Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЯКОИ ЧЕРВЕНИ БЕТОНИРАХА ВЛАСТТА СИ ДО... ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ

С чиста съвест можем да кажем, че голямото чудо на тазгодишната Коледа е всенародният подем за борба с корупцията. И то не само по високите етажи на властта, ами навсякъде: по села и паланки, по общински и областни центрове, из крайните столични квартали и в самото административно сърце на родината. Дето има една дума - млади и стари, болни и здрави, бедни и богати свиха десниците корави и се вдигнаха на щурм срещу най-уродливото обществено-политическо явление, дамгосало не само миналото столетие, но и първите седем години на новия век.
Досущ като в десетки и стотици други случаи на всенароден подем обаче и тук нещата някак скоротечно кривнаха в до болка познатата посока, която древният мъдрец е описал като... Много хубаво не е на хубаво. И понеже читателите на Параграф 22 открай време са свикнали да боравят с точни данни и конкретни имена, спираме с романтиката и забиваме в грубата проза на живота.
През първите 17 месеца от своето пребиваване във властта (август 2005 г. - декември 2006 г.) управляващите коалиционни партньори направиха и невъзможното, за да убедят демократичния свят, че България е достойна за пълноправно членство в ЕС. Доколкото е жив споменът за всеобщия щурм на европейската крепост, основните оръжия, с които БСП, НДСВ и ДПС сломиха съпротивата на комисарите и чиновниците в Брюксел, бяха две: организираната престъпност е натикана в миша дупка, а корупцията е вкарана в средностатистическите европейски норми.
Дали някой от Европейската комисия е взел розовите балони, надувани дружно от министрите и депутатите на БСП, НДСВ и ДПС, за чиста монета, или пък Брюксел - още преди десетина години - е решил, че България е необходима на Евросъюза като санитарна зона между цивилизования Запад и все още дивия Изток, един Господ знае. Факт обаче е, че на 1 януари 2007 г. чудото стана и българинът (поне на теория) получи правото да се нарича гражданин на Европа.
Какво сториха лидерите на управляващата коалиция и техните емисари в правителството и парламента след това? Меко казано - нещо изключително странно. Вместо внимателно да анализират какво още иска от тях (т.е. от всички нас) Европейската комисия, червените, жълтите и лилавите решиха, че им е дошло времето да бетонират властта си... завинаги. И го направиха така, че у никого да не остане и грам съмнение кой и защо ги е обучавал по времето на т. нар. реален социализъм.
За целта през април-май 2007 г. бе разиграна една удивителна интрига, която завинаги остана в историята като Скандалът Румен Овчаров - Ангел Александров. За по-голяма убедителност сюжетната схема бе усложнена до невъзможност чрез майсторското използване на всички похвати, присъщи на... булевардната преса: злоупотреба с власт, гигантски количества мръсни пари, изпепеляваща незаконна любов, откровен рекет, професионално и човешко предателство, уреждане на височайши оргии с елитни проститутки, законно и незаконно подслушване на телефонни разговори и т. н.
В името на пълната автентичност постепенно в интригата бяха навързани цял футболен отбор главни и второстепенни герои: две национални следователки и техния шеф, един министър и двама заместник-министри, частен предприемач, шеф на държавна фирма, бивш шеф на топлофикация и неговата майка, както и... цяла плеяда високопоставени люде: главният прокурор, вътрешният министър, бившите членове на Висшия съдебен съвет, премиерът и неговите коалиционни партньори, половин дузина министри и заместник партийни шефове, цял еврокомисар и т. н.
Накрая, когато на всички вече им бе омръзнало от гръмки хвалби и взаимни закани, премиерът - досущ като най-малкия брат от популярната приказка - с два замаха отсече и трите глави на ламята. Иначе казано - на 2 юни Сергей Станишев обяви, че е крайно време да бъде създадена Национална агенция Сигурност, в която ще влязат финансовото разузнаване и двете контраразузнавания - цивилното и военното. А две седмици по-късно - пред 46-ия конгрес на БСП, той заяви, че е още по-крайно време неговите министри да не бъдат и негови заместници по партийна линия.
Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че ако българските управници използваха дори 20% от енергията си за народополезна дейност, Швейцария отдавна щеше да си мечтае да е България на Централна Европа. За съжаление случилото се от 2 юни насам отново доказа, че сме обречени да си останем... задният двор на поевропейчените вече Балкани.
