Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Не изненадахме Еврокомисия с правосъдието си

Призраци се разшетаха у нас седмица преди излизането на редовния мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Най-пъргав е призракът на страха. В резултат на шетнята му получената предварително в правосъдното министерство чернова на доклада се разтече в медиите като вода от разсъхната каца. Въпреки че официалната версия ще бъде оповестена на 20 юли, а предварителната е само за служебно ползване от членовете на кабинета, неназовани източници захраниха обилно журналистите с тежки евроконстатации.
Смутът настана в четвъртък (14 юли) по време на редовното седмично заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС). Министърът на правосъдието Маргарита Попова подбра представляващата съвета Анелия Мингова и тримата му членове по право - председателите на двете върховни съдилища Лазар Груев и Георги Колев и главния прокурор Борис Велчев. Петорката отиде спешно в правосъдното министерство, където в продължение на няколко часа чете доклада. На излизане всички отказаха коментари и въпреки че членовете на ВСС си тръгнаха без копия от документа, ключови констатации от него цъфнаха в медийното пространство.
Първо плъзна слухът, че докладът бил пълен с грешки. Пишело, че са оправдани двама бивши министри - военният Николай Цонев и земеделският министър Венцислав Върбанов. Грешката била, че Цонев е оправдан само на първа инстанция, а не окончателно. В черновата се казвало още, че масово са прекратени дела за източване на еврофондове, но прекратеното било само едно. Констатацията, че валят оправдателни присъди срещу организирани престъпни групи, пък не била точна, понеже става дума само за частично оправдаване - например босовете братя Маргини са оправдани, но изпълнителите от бригадата им бяха осъдени.
Доколко еврокомисарите грешат, ще стане ясно едва след излизането на официалния доклад, който ще се съобрази с направените от съдебните началници и от кабинета бележки. Но изтеклите в медиите констатации са вън от всяко съмнение за коректност - достоверността им се крепи на обективни факти, известни на всеки в България. Така че да се прави въпрос за някоя запетайка или сгрешена цифра е нелепо.
Посочено е всичко илюстриращо отчайващото състояние на съдебната система в последната година. Изброени са оставките на членовете на ВСС Капка Костова и Галя Захарова, мотивирани с порочната и безпринципна кадрова политика на ВСС, отбелязан е бойкотът на съдиите срещу попълването на съдийската квота в съвета. Отбелязва се, че за първи път има такъв силен обществен натиск върху ВСС с настояване за прозрачни правила за кадруване и дори за разпускане на кадровия орган. Не са подминати дисциплинарните производства срещу петимата съдии, замесени в имотния скандал с крайнонуждаещи се в Приморско - Веселин Пенгезов, Панайот Генков, Андрей Икономов, Николай Урумов и Деница Урумова.
Коментирани са трудностите при създаването на спецсъда и спецпрокуратурата - липсата на номинации за председатели на двете съдилища и неопитността на кандидатите за редови магистрати в разследването и съденето на тежката престъпност. Отчетено е приемането на промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Закона за съдебната власт и Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси. За пореден път обаче се казва, че реформите са само на хартия и в България няма орган, който да проверява и да санкционира ефективно конфликта на интереси.
Отчетливо е посочен проблемът с некачественото разследване, което бламира внасените обвинения и процесите не завършват с присъда. За делата срещу организираната престъпност е направен познатият до болка извод, че без достатъчно и годни доказателства няма как да има осъдителни присъди. Сочи се, че уличените първо биват арестувани и обвинявани, а след това започва същинското събиране на доказателства. Отправя се принципна препоръка за подобряване на практиката за образуването на делата и по разследването.
За пореден път Брюксел одобрява и насърчава законопроекта за гражданска конфискация на необяснимите богатства, който беше отхвърлен на първо четене в Народното събрание преди седмица. Еврокомисарите приемат този закон за най-силния знак за желанието на това правителство да се бори с престъпността чрез атака на финансовата й основа, за което призовават и те в последните години. Тепърва предстои да узнаем реакцията им, след като са узнали начина, по който проектът беше провален в пленарната зала. Приемането му бе обещавано многократно пред посланиците на САЩ и ЕС и някои от тях вече изразиха разочарованието си.
В петък премиерът Бойко Борисов заяви в телевизионно интервю, че ще разговаря по телефона с президента на Европейската комисия Жозе Барозу по темата за предстоящия доклад. Отказвайки да коментира излезлите в медиите констатации и използвайки бъдеще време, Борисов каза всъщност неща, с които явно е запознат.
„Да чуя какво ще каже по темите и какво би поискал в следващите дни да му дадем, ако има нещо неясно. До 20 юли много вода ще изтече; последните силни операции, които МВР направи, още не са стигнали до Брюксел като написани документи. Във всички случаи докладът на ЕК ще бъде обективен. Докладът ще бъде в две посоки - ще бъдат отчетени доста и от операциите на МВР и това, което се направи като законодателна инициатива в Народното събрание. И, разбира се, ще бъдем отново критикувани за слабостите в съдебната система, липсата на присъди. Минават две години, откакто сме дали докладите - за „Белене, за много процеси, които хората чакат да се случат, и да има тежки осъдителни присъди, или каквито и да е присъди, но те продължават да се бавят, заяви премиерът.
Както се казва - засега и толкова стига. След броени дни ще научим и детайлите, които може само да добавят мрачни краски в правосъдната картинка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във