Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЕВРЪСТЕН УБИЕЦ ОБЪРКА ДЪРЖАВНИТЕ ЗАКРИЛНИЦИ НА ДЕТЕТО

Преди пет месеца малолетният Станислав Антонов от Бяла Слатина забива - при семеен скандал, нож в сърцето на баща си. Впрочем и по-рано, докато се е карало с родителите си, момчето е размахвало нож. На 20 януари 2004 г. в яростта си то стига до фатална крайност. Станислав е осиновен само две седмици след като се появява на бял свят. Единайсет години по-късно (през 2001 г.) негов познат му разкрива тази непрочетена страница от живота му. Хлапакът моментално се прибира вкъщи и още от вратата търси отговор на въпроса от родители си. Когато те смутени му отговарят утвърдително, той се обръща и побягва. От този ден нататък Станислав става друго дете. Станислав Антонов е бил непокорен, избухлив и цапнат в устата и преди да убие баща си, но пред родителите си успявал да сдържа емоциите си. След като научава страшната тайна, нещо у него се прекършва и задръжките му рухват завинаги. Поведението му в училище става толкова непоносимо, че за година и половина - две сменя четири училища с една и съща диагноза - изключен. Станислав се бие зверски с всеки, който го нарече копелдак, църньо и циганин мръсен. Според учителите той е невъзпитан и глупав, а според съучениците му - идеалната мишена за шеги и закачки. Когато директорката в едно от училищата, през които е минал, го нарича копеле и му удря шамар в кабинета си, Станислав - с добре премерен удар, й чупи носа.Постепенно агресията на Станислав става почти неконтролируема и той се превръща в постоянен клиент на Детската педагогическа стая и на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Бяла Слатина. Кой знае защо обаче случаят Станислав не попада в полезрението на отдела за закрила на детето в Бяла Слатина. Още на 11-12-годишна възраст момчето е заклеймено като престъпник рецидивист, който няма нужда от държавна закрила и помощ, а само от строги наказания.Родителите му правят опити да се преборят сами с агресията на Станислав и започват да го водят по психиатри, но резултат няма: той категорично отказвал да спазва предписания му режим и не желаел да пие лекарствата, защото от тях непрекъснато му се спяло и ходел като пиян. И така - до деня на убийството. Противно на всякаква логика след като проснал баща си мъртъв наместо да се изплаши, побеснелият Станислав изхвърчал на бегом от жилището и отишъл в апартамента на леля си, където продължил да буйства, да рита и троши каквото му попадне пред очите. По-късно пред психолог той споделил, че винаги е така: докато не му излезе всичкото отвътре, не можел да се спре: Не знам какво ми става. Идва ми отвътре, затреперва ми и нищо вече не може да ме спре. С всеки ще се сбия...След като е задържан за убийството, Станислав е прибран в Дома за временно настаняване в Горна Оряховица. Там обикновено попадат безпризорни деца, избягали от дома си, невръстни просяци и крадци. Сред тях се срещат лепилари (така на жаргон се наричат децата, които дишат ацетонови лепила), малолетни проститутки, жертви на родителски тормоз, какви ли не. Но... други невръстни убийци няма и затова Станислав е отделен в самостоятелна стая. Въпреки изолацията той успява да завърже приятелство с неколцина свои връстници и да им сподели за какво е прибран вътре. Типично по детски апапите веднага се направили на всезнаещи и моментално му отредили доживотен затвор или смъртна присъда. Близо месец Станислав живял с мисълта, че предстои да бъде разстрелян или, в по-добрия случай - да бъде хвърлен зад решетките до края на живота му. И едва на срещата си с репортер на Параграф 22 (в средата на февруари 2004 г.) момчето разбра, че никой няма да го убива или да го праща в затвора. На въпрос на Параграф 22 защо е допусната подобна гавра психологът на Дома за временно настаняване в Горна Оряховица обясни, че никой от служителите в дома не бил длъжен да разясни на детето какви са правата му и какво го очаква. За най-голямо разочарование на този психолог обаче чл.15 от Закона за закрила на детето гласи точно обратното: Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва да осигури необходимата информация, която да помогне на детето да формира мнението си и да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган...В началото на март 2004 г. животът на Станислав се преобръща за трети път. Най-страшните му кошмари (за разстрел и доживотен затвор) не се сбъдват, но животът му не става по-лек. Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Бяла Слатина изпраща момчето във Възпитателното училище-интернат в с. Лик, Врачанска област, където то трябва да прекара следващите три години заради убийството на баща си. Формално комисията е права да постъпи по този начин. Станислав все още не е навършил 14 години и по смисъла на закона, като малолетен, не носи наказателна отговорност по възраст. Именно тази нормативна бариера връзва ръцете на комисията да назначи и съдебно-психиатрична експертиза на Станислав, въпреки че съществуват достатъчно доказателства, че поведенческите отклонения на момчето не са резултат от лошото му възпитание. На 16 март 2004 г. Станислав е въдворен във Възпитателното училище-интернат (ВУИ) в с. Лик, където на 31 март посреща 14-ия си рожден ден. Какво ще се случи с него оттук нататък е неясно. Пред Параграф 22 председателят на Врачанската окръжна прокуратура г-жа Параскева Кръстева призна абсурдността на случая Станислав и обясни, че нормативната база не предвижда възможност той да бъде подложен на щателно психиатрично изследване, въпреки че от него очевидно има нужда. Никъде не пише кой трябва да поиска подобно изследване и защо. Освен това майката иска да започне процедура по неговото разсиновяване, така че никой вече не може да помогне, обясни прокурор Кръстева.