Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕВИНЕН ТИЙНЕЙДЖЪР МЪСТИ ЗА ИНДИГО

Докато цветът на българската магистратура, събран във Висшия съдебен съвет и Върховния касационен съд, се скъсваше от хвалби за новата компютърна система, която щяла да разпределя делата със скоростта на светлината, и за новооткрития банков клон в Съдебната палата, в подмолите на съдебната власт назря скандал с непредвидими последици. От достоверни източници, пожелали да не цитираме имената им, Параграф 22 научи, че съдията по делото за трагедията в дискотека Индиго Бисер Троянов си е направил отвод и повече няма да се занимава с този случай. Колкото и да е невероятно, магистратът вдигна ръце от делото не заради задкулисен натиск или адвокатски номера, а заради решение на Върховния касационен съд (ВКС), което противоречи на Наказателнопроцесуалния кодекс. Още по-невероятното е, че в дъното на скандала е непълнолетната Александра. На 21 декември 2001 г., когато се разигра трагедията в дискотека Индиго, тя едва не намери смъртта си в кървавото меле. А днес - две години и половина по-късно, тийнейджърката и родителите й са единствените, които все още продължават да водят битка в името на голямата цел: виновниците за смъртта на седемте деца да си получат заслуженото. През лятото на 2003 г. 15-годишната тогава Александра депозира молба да бъде конституирана като частен обвинител по наказателното дело за трагедията в Индиго. Претенциите на момичето са повече от скромни: единственото, което иска, е четирима от подсъдимите - собственикът на Индиго Красимир Илиев, управителят на заведението Ангел Николов и двамата портиери Анри Силаги и Георги Илиев - да бъдат съдени за нанасянето на средни телесни повреди на всички 12 деца, пострадали по време на инцидента. Съдия Бисер Троянов даде ход на делото на 16 юли 2003 г. и удовлетвори молбата на Александра, като я конституира като частен обвинител в процеса. И постъпката на магистрата бе напълно благородна, защото няма нищо по-естествено от това виновниците за трагедията да изпият горчивата чаша до дъно. От гледна точка на закона обаче решението на съдия Троянов бе озадачаващо, защото то се размина с последните поправки на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Те влязоха в сила месец и половина по-рано - на 2 юни 2003 година. А част от тях са написани така, че дори техните автори трудно ще схванат какво са искали да кажат. Камо ли едно 15-годишно момиче и неговите родители, които нито са завършили право, нито са длъжни да знаят наизуст НПК и стотиците му поправки и препратки към други нормативни актове. Според параграф 143 от Закона за изменение на НПК, всички наказателни производства от общ характер, които се образуват по тъжба на пострадалия, се прекратяват по чл. 21, ал. 4 от НПК. Разпоредбата на чл.21, ал.4 от НПК гласи, че наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора. И, сякаш за да бъде подигравката с обикновения човек пълна, току-що цитираният текст препраща към трета разпоредба в НПК, която също е написана по изумително неразбираем начин и която в превод звучи така: всеки, който иска да осъди някого за нанесена средна телесна повреда, е длъжен да подаде в прокуратурата писмена тъжба, която да не е анонимна. Оттук нататък процедурата е позната: прокуратурата проверява дали описаното в тъжбата е вярно, след това образува следствие или полицейско дознание, накрая внася обвинителен акт в съда или пък прекратява предварителното производство. Всичко това означава, че 15-годишната Александра е трябвало още през юни 2003 г. да заведе отделно дело срещу собственика на Индиго и тримата му служители за нанесената й средна телесна повреда по тяхна вина. Но понеже тя и родителите й не са родени юристи и поради тази причина не познават процесуалните си права, пускат молбата до съда. От формална гледна точна момичето и родителите й са допуснали грешка, че не са потърсили помощта на адвокат, който да ги осветли за последните изменения в НПК и да ги посъветва какво да направят. Истината обаче е, че хората дори и това да бяха сторили, крайният резултат щеше да е все толкова отчайващ. Четири месеца след като е конституирал Александра като частен обвинител по делото, съдия Бисер Троянов установява, че този негов жест противоречи на НПК. Всъщност той няма възможност да реагира по-рано, защото през юли, след дълги пазарлъци с адвокатите на подсъдимите, той е насрочил датата на следващото заседание и не е в състояние да привиква по спешност когото и да било. Ето защо на редовното заседание по делото, проведено на 7 ноември 2003 г., съдия Бисер Троянов прекратява делото срещу собственика на Индиго и тримата му служители в частта му за нанасяне на телесни повреди по непредпазливост. С това свое определение, мотивирано вече с измененията на НПК от 2 юни 2003 г., магистратът изважда Александра от процеса като частен обвинител, без да предполага какво ще му дойде до главата. И отмъщението