Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЯКОЙ МНОГО ЛЪЖЕ, ЗА ДА НИ ОТКРАДНЕ ИМОТА ЗА ВТОРИ ПЪТ

Уважаема редакция, в бр. 34 на Параграф 22 от 28 август 2004 г. е публикуван материалът Парче от Хисарлъка харизано по абсурден сценарий на Евгения Гърковска. По този повод ние, наследниците на д-р Никола Тошев (Доктор Джанки) - Йосиф Захов, Светлана Керемидарова и Жасмин Павлова, искаме да изясним някои основни моменти в т. нар. скандал. В противен случай читателите на Параграф 22 ще останат в пълно неведение по въпроса за истинските подбуди, довели до тиражирането на споменатата публикация. Нашият дядо - д-р Никола Тошев, известен на кюстендилската общественост с името Доктор Джанки, е завършил медицина в Русия и е специализирал в Швейцария. Участвал е в Балканската война и е загинал на фронта през 1914 г. по време на Първата световна война. Притежавал е земеделски имот в местността Хисарлъка край Кюстендил - овощна градина, ливада и две къщи с помощни постройки, където е живеел със съпругата си и двете си дъщери. Имотът от 12. 5 дка е купен с честно спечелени пари и след смъртта му е стопанисван от съпругата му. След нейната кончина през 1943 г. двете дъщери на доктор Джанки се преместват в София, а след 9 септември 1944 г. - изпадат в немилост и крайна сиромашия. Нашата баба - Мари-Жени Гот, по мъж д-р Тошева, е швейцарка, а според комунистите това е смъртен грях. Синът на голямата й дъщеря - Йосиф Захов, е уволнен и репресиран като царски офицер. По-малката дъщеря Невена ръководи със сина и дъщеря си малко книгоиздателство - Нова литература, което е национализирано през 1947 година. По бащина линия Жасмин Павлова, правнучка на д-р Тошев, е потомка на войводата Стефан Караджа, но това не е попречило тя също да бъде репресирана като враг на народа по... произход. След 9 септември 1944 г. никой от нашето семейство не е посмял да се върне в Кюстендил, за да види какво става с имота в Хисарлъка, експроприиран от комунистическата управа на града. От близки и познати обаче те разбират, че мебелите и богата библиотека с художествена и медицинска литература са разграбени и опожарени, а къщите - изоставени на произвола на съдбата. Веднага след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. ние подадохме молба за възстановяване на собствеността върху наследствения ни имот, като спазихме законовия ред и срокове. С искрените надежди, че спечеленото с честен труд от нашия дядо, дал живота си за Отечеството, е въпрос на чест и справедливост. Правният статут на наследствения ни имот е уреден със следните документи:С решение № 1-10 от 10 декември 1992 г. на Поземлена комисия - Кюстендил беше признато правото на собственост на наследодателя ни д-р Никола Попдимитров Тошев и ни бяха възстановени правата в съществуващи в реални граници 12.520 дка в местността Доктор Джанки на Хисарлъка (местността носи името на дядо ни). Въз основа на това решение ние получихме от Кюстендилския нотариат нотариален акт № 130 от 25 май 1994 г., съгласно който сме обявени за законни собственици на този имот.С решение № 1-13 от 7 септември 1994 г. обаче Общинската поземлена комисия в Кюстендил отмени решението за възстановяване на собствеността ни, тъй като имотът попадал в границите на лесопарк Хисарлъка. Оспорихме това решение пред Кюстендилския районен съд, който го отмени на 20 септември 1995 година. При това с акт, неподлежащ на обжалване, в който пише: Възстановява се правото на собственост на наследниците на д-р Никола Попдимитров Тошев, бивш жител на гр. Кюстендил, в съществуващи стари реални граници: 12 520 кв метра, находящи се в землището на гр. Кюстендил, местността Доктор Джанки, при съседи и граници: горски фонд от лесопарк Хисарлъка от две страни, асфалтов път и наследници на Митеви. В диспозитива на решението си Кюстендилският районен съд указва на Общинската поземлена комисия, ако имотът не е земеделска земя, да постанови ново решение - отказ. Това не бе направено, тъй като до онзи момент теренът не бе включен в лесопарка и представляваше именно земеделска земя. Още през 1994 г. ние разполагахме с удостоверение от главния архитект на община Кюстендил (№ 109/01.06.1994 г.), че имотът, съгласно разработения план за лесопарка, не е включен в границите му. Това становище бе потвърдено и девет години по-късно, когато от главния архитект на общината получихме второ писмо - № Й-94-148/20.11.03, в което се казва същото: имотът ни е със статут на земеделска земя. С молба от 3 май 2004 г. поискахме от община Кюстендил да ни издаде виза за изготвяне на подробен