Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕ РОНЕТЕ СЪЛЗИ ЗА МЪРТВИЯ ПЪДАР

България претръпна за насилието и обществото може да бъде истински развълнувано единствено от посегателствата върху известни хора, от убийствата на пазители на реда, от показни разстрели. Показните полицейски акции потънаха на заден план.Какво стана в последното десетилетие с българите? На какво се дължи това цунами на насилието, плиснало се върху цялата страна - от столицата и големите градове до последното селце и паланка? Само обясненията за мафия, за големи икономически интереси, социалните трудности, имотното разслоение, властовите боричкания и политическата демагогия явно не стигат. И най-съвестно работещата прокуратура, и най-добре организираната (но действаща в рамките на демократичен закон) полиция, и следствието, съставено само от Шерлок-Холмсовци, и съдът, в който заседават само светци, не биха се справили с престъпния порой, ако им липсва обществената подкрепа. Ако цялото общество се възприема и изживява като безпомощна жертва на престъпносттаа не като противодействаща сила. Отделен въпрос е, че нито една от изброените институции не е и наполовина от изброеното.Но е истина, че не само полицията, следствието, прокуратурата и съдът са недоверчиви (а и силно враждебни) едни към други. Недоверчиво и враждебно е и обществото. Недоверчиви и враждебни са и хората - не само спрямо институциите, но и един към друг. Някак прекалено изневиделица се стовари криминалната напаст върху тях, някак прекалено неочаквано още в първите години на демокрация всесилната и всеустрашаваща доскоро милиция се превърна в безпомощна и объркана от противоречивите властови сигнали полиция. Трудно е сега, със задна дата, да се докаже преднамерено или поради банално незнание и неопитност политиците, изплували през първите демократични години, пропуснаха да кажат няколко важни неща за цената на демокрацията и пазарната реформа. От рода на социалното разслоение, отслабването на ролята на държавата във всекидневното битие и увеличението на престъпността. Специално за нея като че и до днес никой не смее ясно да произнесе добре известната максима: когато се дават права на всички, няма как някой да не си присвои повече. Мярката за това повече е законът и до установяването и доказването на престъплението заподозреният има всички права на гражданин в свободна и демократична държава. И всички отговорности, които се понасят в такава държава, когато е пренебрегнат закона.Странното е, че този основен принцип на гражданското общество все още остава непонятен за правници, политици, държавници и шефове на силови държавни структури. Още по-опасно е, ако се правят, че не разбират за какво става дума. Иначе как да се обяснят исканията за възмездие, а не за наказание? Те не само че не отслабват, ами напоследък сякаш се засилват? Уплашеното и усещащото се безпомощно общество развива репресивни инстинкти и винаги е готово да хване кривака, за да раздаде собственото си правосъдие. Дори и да няма до себе си конкретен дразнител, който непрекъснато да го насъсква. Как (освен като средство за манипулиране на обществото) да схващаме медийната война, която от десетилетие вече води с променлив успех съдът срещу МВР и обратно - следствието срещу прокуратурата, и обратно? Всъщност - всеки срещу всеки? Че иде реч за битката за надмощие между изпълнителната власт и независимата съдебна власт е ясно и без пространни анализи. Че битката е политическа и затова краят й не се вижда - също си личи от пръв поглед. Ала в България по конституция съществуват значителни ограничения пред изпълнителната власт. Още през 1990-1991 г. Народното събрание прие за консумация прекалено голяма власт. Политолозите го нарекоха преяждане с власт и се усъмниха във възможностите на неговото храносмилане. Колкото и да е груба метафората, засега точно парламентът не може да смели властта с която се е самонатоварил. Включително и с контрола над прокуратурата, следствието и съда. А те са подвластни на законодателите, даже без да се привлича мнозинство от гласове за промяна в конституцията - достатъчно е изменение в Закона за съдебната власт. Получават се парадокси - за да се справят с престъпността, депутатите вече в две поредни събрания поддържат живота на поредната странна комисия Антимафия. За да изпълни замисъла си, тя трябва да наеме и полицията, и спецслужбите, и разузнаването, и контраразузнаването и Бог знае още кого и какво. Въпреки това не може да се справи с корупцията.