Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЯКОЙ НЕ Е РАЗРЕШИЛ ИСТИНАТА ДА БЪДЕ ОТКРИТА

Като бивш министър на правосъдието мога да си позволя да кажа, че делото Индиго е символ на институционалния конфликт между съда и прокуратурата. Надявам се, че в Съдебната палата вече има нова атмосфера и тези институции ще действат в рамките на закона, без между тях да има излишно съперничество или налагане на едната институция над другата. Отсега нататък процесът ще върви нормално...
Из изявлението на съдия Антон Станков, направено пред националните медии във вторник (7 март) минути след като обяви, че връща делото за трагедията в Индиго на Софийската градска прокуратура.

Съдът два пъти е връщал обвинителния акт за Индиго, а двамата прокурори - Христо Граматиков и Стелиана Кожухарова, винаги са изпълнявали указанията на съда. След като във вторник (7 март) делото бе прекратено за трети пореден път, колегите написаха молби до мен, в които си правят отвод от процеса. Все още не съм определил кой прокурор ще ги замести, но едно е сигурно - новият колега ще прецени какво да прави по обвинителния акт и дали изобщо трябва нещо да се променя в него. Според мен Софийският градски съд не иска да гледа това дело. Ако смяташе, че няма извършено престъпление, щеше да пусне делото и накрая да оправдае всички подсъдими. Всъщност големият проблем тук е, че по закон съдът изобщо не би трябвало да казва какво престъпление е извършено...
Из разговора на Параграф 22 с ръководителя на Софийската градска прокуратура Бойко Найденов, вторник (7 март).

Мнозина сигурно са забравили вече какви сълзи се изляха и какви приказки се изприказваха след трагедията, разиграла се на 21 декември 2001 година. Паметта на седемте деца, намерили смъртта си по заледените стълби на дискотека Индиго, не заслужава да възкресяваме спомените за онова съзвездие от вече бивши държавни, партийни и общински ръководители, направили опит да се възползват от драматичните събития. Било за да да понатрупат малко професионален актив, било за да побутнат нагоре отдавна клюмналия си обществен рейтинг. Думата ни днес ще е за онези хора, които все още продължават да смятат себе си за професионалисти и които по закон бяха длъжни да разнищят аферата Индиго от игла до конец.
Безспорно първи в този списък са бившият главен прокурор Никола Филчев, неговият заместник и ръководител на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев и шефът на отдел Следствен във ВКП Цеко Йорданов.
Именно те са хората, които трябваше да разпоредят на Софийската градска прокуратура, на тогавашното спецследствие (днес Национална следствена служба), на органите на МВР и на Главната данъчна дирекция да подхванат фирмата собственик на окървавената дискотека - Младежка кооперация Ялта, така както трябва. Като се започне от произхода на капиталите, мине се през недвижимите собствености на кооператорите и заведенията, които те стопанисват в София и в страната, и се стигне до приходите от Индиго в периода 1998-2001 г. и данъците, с които са обложени тези приходи.
Освен това т. нар. компетентни органи трябваше да разръчкат какви хора работят в дискотека Индиго, кои от тях са регистрирани в полицията и за какви криминални престъпления.
На трето място, МВР, следствието и прокуратурата трябваше да установят имало ли е сигнали и жалби от дейността на дискотеката, до кого са били адресирани тези сигнали и оплаквания и кой на кого е забранил да затвори въпросното заведение поне година и половина преди трагедията.
И накрая (без изобщо Параграф 22 да има претенции за изчерпателност) т. нар. компетентни органи трябваше да установят причините, поради които дискотека Индиго бе известна по онова време като кръчмата на СДВР, въпреки че там (както в десетки други подобни заведения) свободно се продаваше синтетична дрога и марихуана.
Още на 23 декември 2001 г. тогавашният шеф на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) Недко Младенов обяви: Собствениците на заведението нямат разрешение за използване на обект дискотека Индиго, нито пък в ДНСК има данни, че главният архитект на Столичната община - Стоян Янев, е издал разрешение за строеж. Това означава, че дискотеката е стопанисвана незаконосъобразно, тъй като по наши данни тя има всички белези да бъде наречена строеж, а не поставяем обект, представляващ павилион или конструкция, която може да бъде пренатоварена, обясни още Недко Младенов.
Седмица по-късно ръководството на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) оповести, че ще търси от собственика на окървавената дискотека - Младежка кооперация Ялта, 32 000 г. марки, дължими за наем на стадион Юнак от 1998 до 1999 година.
Според изявлението на Венелин Праматаров, съветник на тогавашния шеф на ДАМС Васил Иванов, в агенцията са били открити два различни договора за отдаването на спортния имот под наем на МК Ялта. Тези договори са били подписани в интервал от една година, като за ръководството на ДАМС било пълна загадка, къде е потънала сумата от 32 000 г. марки, които МК Ялта е трябвало да заплати на ДАМС като едногодишен наем за съоръжението.
Първият контракт за отдаване на стадион Юнак под наем е бил подписан на 18 юни 1998 г. за срок от три години. Въпреки това на 17 май 1999 г. между тогавашния Комитет за младежта и спорта (чийто правоприемник от есента на 2001 г. е ДАМС) и МК Ялта е сключен нов договор за същия обект, без първият договор да е бил анулиран и без да е обявяван нов конкурс. И двата документа са били подписани от Красимир Илиев, като представител на МК Ялта, и от Цвятко Барчовски, като шеф на Комитета за младежта и спорта.
Нашите юристи са категорични, че това е наказуемо и противозаконно. Операцията с преподписването на договорите най-вероятно има за цел да се укрие едногодишният наем и първият вариант на договора е трябвало да бъде унищожен - заяви тогава шефът на ДАМС Васил Иванов. - Освен това подписите на Красимир Илиев под двата документа нямат нищо общо помежду си и затова договорите ще бъдат дадени за графологична експертиза. И накрая, според двата договора, обектът е трябвало да се ползва от Българския кърлинг съюз за тренировъчна база, но необяснимо по какъв начин стадион Юнак се е превърнал в дискотека, заяви още тогавашният шеф на ДАМС Васил Иванов.
А в самия край на 2001 г. станаха известни още няколко важни обстоятелства около житието на фаталното заведение. Въпреки че МК Ялта не е разполагала с необходимите разрешения за изграждането на дискотека (т. е. за вдигането на устойчива покрита метална конструкция и за частични строителни работи), в Индиго е била монтирана и трайна отоплително-вентилационна инсталация. Според експертите на ДНСК това е съвършено незаконно, защото тази система не е била освидетелствана от строителния надзор.
Колкото до другите странности, те могат да бъдат описани само с едно изречение: въпреки че дискотеката е била 100-процентово незаконна, нейните стопани са получили абсолютно всички разрешения за пускането на обекта в експлоатация, а те са не по-малко от 10-15 на брой - от пожарната, от общината, от данъчните, от ХЕИ и т. н. И то без нито една (чудно защо ли?) забележка или възражение...

Facebook logo
Бъдете с нас и във