Без да има някаква обективна причина и без да извади на масата нито един смислен аргумент, цялото червено войнство изведнъж забрави, че тъкмо то е натикало мафията в миша дупка и е сторило така, че BG-корупцията да е по-мизерна дори и от финландската. И с болшевишки ентусиазъм се втурна да претворява в дела премиерската повеля за създаването на новия антимафиотски и антикорупционен бич.
Резултатът е повече от известен.
Само за някакви си четири месеца - от началото на септември до края на декември, депутатите на Сергей Станишев написаха един чисто нов закон, разбишкаха цели три министерства и прекроиха доста сериозно още трийсетина закона. В навечерието на Коледа обаче - смъртно уморени, но много щастливи - те рапортуваха на своя пръв партиен и правителствен ръководител, че Държавната (му) агенция Национална сигурност вече е нормативен факт.
От своя страна лидерът на БСП и премиер на България също не се поколеба и на 27 декември (четвъртък) сложи черешката върху тортата: Министерският съвет предложи, а президентът Георги Първанов светкавично назначи за председател на новата агенция сивия кардинал на Станишев - офицера от Второ главно управление на бившата ДС, дългогодишния служител на НСБОП (1991-1997-а) и шеф на премиерския Съвет по сигурността Петко Сертов.
И... изведнъж, въпреки че Коледа вече бе зад гърбовете ни, се случи ново чудо. Също в четвъртък, само няколко минути след края на редовното заседание на правителството, самият вътрешен министър Румен Петков разясни на медиите, че създаването на Държавна агенция Национална сигурност е изключително полезно за България, а пък назначаването на Петко Сертов за неин председател е най-удачният избор на премиера.
Тук едва ли е мястото да обясняваме надълго и нашироко по какви причини т. нар. вътрешнопартийна опозиция в БСП скърши глава и гръбнак пред Сергей Станишев и неговия сив кардинал. По-важното в случая е друго: някак, без да иска, един от идеолозите за създаването на ДАНС - бившият заместник-шеф на Шесто управление на ДС и секретар на МВР по времето на Жан Виденов (1995-1997 г.) - о. з. полковник Цветко Цветков, се изтърва и на висок глас заяви:
Петко Сертов има дългогодишен опит в българското контраразузнаване, в българските служби за борба с организираната престъпност и други. А ДАНС ще заработи много пълноценно, когато бъде сменен министърът на вътрешните работи....
Оттук нататък не ни остава нищо друго, освен да теглим чертата и да обобщим... две доста познати неща (поне за аудиторията на Параграф 22). Първо - чрез ДАНС лидерите на управляващата коалиция, начело със Сергей Станишев, установиха тотален контрол над държавата, защото единствено от тях и хората им в агенцията вече зависи кое престъпление е криминално и кое е свързано с националната сигурност. И второ - чрез институционалното и нормативно омаломощаване на МВР и Министерството на финансите те стъпиха на вратовете на двама от най-своенравните членове на кабинета - Румен Петков и Пламен Орешарски.
А как и чрез кого ще бъде осъществяван контролът над уж независимата трета власт, също не е никаква тайна: чрез новия постоянно действащ Висш съдебен съвет. Справка - случаят Ангел Дончев от Върховната касационна прокуратура.
На 19 декември вечерта той бе арестуван по сигнал на неговия колега от Сливнишката районна прокуратура Емил Милев. Според официалната информация Дончев е изнудвал Милев за 20 000 евро, срещу които щял да осуети проверка, образувана срещу него за попълване на имотна декларация с невярно съдържание с цел незаконно придобиване на общинско жилище.
На 27 декември Висшият съдебен съвет отстрани Ангел Дончев от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него.
До 28 декември (последния работен ден на 2007 г.) всички се чудеха как е възможно един обикновен прокурор да разполага с 20 000 евро за всеки случай.
Никой обаче (включително и членовете на ВСС) не се сети да попита, ако Ангел Дончев наистина е проверявал (и изнудвал) Емил Милев, откъде той (Дончев) е разбрал за имотната декларация менте? Тоест - кой е подал сигнала срещу сливнишкия прокурор и как точно е сторил това: дали през деловодството на ВКП, или пък на ръка в някое елитно заведение.
Но, както се казва по друг повод: свят широк, любопитковци много. Лошото е, че от тях никога нищо не е зависело. Няма да зависи и в бъдеще...

Facebook logo
Бъдете с нас и във