Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕ СЕ СЪРДИ, ТЕМИДА!

Казано на футболен жаргон, отборът на управляващите спечели и третия двубой за прокуратурата срещу отбора на висшите магистрати (първите два бяха през 1992 и през 1998 г.). И то с няколко многоходови комбинации в центъра на терена, последвани от мощни нахлувания в полето на съперника по лявото крило и брилянтни пасове към точката на дузпата. Където, пред опразнената врата, винаги имаше не един, а трима голмайстори - правосъдният министър Георги Петканов, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров. Всеки от тях се справи блестящо с възложената му задача и крайният резултат не закъсня: три на нула в полза на политиците.
Битката за новия главен прокурор започна в началото на седмицата, когато в сряда (18 януари) 17 членове на Висшия съдебен съвет (от общо 25) внесоха кандидатурата на Борис Велчев за поста главен прокурор на България.
Според неофициалната информация (защото официална информация няма) конкретните разговори и преговори между Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са започнали в средата на декември и са приключили в средата на януари. И те са били толкова успешни, че на 16 и 17 януари (понеделник и вторник) няколко съответни печатни и електронни медии просто оповестиха, че новият главен прокурор на България може да бъде сравняван единствено с... Исус Христос. Шегата настрана, но шербетът, излял се през седмицата в публичното пространство, беше толкова гъст, че дори умопомрачителното заглавие Утре ще номинират прокурор с глава взе да изглежда суховато и безизразно.
А истината е, че въпросът с наследника е бил решен доста по-рано - още в края на юли - началото на август 2005 г., когато Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, под зоркия поглед на президента Георги Първанов, разпределяха държавата помежду си в името на тройната коалиция. За да не се получи обаче някаква странична инфекция, двата отбора - на управляващите коалиционни партньори и на висшите магистрати - изкараха мача докрай.
За да не заподозре някой, че мачът е уреден предварително, тримата треньори пуснаха в игра и всички свои налични резерви. Естествено с изричната уговорка да не предприемат необмислени ходове от типа самопредлагане или атакуване на избора пред Върховния административен съд. В резултат на тази договореност от надпреварата отпаднаха едновременно най-малко трима червени депутати с висше юридическо образование, спрягани за наследници на Никола Филчев - Лазар Груев, Младен Червеняков и Александър Арабаджиев. Същото се случи и с няколко жълти кандидат-главни прокурори, чието номиниране изглеждаше по-скоро проява на ексцентричност - Борислав Ралчев, Пламен Панайотов, правосъдния министър Георги Петканов и... председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев. До пролетта на 2004 г. той беше заместник-председател на ПГ на НДСВ в 39-ото Народно събрание и една от най-абсурдните клюки, които се завъртяха в публичното пространство преди около месец и половина, бе по негов адрес: Константин Пенчев ставал главен прокурор, а неговото място щял да заеме Пламен Панайотов...
После дойде ред на задкулисните споразумения с двата враждуващи лагера във Висшия съдебен съвет - на прокурорите и на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС). В това отношение Станишев, Сакскобургготски и Доган бяха улеснени от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Още преди два месеца той обяви, че новият главен прокурор трябва да е млад, да знае поне два чужди езика и да не е зависим както от собствените си мании, така и от най-близкото си обкръжение - професионално и неформално. А причината за враждата между него и Никола Филчев отдавна е ясна: войната за ремонта на Съдебната палата, която шефът на ВКС Иван Григоров загуби преди около година, когато ВСС си създаде собствена дирекция за стопанисване на сградния фонд.
Колкото до прокурорите във ВСС (трима от квотата на държавното обвинение и един от парламентарната квота), цената на тяхното мълчаливо бездействие е само една: наследникът на Никола Филчев да не прави никакви резки движения във Върховната касационна прокуратура. Което ще рече: ако някой от доверените хора на бившия не иска или не бива да остава повече във ВКП, той трябва да бъде освободен мирно и кротко - без излишна шумотевица и без да му искат обяснения какви ги е вършил през последните четири, пет или седем години. И резултатът е ясен. Двама от най-доверените хора на Никола Филчев - заместник главният прокурор и ръководител на ВКП Христо Манчев, и бившият шеф на Военноапелативната прокуратура и шеф на отдел Военен във ВКП ген. Николай Ганчев, сложиха подписите си под номинацията на Борис Велчев. Другият заместник главен прокурор и шеф на Върховната административна прокуратура - Митьо Марков, и колегата му шеф на отдел Следствен Цеко Йорданов обещаха да гласуват за Велчев.
