Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Невиновно

Във време превратно като днешното човек започва да се съмнява и в онова, което са набили в главата му като с чук. Като например прословутата презумпция за невиновност, която се счита за крайъгълен камък в наказателното правораздаване. По татово време тя далеч не беше толкова популярна. Мнозина се оказваха зад решетките, без изобщо да узнаят за съществуването й (камо ли и да го усетят). В периода на т. нар. преход обаче всички до един се запознаха с нея. А онези, които станаха символ на този преход и грабиха народа, както турчин не го е грабил, направо гушнаха презумпцията като невеста ненагледна.
И тъкмо когато наказателно-правният канон обсеби като светия дух съзнанието на демократизираното гражданство, един прокурор изкрещя в лицето на разследван бивш министър: Ти си абсолютен престъпник! На колене! (Виж стр.4-5) Прокурорът, разбира се, е наясно с възпиращата своеволията функция на конституционния принцип за невиновност до установяване на противното с влязла в сила присъда. Но други обясниха, че вероятно и на него му е дошло до гуша от възпиране, та изкрещя това, което мисли.
И така - щом гарантът за спазване на презумпцията за невиновност я захвърля пред камерите като отесняла риза, какво ли мислят зрителите? Дали четат правна теория, за да узнаят, че презумпцията е предположение, въздигнато в юридически факт? Или се досещат, че е илюзия, обявена от закона за реалност? Въпросът е може ли това съзнателно отклоняване от реалната действителност да бъде приемано безкритично от здравия разум, ако не дава резултати примерно 20 години? Или прокурорът каза това, което мислят всички: Престъпникът може и да бъде смятан за невинен, докато виновността му не бъде доказана, но си остава престъпник, дори тя никога да не бъде доказана. Уви, дотам я докарахме!

Facebook logo
Бъдете с нас и във