Майката Отчаяна съм. Бих искала да задържа сина си, но не зная как да се справя с агресията и с пристъпите му на лудост. Не можете да си представите колко е страшно! Аз не мога да му надделея, а и не зная как да го успокоя. На всичко отгоре целия град ме укорява, че той ме е оставил вдовица, пък аз още му се водя майка, ожали се на един дъх пред Параграф 22 осиновителката на Станислав - Ангелина Калчева.Ръководството на Възпитателното училище-интернат в с. Лик също се е видяло в чудо. Хората са убедени, че мястото на Станислав не е при тях, защото момчето има психическо заболяване, а те не разполагат с никакви възможности за неговото лечение. На всичко отгоре се оказа, че по закон ръководството на интерната няма право да инициира психиатричната експертиза на Станислав, защото това било правомощие на прокуратурата. ЗаконътСпоред окръжния прокурор на Враца Параскева Кръстева обаче в този случай държавното обвинение няма правно основание да нареди подобно изследване. Единственото, което тя, като длъжностно лице и човек, може да направи, е да се срещне с майката на момчето - Анелия, и двете да обсъдят какво може да се направи по-нататък. Както вече стана дума - на 31 март Станислав навърши 14 години. На скромното тържество в интерната по този случай, освен майката, лелята и една братовчедка на Станислав, присъства и репортер на Параграф 22, който с очите си видя как за по-малко от два часа момчето на два пъти изпадна в безпричинни кризи на ярост и бе обуздано със съдействието на неколцина мъже, също дошли на посещение в интерната. Грубата силаДругото обаче, което репортерът на Параграф 22 видя, бе доста по-зловещо: по лицето и главата на Станислав имаше пресни следи от... здрав бой. Оказа се, че предишния ден (30 март) няколко по-оперени момчета от интерната се хванали на бас дали Станислав е достатъчно смел, че да им позволи да го приспят за малко. Играта, както те я наричат, не представлява нищо повече от най-обикновено... душене, докато тялото на куражлията се отпусне, т. е. - той заспи. Първият път Станислав се свестил достатъчно рано, за да може приспивачът да бъде обвинен в мекушавост и шубелийство. При втория опит обаче Станислав бил почти удушен, защото хлапаците не успели да го събудят. Започнали да му бият яки шамари и да го ритат, но тялото му останало безжизнено. Тогава най-изобретателният предложил да го свестят чрез шокова терапия - с нажежен до червено нож. Речено-сторено. Допрели горещото острие до скалпа му, но.. нищо. Освен дълбока рана като от жигосано друг ефект приятелите на Станислав не могли да постигнат. Последвала нова серия от шамари и шутове, но едва когато върху лицето му се стоварили няколко юмрука, Станислав изплувал от памука (т. е. - върнал се от оня свят).ОбръщанетоНяколко дни след изпъстрения с перипетии рожден ден на Станислав майка му и окръжният прокурор на Враца Параскева Кръстева отново се виждат. Този път на помощ е повикан и председателят на врачанското държавно обвинение. В един глас двамата магистрати убеждават Анелия да спре процедурата по разсиновяването. Тя изпълнява препоръката и дава съгласие Станислав да бъде подложен на щателно психиатрично изследване в София. ИзводътРезултатите са повече от обезкуражаващи: момчето страда от вродено личностно разстройство, което е довело и до тежките психични отклонения и което не може да бъде лекувано в българска клиника. Възможните варианти са два - изписване на скъпи медикаменти от чужбина или настаняване в частна психиатрична клиника в чужбина. И понеже нито един от тези варианти не е по силите и джоба на Анелия, момчето засега остава в интерната в с. Лик. Искам аз да го гледам, искам да му помогна, обичам го, защото ми е дете! Само той ми остана! - промълви с пресушени от плач очи Анелия - Но не знам как да се погрижа за него и към кого да се обърна за помощ. Не искам да го разсиновявам, не искам да му обърна гръб, но в същото време се страхувам от него...Поне засега нито една държавна институция, призвана да се грижи за децата и да ги закриля в трудни моменти, не можа да даде смислен и еднозначен отговор на въпроса какво ще се случи със Станислав, когато след три години излезе от интерната.Тогава той ще е на 17 години и вероятно няма да бъде излекуван. Ако стане някакво чудо и той не посегне на никого, сигурно ще се прибере при майка си и двамата ще се опитат да заживеят заедно. Ами ако се случи другото - и Станислав посегне пак? Отново ли ще се окаже, че не няма да бъде съден, защото е болен, а няма къде да бъде лекуван? Защото официалните власти не знаят къде, а държавата няма пари за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във