Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕ ПОДАВАМ РЪКА НА УБИЕЦ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ГО ЗАЩИТАВАМ

РОКО НЕ Е АНГЕЛ, НО НЕ Е И ЗЛОДЕЙ, КАЗВА ХАРИ ХАРАЛАМБИЕВГ-н Хараламбиев, защо толкова много хора днес предпочитат личната саморазправа, а не разчитат на правосъдието?- Труден въпрос. За мен вариантите са два. Или хората не вярват вече в съдебната система, или нямат достатъчно средства. Днес една адвокатска помощ, каквото и да си говорим, е скъпо удоволствие. За мен обаче българинът си остава скептично настроен човек, който трудно се доверява някому. И поради това не желаеше да получава справедливост чрез посредник, тоест - чрез правосъдната система. Има и още нещо, което не се отрича, но някак се премълчава - нашата правосъдна система не е корумпирана, а е тромава.Какво тогава трябва да се промени?- Аз съм адвокат и не мога нито да бъда съдник на съдебната система, нито да давам идеи. Мога да кажа само едно и то е съотносимо за всички, които са се посветили на правото. Да си съдия, следовател, адвокат, прокурор означава да обичаш, да разбираш и да страдаш. Има ли обич - ще има и правосъдие. Живо и справедливо.С определени дела ли се занимавате?- Откакто съм започнал кариерата си, се занимавам единствено и само с наказателни дела. Вече 35 години, 15 от които бях следовател.Кои са най-известните ви клиенти?- Аз нямам известни подзащитни, тъй като съм провинциален адвокат. Затова казвам, че столицата ражда избраници на духа, а провинцията - характери. Не се срамувам да отбележа, че съм провинциален адвокат. Най-известните ми клиенти несъмнено са Георги Калоянчев и Ерджан Рашид-Роко. Калоянчев е един велик български актьор. Трябваше да се сприятеля с него, за да разбера и колко велик човек е, колко достъпен е и в същото време - колко раним е. Той е подсъдим по едно пътно-транспортно произшествие, при което беше блъсната една жена. Калоянчев каза, че каквото и да стане с това дело, все пак има убит човек. Той е и голям човеколюбец, мисля, че е сринат от това, което се случи с него. Още древните римляни са казали, че правото е изкуство за справедливото и доброто. В този процес искам само едно - да се отдаде справедливост на Георги Калоянчев. Чакам с нетърпение решението на Бургаския апелативен съд. Мисля, че справедливостта там ще възтържествува и той ще бъде оправдан.Другият ми известен клиент е Ерджан Рашид-Роко. Така съм озаглавил и пледоарията си в книгата - Един необходим грешник. Малко хора прозряха истината за него.И каква е тя?- Истината е, че той нито е кредитен милионер, нито е рекетьор. Той не занича по магазини и не казва: Купете си от мен спокойствие! Това е едно момче, родено в почти неизвестното кърджалийско село Бели пласт. Започва с търговия след 10 ноември 1989 година. Тръгва му, защото има усет, но някои му завидяха. Дори го определиха като злодей. Най-интересното нещо в родното му село е една великолепна чешма. Поверието казва, че само добрите хора строят чешми, а тази е негово дело. Бях защитник на Роко по десетина от делата му, но характерологията им беше такава, че нещата почти се повтаряха и се въртяха главно около хулиганството. По едно време, за близо година, аз дори се оттеглих, защото започнах да се повтарям. А няма по-убийствено от повтарящ се адвокат. Един италиански писател казва, че думите трябва да трептят като знаме. Но в моя случай те не трептяха, а леко се полюшваха. Затова се и оттеглих.Всички се занимаваха тогава с Роко - полиция, НСБОП, барети, прокуратура...- Ерджан Рашид не е ангел, но има неща, които смущават. Навремето Богомил Бонев по радиото заяви, че е арестуван кърджалийският мафиот Роко, обвинен за мокри поръчки (убийства - бел. ред.), за наркотрафик, за нерегламентирани връзки с магистрати и за подправена чуждестранна валута. Единственото вярно нещо беше фалшивата валута, но според действащия по онова време Наказателен кодекс, това не беше престъпление. През 1997 г. кодексът беше променен и в чл.244 бе подпъхната алинея 2, която аз кръстих на негово име. С тази алинея се криминализираше и самото държане на фалшива валута. Какво правеше впечатление? Че там, където е Роко, минути по-късно пристигаше и полицията... изпратена от някого. И понеже Роко е човек с честолюбие, влиза в словесна престрелка с униформените и така се ражда поредното дело за хулиганство. Ето защо твърдя, че някому беше необходимо той непрекъснато да бъде обвиняван за едни и същи неща. Според мен, за да се тури край на неговите процеси, трябва нещо много малко и незначително - да се преодолее предубеждението. Мисля, че именно тогава ще възтържествува и истината. Предстои едно дело, което аз определям като най-абсурдното сред неговите дела. Това е т. нар. дело за пране на пари. За големи пари ли става дума?- Преди няколко години Роко купил лека кола от един автосалон. Патологичната омраза на полицията към него я кара да проверят возилото щателно, преди да го регистрират - дали е крадено, дали се издирва в България, или някъде другаде по света. В крайна сметка колата е регистрирана и Роко си я прибира. По-късно той решава да я продаде и когато тя трябва да бъде пререгистрирана на името на новия собственик, изведнъж се оказва, че е издирвана от Интерпол, а Роко перял пари. Аз разполагам с полицейския протокол, в който черно на бяло пише, че въпросната кола не се издирва от никого. Делото е насрочено за началото на април в Пловдивския апелативен съд, защото Хасковският окръжен съд вече го осъди на четири години лишаване от свобода. Прокуратурата обаче протестира това решение на хасковските съдии и поиска Роко да лежи седем години зад решетките. Отказвате ли защита на клиенти?- Отказвам защита по дела, по които се чувствам неуверен. Занимавам се единствено и само с наказателни дела. На светлинни години съм от гражданските. На последно място при мен стои въпросът с хонорара, защото се интересувам от живия човек, от съдбата му. Не от обективната истина, а от неговата истина, с която аз започвам да живея. Никога не питам клиента си дали това, което ми разказва, е вярно, или не е. Приемам го априори за истина. И му вярвам. Принципите ми са никога да не подвеждам клиента си и никога да не обещавам невъзможни неща. Единственият ангажимент, който поемам, е проникновено проучване на делото и борба до последно. Защита на никого не съм отказвал, но имам още един принцип - не подавам ръка на убиец, въпреки че го защитавам.Не се ли получава известно противоречие в случая?- Две са професиите, при които човек се заклева - лекарите в Хипократ, а ние да бъдем хора, които да служат на една кауза - тази на подзащитния. У мен може да има вътрешна съпротива срещу това, което клиентът ми е извършил. Не мога да уважавам някой, който е отнел живота на себеподобния. Но независимо от всичко съм длъжен да го защитя. Защото всеки има право на защита, дори и убийците. А неподаването на ръка е израз точно на моята вътрешна съпротива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във