Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕ ГО ГЛЕДАЙ ТАКА, БЪЛГАРИНО!

Името на новия български месия е Слави Бинев. Той изплува на политическия хоризонт от дълбините на чалгата, но за отрицателно време доказа правотата на нашенската максима, която гласи: Каквото и да работи човек, от него винаги може да излезе политик от класа.
Е, в случая няма никакво значение дали новоизпеченият народен трибун ще е първа, втора или трета класа, защото най-важното условие, благоприятстващо подобна внезапна трансформация, е друго: човекът да е богат и послушен. В краен случай - може да е само послушен, защото по-късно, когато влезе в законодателната или изпълнителната власт, той ще забогатее от само себе си. За благото и просперитета на партията кърмилница, разбира се.
И затова е доста странно, че Слави Бинев започна да защитава българската кауза от името на най-шуробаджанашката и най-тоталитарна партия след бившата БКП - Атака.
Според неговите собствени думи той е изключително мъжествен, независим и с гръбнак, корав като циментов електрически стълб (т.е. не се огъва, а се троши). Като кикбоксьор от европейска величина Бинев е жънал по ринговете само победи. А като бизнесмен той е успял да пробие, да се наложи и да опази гражданската си непорочност в два от най-мутренските и кървави отрасъла - чалга кръчмите и строителството.
На фона на тази впечатляваща трудова биография идейната платформа, от която Слави Бинев бе изстрелян в политическа орбита, звучи леко наведено: никой не се грижи за бизнеса така, както се грижи лидерът на Атака Волен Сидеров. И никой друг, освен Сидеров, не защитава националните интереси ни по света, а у нас - в леговището на звяра.
На второ четене обаче всичко си идва на мястото.
Волен Сидеров въобще не го е еня за българския бизнес (освен ако не работи за него) и затова магистралната му концепция за възраждането и просперитета на BG-предприемачеството се изчерпва с едно изречение: Ревизия на всички съмнителни приватизационни сделки. А пък Слави Бинев, поради качествените промени в ръководството на Столичната община през есента на 2005 г., някак естествено узря до идеята, че истинското му място е в Атака.
Никой не бива да се учудва, задето бившият кикбоксьор и настоящ кандидат за евродепутат от Атака започна политическата си кариера, захапвайки стръвно не друг, а точно Бойко Борисов. Мнозина все още смятат, че по този начин Кралят на чалга купона се прави на интересен и трупа собствен актив на чужд гръб.
Нищо подобно. Бинев създаде кръчмарската си империя в периода 1995-2005 г., когато в столицата бесеше и колеше друг един демократ - Стефан Софиянски. Злите езици говорят, че към края на 90-те години на миналия век бизнес съешването между двамата до такава степен е било плодовито, че Бинев е контролирал към 70-80 заведения, пролетните и есенните бирфест-ове и де-що има кафенета под открито небе из центъра на София (като пред Народния театър Иван Вазов например).
От есента на 2005 г. обаче из Столичната община духат други ветрове, защото Бойко Борисов, досущ като Волен Сидеров, отсече: Ще ревизирам всички съмнителни сделки с общинско имущество. За разлика от лидера на Атака обаче, Борисов наистина подкара няколко съмнителни сделки и като едното нищо е стигнал и до... договорите на Бинев със Стефан Софиянски.
Та, поради тази причина, Слави Бинев най-вероятно е преценил, че трябва да си избере ново поприще. В което, както много добре е известно, няма правила, а подписи се слагат само под партийни програми и фишове за заплата. А защо точно Атака - също не е трудно за разгадаване. В която и друга партия да се беше влял бившият кикбоксьор, над главата му винаги щеше да виси опасността от коалиция с Бойко Борисов.
Така че... българино, не го гледай така. Бинев Бойко не понася. А и в Атака вече не останаха никакви висаджии, които да напомнят за бурните младежки години, напоени с кръв и наситени с мирис на барут...

Facebook logo
Бъдете с нас и във