Не са без значение и думите на един от прокурорите във ВСС (засега неговото име ще бъде спестено), който откровено призна пред репортер на Параграф 22, че в средите на прокуратурата няма нито един магистрат, достоен да наследи Никола Филчев. Думи, които звучат по-скоро като оправдание за гузна съвест, защото в България все пак има поне 1300 обвинители и е изключено някой от тях да не отговаря на изискванията за главен прокурор.
Същото се отнася за следствието и съда, където се трудят около 3200 магистрати. А като прибавим към сметките още десетина хиляди адвокати и стотина-двеста доценти и професори по право - работата съвсем отива на... уредена. И това е единствената причина, поради която никой не се осмели да номинира за отговорния пост дори конституционния съдия и председател на Съюза на юристите Владислав Славов. До 1996 г. той беше заместник главен прокурор, след това бе избран за председател на новосъздадения Върховен административен съд и за седем години успя да го превърне в първата и единствена (засега) съдебна структура от европейски тип.
Може би тук му е мястото да споменем две думи за ролята на ДПС в цялата комбинация. Според добре осведомените източници, които периодично захранваха медиите с достоверна информация, фаворитът на Ахмед Доган за поста главен прокурор бе Ангел Александров - директор на Националната следствена служба, член на ВСС от парламентарната квота (избран по настояване на ДПС) и пръв приятел на Сокола още от 80-те години на миналия век, когато той беше политически затворник, а Александров - негов следовател.
В интерес на истината кандидатурата на Ангел Александров наистина беше актуална, а избирането му - почти сигурно, но... преди около седем-осем месеца. За зла участ обаче на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ и ДПС загубиха битката, а червените не я спечелиха. Така се стигна до двумесечните многоходови комбинации за съставяне на коалиционно правителство, по време на които Ангел Александров изгоря като евентуален наследник на Никола Филчев. Естествено за сметка на редица други придобивки, които се паднаха на ДПС по време на голямото следизборно раздаване - земеделието, бедствията и авариите, екологията, всеобщата амнезия за източването на Държавния резерв от депесарските фирми (на тази тема БАНКЕРЪ е писал поне двайсетина пъти през последните три-четири години) и т. н.
Говори се обаче, че за шефа на Националното следствие се очертава известна компенсация - да стане трети заместник главен прокурор. Дали това ще се случи в действителност, все още е рано да се каже, въпреки че в експозето си пред Висшия съдебен съвет в четвъртък (19 януари) Борис Велчев изрично подчерта, че ще предложи подобно нововъведение.
Поне засега конституцията не позволява да има трима заместник главни прокурори, защото съгласно чл.126, ал.1 Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. С други думи - след като има само Върховен касационен съд и Върховен административен съд, е изключено да има повече от двата заместник главни прокурори: шефовете на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура. От друга страна обаче, неотдавна червеният заместник-председател на Народното събрание - Любен Корнезов, оглави временната комисия, която трябва да разработи проекта за третия ремонт на конституцията. Така че като нищо след месец-два клюката да се окаже конституционно уреден нормативен факт.
Единственият проблем в случая е как ще реагира в този случай дясната парламентарна опозиция (СДС, ДСБ и БНС), тъй като промените в конституцията се приемат на три поредни заседания с квалифицирано мнозинство (две трети от всички 240 народни представители). Но... и това не е болка за умиране, както се казва по друг повод. Откакто взеха властта през юни 2005 г., БСП, НДСВ и ДПС успяха да докажат, че писаните закони могат да се заобикалят и че са в състояние да се справят дори с най-безнадеждната нормативна ситуация. Така че казусът с третия заместник главен прокурор може да бъде решен светкавично, защото е въпрос на тълкуване и... най-семпла казуистика.
Първоначално човекът ще се води шеф на отдел, но ще бъде с ранг на заместник главен прокурор. И, като му дойде времето за третия ремонт на конституцията, нищо чудно в проектозакона да бъде записано, че се създава и... трето върховно съдилище (наред с Върховния касационен съд и Върховния административен съд). А делата, с които то ще са занимава, са от ясни по-ясни - престъпления срещу държавата, организирана престъпна дейност, пране на пари, финансиране на тероризъм и корупция на висши държавни ръководители и магистрати. Остава да видим дали наистина човекът ще се казва Ангел Александров, или Ахмед Доган отново ще се окаже прекалено лоялен към коалиционните си партньори...

Facebook logo
Бъдете с нас и във