Мафията си е мафия нея парламентарна комисия трудно ще я бори. Най-много да приеме поредния половинчат доклад, от който нищо няма да последва. Мафията в съвременен вариант е симбиоза между престъпния свят и властта. Парламентът е властта. И правителството е властта. Но единственото, което я застрашава - поне в българския вариант, е да изгърми като бушон някой среднокалибрен чиновник. Мафията - бълха я ухапала от това. Докато текат големите процеси, дребната престъпност (за която Параграф 22 писа в миналия си брой), дето най-много тормози обикновения гражданин, онази, която му разбива жилището, краде му вехтия автомобил, пребива го за дребни левчета или просто за кеф, ще си вилнее необезпокоявана.В това кълбо от интереси, безнаказаност и безпомощност не може да се подмине още една предпоставка ситуацията да е именно такава. Става дума за несменяемостта на българската магистратураЗа хората в тоги това бе екзотично ястие, което им се услади, но дълбоко навреди на здравето на правоохранителните институции. При тоталния нравствен упадък на обществото да се заложат едва ли не само морални гаранции за ефективността на съдебната власт бе нелепо, наивно или целеше преднамереното й блокиране (последното е най-вероятно). Бая далавери имаше, има и ще има за прикриване (поне докато не завърши окончателното преразпределение на общонародното имане), затова политическите сили се постараха да си пришият тая тенекия за гащите. Затова и съмненията, които питаят хората, и въпросите, дето си задават, си имат основанията. Като например как ще се бори властта с корупцията, след като едното е пряка функция на другото? Колко промени в българската бюрокрация се направиха за осем години - толкоз ли не се намериха честни чиновници? Както и, впрочем, всеки чиновник ли е непременно корумпиран? Миналото правителство прие Закон за държавния служител. Той целеше да уреди чиновниците с някаква форма на несменяемост. А гаранции срещу корупция в него, поне с просто око, не се забелязват. Отгоре на всичко не се вижда да създава гаранции и за създаването на някаква що-годе професионално работеща администрация. Като всичко у нас, и той се превърна в политическа залъгалка.Още нещо е странно - защо се настоява българското следствие да е на подчинение на МВР, а не, да речем, на прокуратурата? С какво всъщност се занимават българските прокурори? С четене на папки, които - ако не им гарантират успех в съда, те просто връщат на следствието. То - и по обективни, и по неизменните субективни причини, си ги мотае месеци и години. Какво пречи на един областен прокурор например (той е обвинителят, адвокатът на държавата) да има следствен екип при службата си и да не си гради медийната слава само върху чужд труд. Експериментът с полицейското дознание (което е първо и най-близко до престъплението) засега май дава повече индикации за провал, отколкото за успех. И мнозинството българи продължават да се питат кои са всъщност българските детективи?Българите продължават да са жертва на една голяма заблуда, плод на пет десетилетия демагогия. Че съдебната система раздава справедливост Няма такова нещо. Единственото, което гражданинът може да очаква от нея, е правосъдие. То може и да прилича на справедливост, може и да не прилича. Справедливостта е повече етична, отколкото юридическа категория. Тя може да значи и око за око, може да е подлагане на другата буза. Може и да е нищо. Бог си е губил времето с десетте заповеди.Още са сравнително пресни спомените, поне на село, как кварталният милиционер или дори прост пъдар се оправяше с простото поддържане на реда. Трябва да е ясно на всички - на управниците, на политиците, на обществото, просто на хората - тази пасторална идилия свърши. Завинаги. Елегията за пъдаря е красива, но мъртва. Като самия пъдар.Днешният свят иска повече усилия - интелектуални преди всичко. А след тях току-виж някой положил и морални. Включително и правоохранителните органи.Може пък в това да е дефицитът?

Facebook logo
Бъдете с нас и във