Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕСИГУРНАТА ВЪНШНА ГРАНИЦА НА ЕВРОПА

Със сигурност шампанското, което бе изпито в някои държавни институции по повод поканата към България за членство в Евросъюза в края на миналия месец, е било леко горчиво на вкус. Особено в Агенция Митници, Гранична полиция и бившата Агенция Пътища (днес тя вече се казва Фонд Републиканска пътна инфраструктура) и нейното най-скандално звено - Управление Пътни такси и разрешителни.
Събирането на данъци, мита и такси от митниците и другите гранични служби остава силно повлияно от корупция. Ето защо е необходимо предприемането на по-нататъшни мерки, включително и информационни кампании сред спедиторите и търговците. Това гласи
отрезвяващата констатация
в анализа на Брюксел за случващото се по бъдещата външна граница на общността. Типично по нашенски обаче, вместо да си вземат бележка, адресатите на тази критика използваха първия частичен успех срещу нелегалния трафик на стоки, за да си направят шумна самореклама.
Повод този път се оказаха двата ТИР-а с контрабандни цигари на стойност около 3 млн. евро (по цени в Евросъюза), заловени в началото на октомври след операция на вътрешното ведомство на пристанище Бургас. Последваха гръмки разкрития за разбити контрабандни канали на покойния Иван Тодоров-Доктора, както и познатите закани, че оттук нататък на трафикантите не им се пише нищо добро. Вътрешният министър Румен Петков дори смело увери европейците, че България ще бъде сигурна външна граница на общността от началото на 2007 година.
Доколко уверен е бил той в собствените си думи, не се знае. Разбира се, прекрасно би било министър Петков действително да се окаже прав. Но доказателства за противното (преки и косвени) излизат наяве, кажи-речи, всеки ден. Веднъж морето ще изхвърли самотна пратка с наркотици, друг път в медиите ще се появи поредният репортаж за палатите на подкупни митничари или пък главният прокурор Борис Велчев ще поизтупа някое старо дело за контрабанда. И така, докато дойде поредната проверка от страна на Еврокомисията, която да установи, че границите ни имат повече дупки и от швейцарско сирене.
Надеждите, че положението може да се подобри към добро след влизането ни в Евросъюза, са свързани най-вече с угрозата от налагане на предпазни клаузи. Каквото и да си говорим, Еврокомисията ясно ни подсказа, че на практика през следващите шест месеца митническият и граничният контрол ще бъдат на командно дишане чрез съвети отвън и постоянно наблюдение. Причините за това са много. По-важното сега е дали администрацията ни ще има сили да възкреси държавния контрол в системата на митниците, Гранична полиция и Пътни такси и разрешителни и да прогони подкупните служители и техните благодетели.
Най-трудно това ще се случи във ведомството на Асен Асенов. От една страна, заради високия залог и огромните суми, които все още се
генерират от контрабанда
у нас, а от друга - заради пропиляното ценно време през последните години.
Не е ясно например защо трябваше да се чака приемането на прословутия екшън план на правителството от юни тази година, за да бъдат изършени съвместни проверки с НАП на 58 митничари, които водят прекалено охолен живот? Интересно е също дали тези ревизии, проведени през лятото, ще открият онова, което се вижда и с просто око? А то е, че една немалка част от подчинените на Асен Асенов демонстрират стандарт на живот, който драстично се разминава с официално регламентираната им заплата от около 300-400 лв. месечно.
Парадоксално е също, че докато прокуратурата и данъчните власти дирят под дърво и камък сметките и имотите на покойния контрабандист Косьо Самоковеца, от Агенция Митници продължават да твърдят, че подобно лице никога не е фигурирало в техните регистри. Ако това наистина е така, служителите от отдел Митническо разследване и разузнаване просто трябва да върнат поне заплатите, които са получили през... последната петилетка.
Другият голям проблем е, че докато в периода 2002-2006 г. т. нар. компетентни органи - полиция, митници, прокуратура, данъчни и т. н., си играха на реформи и сключваха най-причудливи споразумения за съвместна дейност, тарторите на международните контрабандни канали отдавна се... интегрираха помежду си. При това - с всички произтичащи от това последствия: подмяна на ветераните с нови и непознати за властите лица, прокарване на нови и безопасни маршрути, изграждане на нови складови бази, регистриране на нови фирмени структури, разработване на нови схеми за изпиране на печалбите... Ето защо никак няма да е изненадващо, ако още в края на януари 2007 г. полицията, да речем, в Австрия, спипа няколко ТИР-а с контрабандни стоки или дрога, минали през България като на парад.
Естествено, митничарите съвсем не са единствените, на които им предстои сериозно да се сборят с корупцията. Публична тайна е, че те отдавна гледат с нескрита завист колегите си от Пътни такси и разрешителни (т. нар. кантарджии) заради тлъстите сумички, които последните
заработват под масата
МВР почти откри топлата вода с разбитата неотдавна престъпна схема на българо-гръцката граница (с фалшиви вписвания за теглото на преминаващите камиони през пункта Кулата, ощетили бюджета с милиони левове). За далаверите в Пътни такси и разрешителни вестниците пишат поне от десетилетие. Влиянието и финансовата мощ на работещите в тази служба стигна дотам, че да дирижират кметските избори в община като Свиленград. Любопитно е и дали някой от членовете на Комисията за конфискация на престъпното имущество (комисията Петканов) е чувал за митичното Митничарско село на брега на язовир Ивайловград?
Ако управляващите искат Брюксел да им повярва, че борбата с корупцията по границите се води и на практика, а не само на думи, не е лошо да обяснят защо изнесеният от депутата от ДСБ Атанас Атанасов доклад за откраднати около 14 млн. лв. от
невнесени в хазната гранични такси
остана без сериозни последствия?
Покрай ограничаването на подкупите споменатите по-горе служби трябва да се погрижат и за изпълнението на някои чисто технически ангажименти, заради които Брюксел ще ни наблюдава под лупа. Може би най-важният от тях е въвеждането по всички пунктове на т. нар. спиране на едно гише и плащането на всички такси с единен фиш. Разчита се, че след налагането на тази мярка кешовите плащания на подкупи ще намалеят чувствително. Само дето единното такова гише засега действа само на пункта Лесово по границата с Турция, през който дневно преминават не повече от стотина автомобила. Известна утеха е, че вече е готов компютърният софтуер и до края на годината
единното плащане
ще бъде въведено и на някои от по-големите гранични пунктове. По подобен начин стоят нещата и с проверките на една линия (т.е. различните контролни служби да са разположени непосредствено една до друга на границата) и с въвеждането на електронни кантари за теглене на преминаващите камиони. В момента те се тестват на Калотина, Кулата, Капитан Андреево и Дунав мост. Тепърва ще се работи и около въвеждането у нас на новите модули на Шенгенската информационна система. Няма смисъл да питаме защо това не бе направено по-рано, а хвърлихме милионите от Световната банка за ремонти на пунктове като Кулата, Илинден и Силистра. От 1 януари те ще станат съвсем ненужни като вътрешни за общността. Остава да се надяваме, че външните ще станат малко по-сигурни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във