Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НИ ЦАР, НИ ГЕНЕРАЛ...

Всеки, който е чел вестници, гледал е телевизия и е слушал радио през последните четири-пет дни, ще остане с впечатлението, че главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов (той ще заема този пост, докато президентът Георги Първанов не подпише указа за неговото освобождаване) е загинал геройски в неравна битка с тежковъоръжени мутри. И то така, както са загивали воеводите по време на турското робство: с бяла риза и развят перчем, с гол в ръката нож и... сам самичък срещу многохилядната башибозушка орда. Малко тъжно е, че оставката на един обикновен държавен служител е в състояние да образува у шепа хора толкова много емоция и нерв, че те да я превърнат в институционален проблем и в събитие от международна величина. Но друго си е да си любимец на медиите (или поне на някои от тях). Без изобщо да жалят сили и средства, въпросната шепа хора обрисуваха ген. Борисов като уникален, мъжествен, всеотдаен и непримирим, като ярко явление за МВР, като безпощаден към корумпираните и мързеливите в МВР и като прекрасен професионалист, с когото еднакво добре работят всички добри професионалисти от цял свят. Ако трубадурите на генерала бяха спрели дотук, човек можеше и да повярва на искреността им. В средата на седмицата обаче те окончателно пресолиха манджата и обявиха Бойко Борисов за единствения човек в държавата със свръхестествена енергия и с божествен рейтинг. И е цяло щастие, че в четвъртък (15 септември) членовете на Министерския съвет някак си успяха да се овладеят и да изпълнят задължението си по закон. Тоест - да предложат на президента Георги Първанов да освободи Бойко Борисов от поста главен секретар на МВР. В не по-различен калъп бяха вкарани и мотивите, заради които всенародният любимец (това е едно от най-често използваните определения за генерала през последните четири години) бил принуден да се раздели с призванието си. Като се започне от изхвърлянето в МВР няма място за двама началници, мине се през твърдението политическото ръководство иззема цялата власт в МВР, като орязва правомощията на професионалното ръководство и дублира функциите на главния секретар и се стигне до абсурдното досега с неговия подпис се назначаваха директорите на РДВР.Единственият човек, който наистина е виновен за стремителното изгряване и още по-стремителното залязване на Бойко Борисовата звезда, е бившият премиер на Републиката и още по-бившият Цар на всички българи - Симеон Сакскобургготски. Въпреки че е изключително любопитно, днес няма да се занимаваме с въпроса кой и при какви обстоятелства препоръча Бойко Борисов за личен телохранител на Н. В. Симеон Втори при завръщането му в родината след 51-годишно изгнание. По-важното е, че през лятото на 2001 г., когато уж с неохота се раздели с Бойко Борисов, премиерът Симеон Сакскобургготски декларира, че той и НДСВ ще го подкрепят винаги и по всяко време на денонощието вече като главен секретар.Веднъж повярвал на човека, когото боготвори и който го е облякъл с такова високо доверие, Бойко Борисов обяви, че предизвикателството не го плаши. След това описа бъдещите си планове с изречението: Проблем няма, просто МВР е една по-голяма охранителна фирма и... скочи с главата надолу в дълбокото. При това с онзи ентусиазъм и усърдие, с които прословутите момчета на прехода (днес известни като бизнесмените с екзотични прякори) през първата половина на 90-те години на миналия век направиха народа разноглед. Има работа, която трябва да се свърши и тя се върши. Без да има кой знае какво значение дали навън бушува снежна виелица, или е 40 градуса на сянка, дали е време за обяд, или е три часа през нощта, дали е празник, или делник. През първите три-четири месеца (някъде до към февруари 2002 г.) всичко изглеждаше точно. По инициатива на главния секретар на МВР теми на публичен дебат станаха магистралните банди, крадците на черни и цветни метали, футболното хулиганство и автоджамбазите. Проведени бяха няколко показни полицейски операции, носещи респектиращите кодови имена Белезници, Булдог и т. н., а в предварителните арести бяха тикнати не по-малко от 350-400 престъпници от най-различен калибър. Малко преди да сдаде поста на Георги Първанов (на 19 януари 2002 г.) бившият президент Петър Стоянов връчи на Бойко Борисов генералските пагони и дръпна едно много прочувствено слово. И тогава бъдещият всенароден любимец направи първите си няколко сериозни грешки. Най-напред той повярва, че е произведен в чин генерал-майор за професионални заслуги и лични качества, а не защото такъв е протоколният ред в МВР и във Въоръжените сили. След това се обгради само с такива професионалисти, които започваха сутрешните си рапорти с изреченията Ако не беше ти... и Откакто ген. Борисов стана главен секретар.... Но най-голямата му грешка в онзи период (есента на 2001 г. - пролетта на 2002 г.) е, че той не успя да осъзнае основния принцип в българската политика: публичният личен ангажимент никога няма нищо общо с ревниво пазения от чужди очи и уши партиен интерес. Напротив - въоръжен с името и авторитета на Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов смело атакува Народното събрание и взе да раздава квалификации, които в обобщен вид изглеждат така: Политиците не се интересуват от съдбата на обикновения човек, Калпавите закони се правят от калпави хора, Държавата обрича полицаите на смърт и мизерия и т. н. Съвсем естествено, парламентарната опозиция запази хладнокръвно мълчание и седна да гледа генералския сеир на НДСВ. И то с удоволствието на хора, които до онзи ден са се пекли на същия огън и са щастливи, че отново не са набучени на шиша. Не по-малко логично бе и поведението на жълтите. Събрани от кол и въже в навечерието на парламентарните избори - 2001 г. (и то в буквалния смисъл на