устройствен план, с който да променим статута на имота. В отговор обаче бяхме уведомени, че имотът ни бил актуван като публична общинска собственост. Скандалното е, че този документ носи № 1021 и е издаден на 4 май 2004 г., т. е. на следващия ден след внасяне на молбата ни в деловодството на общината. Колкото и парадоксално да звучи, основанието на общинарите за тази крачка е протокол от 1953 г., с който на община Кюстендил се предоставя иглолистна гора от 1300 дка за създаване на лесопарк Хисарлъка с граници, съгласно Разпореждане на Министерския съвет №3085 от... 15 ноември 1952 година. Но още по-интересното е, че нашият имот не попада дори в тези 1300 дка, отделени за парк преди 52 години, защото е бивша овощна градина, която днес е най-обикновена ливада с няколко мушмули, един орех и три-четири джанки. Истината е, че нашият имот е бил земеделска земя още преди залесяването на Хисарлъка и обявяването му за парк и зона за отдих. В крайна сметка инатът, с който не пожелахме да подарим имота си на общината, надделя и спорът бе пренесен на софийска земя. С докладна записка № 851 от 27 май 2004 г. Кюстендилската областна дирекция Земеделие и гори прехвърли въпроса за разрешаване от Министерството на земеделието и горите. А това не е нищо друго, освен опит за повторно национализиране на възстановената ни наследствена собственост, въпреки конституционната разпоредба, че частната собственост е неприкосновена. Другото, от което ни заболя, е тенденциозността на публикацията в бр. 34 на в. Параграф 22. По всичко личи, че авторът се е предоверил на своите информатори в Кюстендил, зад които прозират апетитите на добрия кюстендилски кмет и неговата администрация. В противен случай едва ли нашият дядо - д-р Никола Тошев, кръстен навремето с любов от хората Доктор Джанки, щеше да е наричан чорбаджия. Не прави чест на кюстендилския кмет д-р Стоянов, предоставил и собствената си снимка като илюстрация за материала, да не знае кои са хората, утвърдили лекарската професия в Кюстендил и направили така, щото той днес да е хем лекар по диплома, хем кмет по професия. Обидни и недостойни са квалификациите и към Йосиф Захов - репресиран от комунистическия режим като царски офицер, оставен на доизживяване с няколко лева месечна пенсия и без никаква възможност да защити правото си на наследство. Всеки читател може сам да прецени дали лекар, купил имота със собствените си ръце, може да бъде наричан чорбаджия, а 12-те декара - чифлик. Единственото уточнение, което ще направим, е, че д-р Никола Тошев друга собственост не е имал. Наследниците му също. Пълна клевета представляват и твърденията, че с писмо № 94-Й-61 от 3 май 2004 г. сме искали разрешение за застрояване на терена в Доктор Джанки с обекти, предназначени за отдих и рехабилитация - кафенета, капанчета, сауна тип финландска баня, вилички, павилиончета и малки почивни станции. Истината е, че откакто имотът е национализиран след 9 септември 1944 г., кюстендилските първенци изобщо не са полагали никакви грижи за него: от постройките отдавна няма и следа, а плодните дървета са подивели и полуизсъхнали. Демократичният сценарий също не е сложен за разгадаване: частен имот не се връща на законните му собственици, актува се като публична общинска собственост, след това се деактува в частна общинска собственост и се продава за шепа стотинки, защото е запуснат. На наш човек, естествено - я местен бизнесмен, я здрав партиен другар. Държим на споделим и още нещо. Авторът на материала е изпаднал в дълбоко заблуждение и по още един въпрос: къде точно се намира местността Доктор Джанки, защото снимката, публикувана в бр. 34 на Параграф 22, е всичко друго, но не и нашият имот. И още - там никога и по никакъв повод не са се разхождали майки с бебешки колички, защото ливадата е достатъчно... стръмна и няма дори една педя алея. В заключение ще изразим надеждата си, че българската конституция е по-силна от временните прищевки на една общинска администрация и ще защити законните ни права. Досега ние не сме си позволили да се обърнем към медиите за съдействие, въпреки че неведнъж досега сме били провокирани да направим подобна крачка. Ако общинарските издевателства върху нас обаче продължат, ще бъдем принудени да огласим детайли от скандала с всичките последствия, които биха се стоварили върху нас. Включително и името на онази чиновничка от служба Земеделски земи в Кюстендилската община, която с ехиден тон ни съобщи: Аз съм убедена, че вие сте наследници на въпросния имот, но няма да ви го дадем, и толкоз!

Facebook logo
Бъдете с нас и във