Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕ БИЙТЕ ПОЛИЦИЯТА - ТЯ Е НАША!

След много отличия и награди полицията се е изправила на прага на Новата година и с особена тревога се вглежда в идващите дни. Там някъде, в близкото бъдно, я чака нов закон за МВР, който ще я короняса като водещата служба на вътрешното ведомство, след като капризната и тайнствена Национална служба Сигурност, вече пристана на Държавната агенция за национална сигурност.
Вместо да навири нос обаче, българският полицай ще изслуша дванайсетте удара с притеснение в новогодишната нощ. Униформата му е леко раздърпана, виси един скъсан пагон, накуцва, а под окото му издайнически тъмнее синка от нечий юмрук. Ако вътрешното ведомство тегли калема, със сигурност тежко ще въздъхне - горката полиция май яде доста лобут през 2007-а.
За последно ченгета бяха здраво набити седмица преди Коледа в явно недружелюбния за тях русенски квартал Дружба. На 18 декември през нощта двама полицаи пострадаха, след като тълпа от пияни роми мачка и рита двама патрулиращи полицаи. Те били изпратени на мястото след телефонен сигнал, че мъж лъжи в безпомощно състояние на улицата, явно препил.
Тъкмо ченгетата го намерили и до тях спряло такси. Оттук нататък действието се развило като във филм на Костурица. От колата изскочил едър мъж. Той неочаквано се насочил към лежащия на асфалта човечец и грубо го запитал защо се е проснал там. После взел да го блъска. Полицаите се видели в чудо и се опитали да усмирят новодошлия, но той ги подхванал и тях. Тогава ченгетата решили да му сложат белезници.
В същия момент от таксито се изсулила жена с дете, която тръгнала към близкия ресторант, където вървял шумен купон. Тя се развикала на неразбираем за полицаите език, както евфемистично се казва в официалното съобщение на МВР по случая, и от кръчмата моментално изскочила тълпа подпийнали роми. Със заплахи и псувни около 70 души наобиколили втрещените полицаи. Тълпата се нахвърлила върху единия от тях с юмруци и ритници.
Според бюлетина на МВР: ...полицаят преценил, че напрежението може да доведе до по-сериозни последици, и като се убедил, че няма реакция на разпорежданията и предупрежденията му, извадил служебното си оръжие и произвел във въздуха предупредителен изстрел със стоп-патрон. Това не стреснало нападателите. Тогава той стрелял към най-яростните и съпротивата временно е преустановена. Единият обаче се насочил и срещу втория полицай, скъсал нагръдния му полицейски знак и разпрал якето на униформата. Междувременно пристигнали допълнително изпратени полицейски екипи от Първо и Второ РПУ, СОД, Пътна полиция и ситуацията била овладяна. Пострадалите при инцидента полицаи и трима нападатели са отведени в болницата за преглед и оказване на медицинска помощ. Единият служител на реда е с травми, натъртвания и охлузвания. В болница са настанени Н.Й. /24 г./ и Н.Й. /22 г./ с повърхностни наранявания, а А.Й. /27 г./ с рана на корема. Те са пострадали при стрелбата със стоп-патрони, няма опасност за живота им...
Най-активните биячи на полицаи се оказали ...ромският лидер Йоско Атанасов, синовете му Нестор, Никола и Атанас и приятелят им Младен Георгиев. Срещу тях е образувано бързо производство за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК - за хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Битите полицаи пък ще бъдат обект на дисциплинарна проверка от Военноокръжна прокуратура във Варна дали стрелбата им е била законосъобразна. След инцидента Районен съд - Русе наложи на четиримата биячи мярка за неотклонение задържане под стража.
Кой знае защо след инцидента, вместо да разлае кучетата, както е правило при подобни случаи, силовото ведомство подви опашка. То се ограничи само със скромна информация в рамките на всекидневния си бюлетин. Ако боят беше станал в съседна Гърция, със сигурност на сутринта след случая на улиците щяха да излязат на протест всички униформени полицаи начело с началници и синдикат. У нас обаче това изглежда е невъзможно - казионният полицейски синдикат си замълча, МВР-началниците - също, може би в името на т.нар. етнически модел.
Единствен глас в защита на битите ченгета надигна Съюза на българските командоси (СБК) , който разпространи декларация. Всеки български гражданин следва да знае и осъзнава, че трябва безпрекословно да изпълни всяко полицейско разпореждане в момента, когато то е отдадено. Защитата срещу неправомерните полицейски разпореждания е уредена в закона и не се основава на субективната преценка на гражданите за тяхната правилност или неправилност. Всяко неизпълнение на полицейско разпореждане може да доведе до усложняване на обстановката и непредвидими последици, се казва в разпространената декларация.
В подкрепа на документа заместник-председателят на съюза о.р. полковник Яким Николов заяви, че подобен инцидент никога не би могъл да се случи в страните с развита демокрация. Не може българският полицай да е най-незащитен, да се посяга на достойнството му, заяви той. Масло в огъня доля и втората декларация по този случай, този път дело на т.нар. група за натиск Свобода от Русе, която в прав текст заяви, че тези случаи на нагли посегателства над длъжностни лица, извършвани от цигани под прикритието на етнически имунитет, започват да стават почти ежедневие в нашата страна. Групата за натиск заплаши, че ако това продължи в същия дух, ще излезе на улицата, за да защити полицаите.
По ирония на съдбата именно в Русе за първи път, откакто е начело на МВР, министър Румен Петков коментира насилието срещу полицаи като нещо обичайно у нас. В края на август Петков се отчете за първата година управление на МВР и поиска строги мерки срещу нападателите на полицаи и съд за клеветници срещу служители на реда.
Ще искам тежки санкции за граждани, които си позволяват да не изпълняват полицейско разпореждане, заяви той, като посочи, че глобите, предвиждани в закона за такива случаи, са смехотворни. Атаката срещу служител на МВР в бъдеще трябва да бъде квалифицирана като посегателство срещу държавността, заяви в присъщия си стил вътрешният министър. Петков обеща тогава да предложи промени в закона за МВР в тази посока.
За подобни престъпления срещу служители на реда и сега в Наказателния кодекс се предвиждат по-тежки наказания. Нанасянето на телесна повреда или убийство на полицай, съдия, прокурор и митничар се третират като по-тежко престъпление, отколкото срещу редови гражданин. В новия закон за МВР действията на ченгетата са регламентирани в чл.55 (за изпълнение на полицейско разпореждане), чл.63 (права при задържане на престъпник), чл.72 (условия за употреба на помощни средства) и чл.74 (за условията при които се употребява служебно оръжие). Тези текстове от ЗМВР дават достатъчно права на полицията, за да изпълнява задълженията си. Изключение може би прави чл.74, който налага известни ограничения при употреба на служебно оръжие. В ал.1 се посочват изричните условия, при които полицаят може да гърми: Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка: 1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие; 2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.
При изброените условия е ясно, че когато тълпа роми млатят с юмруци униформен служител на МВР, възможностите му за защита, без да стане обект на проверка от Военна прокуратура, се изчерпват с изпълнението на кратката команда бягай. Сигурно поради тази причина най-често ченгетата отнасят боя, без да направят усилие да се бръкнат за пищов. Пример за това е побоят над граничния полицай Марио Караджов от Граничнополицейски участък - Сомовит, когото пийналите Е.Г. (53 г.), криминално проявен, с прякор Вълка, и синът му Г.Е. (27 г.) използваха за боксова круша пред погледите на един адвокат, на двама служители от плевенското поделение на службата за пробация към правосъдното министерство и на прокурора от Районна прокуратура Димитър Ганев. Скандалният инцидент стана в средата на юли, на брега на рeчен километър 603 на Дунав, където биячите и подчинените на Темида дружно запивали. Полицаят Караджов се озовал там, за да провери сигнал за незаконен риболов. Той така и не успял да си довърши проверката, защото Е.Г. и синът му Г.Е. го свалили на земята с няколко удара, крещейки, че отдавна искали да му разбият мутрата. Побойниците спрели да налагат жертвата си след намеса на двама инспектори от териториалното звено Рибовъдство и аквакултури. Когато граничният полицай тръгнал да си ходи, пияните баща и син отново се нахвърлили върху него и пак го набили. В Катедрата по съдебна медицина в Плевен впоследствие е установено, че той е с две разкъсно-контузни рани, с отоци и с кръвонасядания по лицето и дясното бедро. Наглостта на извършителите обаче стигна дотам, че заедно с присъствалия на инцидента адвокат те обвиниха полицая Караджов, че бил пиян и ги е предизвикал.
Този инцидент красноречиво показва, че по въпроса за неприкосновеността на униформените служители има какво да се желае и те са доста далеч от статута на щатското ченге или английското боби. Може би е време все пак да се появи текст, който да гарантира сигурността и защитата на редовия полицай - не само в условията на реципрочна употреба на оръжие, но и когато става дума за обикновен пердах. При подобен инцидент отвъд Океана резултатът щеше да бъде един на нула за ченгето, а бандитите - с един по-малко.
У нас обаче едва ли някой от законотворците ще си сложи таралеж в гащите, като предложи текст, който дава право на полицая да гърми, когато му посегнат - разбира се, при строги правила за проверка на законосъобразността на действията му. След случая Чората и подобните нему това е изключено да стане. Последствията са пред очите ни - когато са мнозинство, полицаите се държат като роми (така стана с Чората), а когато са малцинство - обикновено ги бият. Какво да се прави - каквото обществото, такава и полицията...

