Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА Е ОПАСНА РАБОТА

Убийството на бившия заместник-директор на НСБОП Светозар Спасов (застрелян заради няколко ябълки на 25 септември 2003 г.) отново постави на дневен ред въпроса в какви граници човек може да брани своето имущество, здравето и живота си. Тоест - имат ли гражданите законно право да употребят оръжие, метален прът или голи юмруци, когато сметнат, че по друг начин не могат да се защитят? И подлежи ли на наказателно преследване човек, ако минира къщата и двора си и вдигне във въздуха някой мургав апаш, тръгнал да краде предпоследното му одеяло и последната му тенджера?Много въпроси и само един отговор: при наличието на мудна и неефективна правораздавателна система, гарнирана с полицейски професионализъм, невдъхващ никакво доверие. При това положение единственото спасение на българина е да вземе нещата в собствените си ръце. И да се самозащити, както си знае или както му падне.Законодателите в развитите демокрации са предвидили възможност гражданите да не бъдат подвеждани под наказателна отговорност, когато са причинили телесни повреди или смърт на нападателя, ако са били поставени в условията на неизбежна отбрана. България не прави изключение и това е уредено в разпоредбите на чл.12, ал.1 от Наказателния кодекс, която гласи: Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другите чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.Според тълкувателните решения на Върховния съд, чрез които се уеднаквява съдебната практика, нападението може да се извърши с едно или няколко действия и бездействия, както и по непредпазливост. Така например станалият неуправляем автомобил (защото шофьорът е заспал на волана и с това е заплашил здравето или живота ви) може да бъде спрян с всички възможни средства. Дори, ако това ще доведе до смъртта на шофьора. По същия начин всеки шизофреник, размахващ кървав нож, може да бъде спрян и с изстрел в главата. Въпреки че, според българското занодателство, той не носи отговорност за постъпките си.През годините Върховният съд детайлно е разтълкувал и значението на още едно, много деликатно понятие: непосредственото нападение. Според върховните магистрати, нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална или непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Примерно - ако срещу вас стои човек с насочен пистолет, няма никакъв смисъл да чакате той да ... стреля пръв. Просто защото секунди по-късно той може да натисне спусъка и да ви уцели. В същото време обаче, преди да нанесете изпреварващия си удар, сте длъжни да прецените дали нападението е само предполагаемо, или има вероятност да бъде извършено по-късно. Тоест тогава, когато бихте имали възможност и за друга реакция. Причината е проста - при тези случаи самоотбраната вече е престъпление. По същия начин стои и въпросът с прилагане на насилие срещу нападателя, ако нападението вече е прекратено. С други думи, насилникът е отблъснат от бъдещата жертва или от трети лица, когато се е отказал самичък или вече го е завършил и... избягал. Казано на обикновен език, когато един побойник е озаптен, няма смисъл да бъде пребиван до смърт.Може би най-трудните въпроси са поставени в чл.12, ал.2 от Наказателния кодекс. Става дума за това, че когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението (примерно ловък апаш джебчия ви пребръка насред пазара, а вие натрошите ребрата му с ритници) е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, а причиняването на смърт или на телесна повреда се третира като престъпление. Ако при нападение с нож се прибегне до използването на огнестрелно оръжие, отново има явно превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Малко по-сложно става положението, ако срещу въоръжен насилник жертвата използва някакви специални бойни умения и осакати или убие нападателя. Вярно е, че чл.12, ал.1 от НК не изключва употребата на по-интензивни средства за отбрана от тези, използвани от нападателя. Примерно - жертвата предупреждава нападателя си, въоръжен с нож, че ще го застреля, но онзи продължава да налита. Според тълкувателните решения на Върховния съд, жертвата няма друг изход, освен да гръмне нападателя. В този случай действията й се третират като неизбежна отбрана.Каквото и да си говорим обаче, във всяка цивилизована държава с нормално действаща правораздавателна система неизбежната отбрана се смята по-скоро за изключение от общото правило. Факт, от който България е на светлинни години, дори да затворим още стотина глави Правосъдие и вътрешни работи в похода си към Обединена Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във