не закъснява. По случай втората годишнина от трагедията в Индиго - на 21 декември 2003 г., Александра обжалва определението на съдия Троянов пред Софийския апелативен съд (САС). Три месеца по-късно - на 22 март 2004 г., САС потвърждава определението на градския съдия Троянов, с което доразпалва амбициите на Александра. Тя веднага обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС) и този път успява. На 23 юни тричленен състав на ВКС постанови, че Александра трябва да бъде конституирана като частен обвинител по делото и отмени актовете на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд. Според върховните магистрати, съдът няма никакво право да прекратява обвинение, което вече е внесено с обвинителен акт. Подобно правомощие има единствено прокуратурата, и то - само в досъдебната фаза на наказателното производство. Освен това върховните магистрати са категорични, че софийският градски съдия Бисер Троянов е допуснал грешка, като не е разяснил правата на пострадалата Александра (чл. 14 от НПК) и по този начин е нарушил закона. Оттук нататък започва истинският правосъден батак. Оказва се, че тримата магистрати от Върховния касационен съд или също не познават закона, или го тълкуват така, че да угодят на обществените настроения. В параграф 143 от Преходните и заключителните разпоредби на НПК пише, че по време на наказателното производство може да бъде прекратено всяко обвинение от общ характер. В същото време една от основните постановки в правораздаването, която не е променяна още от 1952 г., когато влиза в сила първият социалистически Наказателнопроцесуален кодекс, гласи следното: наказателното производство в България протича на два етапа - предварително производство (следствено дело или дознание) и съдебно производство (съдебно дело, съдебно дирене и т. н.). С други думи - ако е трябвало законодателят изрично да подчертава, че само прокуратурата има право да прекратява обвинения в досъдебната фаза - той е щял да го стори. Още повече че в случая с Александра въпросното прекратяване не е по прищявка на съдията или по искане на прокурора по делото. Тъкмо обратното - изменен е НПК, а волята на законодателя е задължителна за всички участници в наказателния процес. Трудно би издържал в професионална дискусия и вторият мотив, с който Върховният касационен съд конституира тийнейджърката като частен обвинител по процеса за трагедията в Индиго. Става дума за това, че съдия Бисер Троянов не бил разяснил на момичето правата и задълженията му, възникнали след ремонта на НПК. Според хронологията на събитията, първото съдебно заседание е проведено на 5 юни 2003 г., т. е. - само три дни след влизането на измененията на НПК в сила. На тази дата обаче съдия Бисер Троянов не е дал ход на делото, така че не е бил длъжен да обяснява на Александра или на когото и да било от останалите участници в процеса, абсолютно нищо. Но най-страшното в случая ече с решението си от 23 юни 2004 г. тричленката на Върховния касационен съд наистина прати делото в девета глуха. Освен Александра, те конституираха като частни обвинители и останалите 11 деца, пострадали при трагедията в Индиго. И на практика върнаха делото не на съдия Бисер Троянов, а на прокуратурата, която трябва да напише нов обвинителен акт. В него тя трябва да включи отново обвиненията за нанесените средни телесни повреди на децата и да ги предяви на собственика на Индиго и тримата му подчинени. След това е длъжна отново да внесе делото в Софийския градски съд (СГС), който - като едното нищо - може да го върне за ново доразследване. Ако това обаче не се случи, председателят на СГС трябва да разпредели случая на нов съдия-докладчик, който е длъжен да се запознае с материалите и да насрочи дата за нов процес.Според най-оптимистичните прогнози, обновеното съдебно дело за трагедията в Индиго би могло да започне най-рано през пролетта на 2005 година. И то, ако бъдещият председател на съдебния състав успее да се запознае с материалите и да събере накуп всички участници в процеса. Тези задължителни условия отнеха на Бисер Троянов около година и два месеца, защото подсъдимите по делото са седем (някои от тях имат по двама-трима адвокати). Освен това, по време на предварителното производство са направени общо 10 съдебни експертизи, които новият съдебен състав трябва да приеме или да назначи други. Положението на бъдещия съдия по делото се утежнява и от още един факт. Освен с подсъдимите и техните адвокати, с 50-те вещи лица и 200-те свидетели оттук нататък той ще трябва да се съобразява и с 12-те деца, пострадали по време на трагедията в Индиго, конститурани от ВКС като частни обвинители. Както, разбира се, и с техните адвокати.Хубаво би било, ако Висшият адвокатски съвет и Висшият съдебен съвет се съберат на съвместно заседание и да се споразумеят 16-годишната (вече) Александра каква да стане като порасне - адвокат или съдия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във