партийното и държавното ръководства щедро възмездяваха организационния талант на съответните стопански ръководители, раздавайки им високи постове, служебни леки коли и апартаменти на безценица. И само някъде дълбоко в недрата на народния разум тлееше мисълта, че е абсурдно да произведеш 2 милиона чифта обувки (примерно), без да си произвел 4 милиона подметки и да си усукал 4 милиона връзки за обувки. Горе-долу по същия начин стои и въпросът с проекта за нов НПК, който управляващите от 2002 г. насам упорито не пожелаха да разработят. През цялото това време от Брюксел добродушно гледаха какво и защо се случва. Периодично някой отправяше дружеска забележка, че нормативното уреждане на съдебната реформа не бива да се протака до безкрай, но до по-радикално дърпане на уши така и не се стигна. Идилията продължи до 24 ноември, когато докладчикът за България - британският евродепутат Джефри ван Орден, представи доклада си пред Комисията по външни отношения на Европейския парламент и препоръча напредъкът на България да бъде оценяван самостоятелно, а Европейският съвет и Европейската комисия да подготвят присъединителния договор за подпис възможно най-рано през 2005 година. В изказването си пред външната комисия на Европарламента Джефри ван Орден заяви, че България се движи по график, а по отношение на съдебната реформа са положени сериозни усилия. В същото време обаче британският евродепутат призова българските власти да засилят борбата с организираната престъпност, корупцията, трафика на хора и нелегалната емиграция. На пръв поглед докладът на Джефри ван Орден е изцяло положителен, защото в него няма нещо, което да не е известно поне от две години. Онова, което раздвижи духовете в България и накара НДСВ изведнъж да се разбърза за новия НПК обаче, е 12-страничното допълнение към доклада на Орден, внесено също на 24 ноември в Комисията по външни отношения на Европейския парламент. В това четиво се казва, че България трябва да продължи бързото преструктуриране на съдебната система, да обърне сериозно внимание на досъдебното производство, да направи съдебната система напълно прозрачна и да подобри условията на труд на съдиите. Освен това в приложението на доклада се казва, че София трябва да побърза с изграждането на структури по европейски образец за защита на свидетеля и че новосъздадените структури и мерките за ограничаване на трафика на жени и деца не са достатъчно ефикасни.Колкото и странно да изглежда, сред управляващите се намериха хора, които сметнаха колко прави две плюс две и които установиха, че оптимистичното предложение за разделянето на България от Румъния звучи доста... обезсърчаващо. Повод за подобен извод дават както общата предпазна клауза в договора, която може да отложи членството ни с една година, така и защитната правосъдна клауза в него, която може да ни вкара в съдебен борд, след като бъдем приети в Европейския съюз. При това все за неизпълнени ангажименти по линия на съдебната реформа. Пръв по темата се изказа министърът на правосъдието Антон Станков. На 28 ноември, в студиото на една столична телевизия, той витиевато описа, че наказателното нормотворчество е изключително деликатна работа, защото материята е изключително тежка и сложна. Въпреки че Министерството на правосъдието и МВР са единствените две ведомства, които отговарят за работата по Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи, Антон Станков не посмя да се ангажира с нито един конкретен срок, а другият ресорен министър - Георги Петканов, изобщо не благоволи да сподели с обществеността каквото и да било.За разлика от тях, на 29 ноември (понеделник) вицепремиерът Пламен Панайотов най-тържествено обеща, че до края на жълтия мандат проектът за чисто нов Наказателнопроцесуален кодекс ще бъде готов. Поетият от България ангажимент е: в рамките на този парламент правителството да предложи проект за изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс, който да бъде приет от Народното събрание до края на 2005 година. Според Панайотов, кабинетът се е решил на тази законодателна инициатива на 25 ноември, след като е получил допълнителна информация по изпълнението на Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи.Репортерска проверка на Параграф 22 установи, че два дни след изявлението на вицепремиера Пламен Панайотов ведомствата, пряко ангажирани с преговорите по глава Правосъдие и вътрешни работи, или нямат представа какво точно е решил Министерският съвет на 25 ноември, или не желаят да съобщят на медиите и обществеността каквото и да било. Според лаконичната информация на правителствената информационна служба, на 25 ноември Министерският съвет бил одобрил българските отговори на заключителния доклад от партньорската проверка по Глава Правосъдие и вътрешни работи. Тя бе проведена в началото на месец юни, а становищата на шестимата инспектори за свършеното по Глава 24 изправиха НДСВ на нокти, защото бяха повече от критични. От правителствения пресцентър информираха още, че българските отговори са били обсъдени от Съвета на правосъдните министри на ЕС на 26 ноември, т. е. само ден след тяхното одобрение, но в Министерството на правосъдието изобщо не знаеха за какво става дума. Оттам съобщиха за Параграф 22, че единственото разглеждане на българската позиция по доклада на партньорската проверка е насрочено за петък (3 декември), когато в Брюксел ще бъдат правосъдният министър Антон Станков и колегата му от МВР Георги Петканов. Оттук нататък единствената загадка е как НДСВ ще успее да изработи проект за нов НПК до лятото на 2005 г., след като жълтите са на нож с Висшия съдебен съвет (за бюджета на третата власт), нямат никаква концепция за бъдещето на прокуратурата и следствието, а зад гърба си имат куп неизпълнени ангажименти към ЕС, чиито срокове са изтекли отдавна. Става дума за избирането на републикански омбудсман, за въвеждането на пробацията, за разработването и финансирането на програма за защита на свидетелите, компютризацията на съдебната система, за изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, за изработването на проект за нов Наказателен кодекс. Тук трябва да бъдат прибавени още реформата в административното правораздаване (чийто първи етап трябваше да приключи още в края на 2003 г.), изработването на проект за нов Гражданскопроцесуален кодекс, усъвършенстване на законодателството по отношение на детската престъпност, въвеждането на медиацията и... какво ли още не. Иначе казано, косъмът, на който виси евробъдещето на България, става все по-тънък и по-тънък. Лошото е, че той (най-вероятно) ще се скъса едва когато бъдем приети за пълноправен член на Европейския съюз. Какво ще се случи тогава вече е известно - ще бъде задействана правосъдната предпазна клауза. Това означава, че най-малко три години страните членки на ЕС няма да признават решенията на българските съдилища, докато България ще е длъжна да прилага европейското законодателство. А може би тъкмо това е и целта на занятието?

Facebook logo
Бъдете с нас и във