Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Нежно боричкане с органите по сигурността

В началото на новата национална сигурност беше ДАНС. Още в първата година след създаването си обаче българското ФБР така се оплете в смес от скандали, слугинаж, бездействие, шуробаджанащина и тлъсти заплати, че намерението на ГЕРБ да му вкара един прав десен сякаш нямаше алтернатива.
Преди изборната и следизборната пушилка около ДАНС обаче илюстрира нагледно маниера на новото управление. Първо някой от антуража на Бойко Борисов размахва медийно тоягата и хвърля съответната медийна бомба. После премиерът мълчи няколко дни и следи ответните реакции. Като стане ясно накъде духа вятърът, вади моркова и взема соломоновско решение. Непримирим е само спрямо кадрите - те трябва да бъдат сменени със свои или коленопреклонно да му сторят темане за вярност.
С ДАНС стана точно така. Структурата, която се роди с амбициите да стане стълб на националната сигурност, малко след първата си годишнина научи, че най-много й приляга да бъде закрита. И понеже похватите Бойкови още не бяха толкова ясни на широката публика, мнозина потъркаха доволно ръце, че назначените по втория начин няколко хиляди връзкари, които идват на работа с луксозни коли, с високи токове и с минижупи, за да си клатят краката, ще отидат на трудовата борса. Да, ама не. Защото тандемът Борисов - Цветанов великодушно пощади ДАНС, тури му ново ръководство, че даже тихомълком върна на работа оплетения в имотни и вътрешноагенционни скандали заместник-директор Иван Драшков.
Но едно друго звено по сигурността, също занимаващо се незнайно с какво, го отнесе покрай припева за икономии на бюджетна пара. Току преди Нова година народното представителство подреди състава на новата подкомисия по подслушването. Сиреч - по контрола на специалните разузнавателни средства (СРС). Два месеца по-рано депутатите гласуваха за нея заедно с поправките в Закона за специалните разузнавателни средства. Те закриха дотогавашния и също неработещ контролен орган - Националното бюро за контрол на СРС - още един начин за нищоправене и за усвояването от пет души на 5.5 млн. лв. годишно от джобовете на преситения от сигурност данъкоплатец.
ГЕРБ и ДСБ не се ограничиха само с аргументи за липса на ефективност и разхищение на средства от предишното звено. Вбесен от атаките на БСП и ДПС, един от вносителите - бойковият депутат Павел Димитров, директно и лаконично очерта за какво иде реч: Вие единствено се притеснявате, че в следващите пет години контролът на СРС-тата няма да бъде във вас! И добави, че за да няма упреци към ГЕРБ за политическа зависимост, председателят на новата подкомисия ще е от друга партия, а самата комисия няма да се намесва в работата на съда. На кого обаче да вярваш? Още при първото гласуване на промените лидерът на ДСБ Иван Костов каза точно обратното. Той отсече, че съдебната система е онова, което най не върви в държавата, и политическият контрол върху работата й е абсолютно наложителен. И също е абсолютно прав.
Впрочем другарите от бившата тройна коалиция така са се компрометирали с участие и покровителство над всевъзможни криминални схеми, че дори да извадят свестен аргумент срещу промените, той кънти на кухо. Незаконното и полузаконното подслушване в последните години придоби епидемични размери, а абонатите на мобилните оператори взеха да разменят масово догадки кое припукване в слушалката какво означава. Да не говорим, че с досегашния шеф на бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, чиито червени бойни другари от години се чудят каква блага и ключова служба да му измислят, за независимост не можеше и дума да става. Пък и какъв по-независим орган може да се измисли от парламентарна комисия с ръководство на ротационен принцип, в която всички парламентарни сили са представени със свой човек? Има си хас подобна парламентарна комисия да не попада в категорията независим орган, а Рашков и компания, които бяха към изпълнителната власт, да са такъв!
Че комисия от разноцветни депутати ще е по-надеждна от група чиновници, назначени да контролират СРС, спор няма. Упрекът на опозицията, че покрай другата депутатска шетня народните избраници няма да се справят с този контрол, издиша, тъй като голяма част от работата е поверена на сътрудници.
И все пак тенденцията да се поверяват на депутати все повече контролни функции в дейности, които са извън главната им роля на законодатели, е смущаваща. Нима у нас няма човек или структура по контрола, на които може да се разчита, че ще си вършат работата единствено според изискванията и духа на закона? От друга страна, 240 депутати са истинска разсипия за страна като България и трябва да се товарят с повече и истинска работа. Но какво пък ще вършат другите структури, отговарящи за националната сигурност?
Кой например знае какво върши вече осем години по опазване на държавните тайни шуробаджанашката Комисия за защита на класифицираната информация, чиито членове прибират по повече от 5 хил. лв. месечно, а бюджетът й е над 10 млн. лв.? Председателката й Цвета Маркова, която се разхождаше с президента Георги Първанов в Далечния изток, докато скандалът с изтичане на информация от ДАНС гърмеше с пълна сила, се снишава вече втори мандат. А с нея и четирима агенти на бившата Държавна сигурност, които лъснаха в списъците на Комисията по досиетата. Същата Маркова подхвърли обаче, че НАТО щяло да се разсърди, ако комисията й бъде закрита, а отговорността за течовете в ДАНС прехвърли на... самата ДАНС. Протежираната от Първанов шефка на комисията се оказа несъгласна и с предложението да се отчита пред парламентарната Комисия за контрол на ДАНС, понеже работели по отделни закони. Нищо че според Закона за защита на класифицираната информация комисията на Маркова трябва да следи целия процес по опазване на данните и да реагира светкавично при всеки пробив.
Фактът, че ГЕРБ продължава да си трае за тази комисия, сякаш подкрепя подозренията, че генералът и главнокомандващият са си пристанали. Поне по този въпрос. Както обаче разследват бившите министри за пилеене пари на данъкоплатеца, Маркова също би трябвало да даде обяснения пред прокуратурата за строящата се суперлуксозна сграда на комисията. В нея има фитнес, клиника, ресторант с бар на около 400 кв. м., кабинетът на Цвета Маркова заедно със секретарската част е 120 кв. м, а на върха на сградата има хеликоптерна площадка. Тя обаче не отговаря на съответните изисквания. За капак се оказа, че секретните чертежи на скъпия проект на сградата, която би трябвало да е неуязвима за терористична атака, вече не са секретна информация, защото са декласифицирани. Е, как да не им дадеш на тези хора по 5 бона заплати и да не оставиш шефката им да разходи тоалетите си на работна екскурзия до Япония, Южна Корея, Австралия и Шри Ланка?! Явно от това националната ни сигурност няма да пострада.

Facebook logo
Бъдете с нас и във