(КАРЕ)
ХРОНИКА

17 януари 2007 г.: служител от отдел СОД бе пребит в столично заведение, по време на изпълнение на служебни задължения. Полицаят се отърва със средна телесна повреда.
21 януари 2007 г.: неизвестни пребиха и ограбиха служител от Осмо РПУ.
4 февруари 2007 г.: психичноболният 24-годишен Станимир Христосков нападна и рани двама полицаи след бягство от Центъра за психично здраве (ЦПЗ) в Бургас.
6 февруари 2007 г.: униформен районен инспектор от Девето РПУ е нападнат и ограбен от неизвестни.
19 февруари 2007 г.: криминално проявен блъсна с колата си полицай в Лозенец при опит да бъде задържан.
2 април 2007 г.: старши полицай от Осмо РПУ при инцидент с гражданин, влязъл в забранена улица с автомобила си, е ударен с бокс в главата.
3 април 2007 г.: двама служители от Сили за превенция и охрана към отдел ОП-СДП при проверка на кола са блъснати от друг автомобил - причинени са им множество контузии и разкъсни рани.
1 май 2007 г.: трима полицаи от патрулно-постова група на Осмо РПУ бяха нападнати от група роми в кв. Димитър Миленков при извършване на проверка.
9 май 2007г.: полицай - патрул бе ранен в столичния квартал Дружба при спирането на шофьор, избягал от проверка. Шофьорът вдигна стъклото, затисна ръката на полицая и го влачи стотина метра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във