думата), депутатите на НДСВ не подкрепиха изобщо Бойко Борисов - защото не бяха получили внушение от Симеон Сакскобургготски. В същото време обаче те не посмяха да направят на полицейския шеф дори една забележка, че не е прилично да обижда публично народните представители и парламента, каквото и да мисли за тях. И то не за друго, а защото доста голяма част от жълтите депутати просто ги беше страх - от собственото им минало и от бъдещите им ангажименти към предизборните спонсори. Някъде в края на зима'2002 ген. Бойко Борисов осъзна, че е оставен на произвола на съдбата. Вместо обаче да се прибере в кабинета си, да укроти емоцията и да победи враговете със собствените им оръжия, той предпочете да тръгне по острието на бръснача. Тоест да накара депутатите да заиграят по неговата свирка по друг начин: чрез медиен и обществен натиск, както и чрез несекващи прояви на международна солидарност. За целта ген. Бойко Борисов пренареди приоритетите си и издигна в култ борбата срещу наркотрафика, фалшифицирането на пари и източването на банкови сметки с крадени и фалшиви кредитни карти. После отся от десетките национални медии само онези, които безрезервно щяха да му отдадат необходимото уважение, и започна да ги зарежда с информация от първа ръка. След това спретна такава каскада от благотворителни футболни мачове, че сложи ФИФА и УЕФА в малкия си джоб. Накрая той метна в багажника на колата си няколко екипа за тенис и наръч ракети и хукна по кортовете на родината. И резултатите не закъсняха. През февруари-март 2002 г. той бе провъзгласен за Шериф на държавата. Според справка в няколко база данни в ИНТЕРНЕТ, през май-юни същата година името на Бойко Борисов вече беше споменато в над 10 000 вестникарски публикации и радиотелевизионни предавания. Горе-долу по същото време се появиха първите ученически тетрадки с лика му на първата корица, певците песни за него запяха, няколко рекламни агенции дори дръзнаха да го употребят в името на клиентите си, а социологическите агенции го провъзгласиха за държавник (!) №1 за всички времена с рейтинг 80-85 процента. През 2003 г. медийната и социологическата агресия продължи във възходяща линия. Публикациите с името Бойко Борисов в тях надхвърлиха 16 000, а той бе обявен и за Мъж на 2002 година. Едновременно с това, генералът все по-силно засвири на антипарламентарната струна. През пролетта на 2003 г. той обяви, че вътрешната политика прилича на изпражнение, опаковано с целофан и украсено с панделка - отвън прекрасно, а отвътре... През юли-август същата година той поиска от парламента и правителството на променят Наказателния кодекс и да увеличат драстично наказанията за... какво ли не: като се започне от притежаването на взривни и наркотични вещества, мине се през фалшифицирането на пари и кражбите на автомобили, та се стигне до незаконната сеч. А през септември Борисов открито обяви, че той няма да се кандидатира за кмет на София на предстоящите избори (на 26 октомври 2003 г.), защото нямал подкрепата на НДСВ, а премиерът Сакскобургготски не му разрешавал да си направи собствена партия. Аргументите на Борисов бяха повече от зашеметяващи, но подопечните му медии и социолози ги извъртяха така, че контрата да остане в управляващото мнозинство. Което, не само не иска да приеме жестоки закони срещу престъпността, а дори не дава на Генерала от народа и единствения борец срещу мафията още една звездичка...Случилото се по-нататък все още е прясно в съзнанието на нормалните българи и затова няма смисъл да бъде повтаряно. През октомври 2003 г. парламентът отчете, че борбата с престъпността е претърпяла провал и задължи правителството до декември да внесе Стратегия за противодействие на организираната престъпност. На 11 декември 2003 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов и премиерът Симеон Сакскобургготски пенсионираха зад гърба на Борисов един от най-доверените му хора - шефа на Националната полиция ген. Васил Василев. На 25 юни 2004 г. главсекът на МВР получи заветната звездичка и стана генерал-лейтенант, но само два месеца по-късно Георги Петканов и Симеон Сакскобургготски пенсионираха шефа на НСБОП ген. Румен Миланов и го командироваха в Националната служба за охрана. През октомври 2004 г. вътрешният министър Георги Петканов обяви, че проектът за девоенизацията на МВР е готов и в най-скоро време ще бъде внесен в Народното събрание. В този проект квадратче за главен секретар на МВР не беше оставено и това окончателно даде на Борисов да разбере, че неговият вестник вече е прочетен. Още повече че премиерът Симеон Сакскобургготски отново се ската, остави участниците в епичния двубой да я карат както могат и... се появи за малко, когато всичко около управлението на България през парламентарния мандат 2005/2009 г. беше уредено. Пълна илюзия е, че Бойко Борисов е спечелил вторите места за НДСВ в Пловдив-окръг и в Благоевград. Всъщност още през април беше ясно, че БСП печели изборите и че червените ще си сложат свой главен секретар на МВР. Едно, че червените генерали отдавна кроят планове как ще прекроят МВР, когато дойдат на власт. И второ - на червените бизнесмени (сред които и немалка част са червени генерали и полковници) изобщо не им трябват медии и медийни звезди, тъй като... влияе лошо на техния бизнес. Оттук нататък всичко вече е съвсем логично. Единственият човек във Висшия съвет на БСП, който има силите, нервите и подкрепата зад гърба си да елиминира Бойко Борисов, е Румен Петков. Той е професионален апаратен играч от старата школа и за него не бе никакъв проблем да принуди елегантно главсека на МВР да си подаде оставката. И то по най-простия начин - като му отреже достъпа до медиите и му свали генералските пагони. Така че България днес е там, където беше през лятото на 2001 г.: без Цар и без Генерал...

Facebook logo
Бъдете с нас и във