Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЯКОЙ ПАК ОКЪРВАВИ СОФИЯ

Едва ли има вече нормален човек в България, който може да отговори на следната задача: Колко трупа трябва да паднат, за да може еврокомисарите в Брюксел най-после да осъзнаят, че в България никога не е имало, няма и няма да има пълноценна реформа в МВР и съдебната система?
Повод за тази кратка забежка из необятните дебри на приложната математика са неуспешното покушение срещу Манол Велев и недодяланата касапница в столичния ж.к. Белите брези, с които посрещнахме, изпратихме и завинаги вписахме в кървавата хроника на България деня 11 юли 2007 година.
Както вече е известно, в сряда сутринта неизвестен килър простреля в главата бизнесмена Манол Велев, по-известен вече или като съпруг на шефката на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева, или като съветник на президента Георги Първанов и мощен спонсор на БСП. А около 12 часа по-късно, четирима души - двама македонци, една сръбкиня и 6-месечното й бебе, се разминаха на косъм със смъртта, попадайки под кръстосания огън на трима въоръжени бандити.
Не по-малко известни са и първоначалните реакции на т. нар. компетентни фактори и отговорни институции.
След неуспешния атентат срещу Манол Велев политическите и професионалните ръководители в МВР въобще не пожелаха да разговарят на тази тема, камо ли да обяснят какви предположения имат, по какви версии работят криминалистите и защо смятат, че може да се е стигнало дотук.
В типично свой стил премиерът Сергей Станишев веднага обяви посегателството срещу Велев за нахално покушение от страна на организираната престъпност, а президентът Георги Първанов призова държавата да подходи с цялата си сила и с цялата си мощ, за да респектира онези, които смятат, че могат да разчистват сметки по начин, различен от този, който е заложен в закона.
Не по-малко банална бе и реакцията на парламентарната опозиция: Премиерът Сергей Станишев да дойде в Народното събрание и да обясни за какво става дума! и Вътрешният министър Румен Петков моментално да си подава оставката!.
Нямайки за какво друго да се закачат, още в сряда електронните медии най-детайлно разровиха бизнес биографията на Манол Велев и извадиха на бял свят де-що има фирми с негово участие. А интересите му бяха толкова детайлно очертани, че скрит и покрит остана основният предмет на дейност само на една от фирмите му - Липник трейдинг ООД, която се занимава с производство на хотелски легла, матраци, дюшеци и мебели.
За най-голямо разочарование на закопнялата за сензационни разкрития широка общественост, в четвъртък и петък (12 и 13 юли) на пазара не се появи нищо ново и свежо. Националните всекидневници отново предъвкаха бизнеса на Манол Велев, но не успяха да открият дори микроскопична следа, която да ги отведе или до поръчителя на екзекуцията, или поне до физическия убиец.
Наистина човекът се е занимавал с всичко, и то по много: хазарт, недвижими имоти, строителство, търговия, горива, физкултура и спорт, транспорт, спортен тотализатор и т. н. Където обаче и да бръкнеха с касетофоните и камерите си съдебно-криминалните репортерите, те задължително... оставаха на сухо.
Да, Манол Велев наистина е ходил с внушителна охрана, но това е било през втората половина на 90-те години на миналия век.
Да, той наистина е въртял бизнес в големи мащаби, но никога и по никакъв повод не е бил заплашван и затова дори не е държал в ръцете си бронирана жилетка.
Да, в недалечното минало Манол Велев наистина е имал допирни точки с т. нар. хазартен бос Васил Божков, но след като не са успели да намерят общ език и общи интереси, двамата са се разделили като нормални хора и са заживели като добронамерени и лоялни един към друг конкуренти.
Оттук нататък всичко е ясно, както би казал... слепецът. Държавата (в лицето на полицейските и специалните служби на МВР) поне засега не дава никакъв признак, че има някаква - макар и смътна дори, представа кой и по какви причини може да е поръчал смъртта на Манол Велев. И поради тази причина лаконичните обяснения на вътрешния министър Румен Петков и на шефа на националната полиция главен комисар Валентин Петров се изчерпват с добре познатата ни фраза бизнес интереси. Но дали става дума за отдавна забравен (уж) грях, или пък за някаква бъдеща сделка, за която някой страшно много е завидял на Манол Велев, май дори и Господ не знае.
Всъщност зад цялата тази история прозира един много неприятен факт. Не е никакъв срам шефовете на МВР да си признаят, че в момента нямат никаква представа по какви причини някой може да пожелае разстрела на Манол Велев. По-лошото е, че днешните големи и малки началници в МВР нямат никаква представа по какъв начин той е проходил в бизнеса преди 15 години, откъде е добил сила и кураж през 1998-1999 г. да се опълчи срещу бившата Мултигруп в спора за Черноморски солници и откъде (до онзи ден) винаги е имал под ръка поне по два-три милиона евро, за да може едновременно да строи жилищни кооперации, да изкупува празни парцели, да отваря нови и нови казина и т. н.
Другият вариант е в МВР да са наясно с всичко това, но да си налягат здраво парцалите и да мълчат като риби в името на собственото си професионално оцеляване. И в името на политическата стабилност, разбира се, която днес, кой знае защо, се свързва само с оставането на БСП във властта. При това - на всяка цена.
Тъкмо поради тази причина в четвъртък (12 юли) от парламентарната трибуна премиерът Станишев нахока прокуратурата, следствието и съда (че не се разправят сурово с мафиотите) и бащински смъмри подопечното му МВР (че не разкрива и не предотвратява престъпленията). А в петък, пак от парламентарната трибуна, министър-председателят дообогати тезата си, като заяви, че с покушението срещу Манол Велев организираната престъпност очевидно дава знаци и търси дестабилизация.
Подобни сценарии сме виждали и през изминалите години. Не съм параноик и не съм човек, който трябва да дава версии, но трябва да се търси кой е заинтересован от създаване на чувство за несигурност в държавата за гражданите и какво цели с това, заяви още Сергей Станишев пред парламента, без да си прави труда да огласи и отговора на риторичния си (полу)въпрос.
В интерес на истината, въпреки дълбоката загриженост на премиера Станишев за гражданския мир и политическата стабилност, тази негова теза е най-обикновена манипулация и опит за връщане на общественото съзнание в познатия и много удобен мисловен формат Държавата срещу мафията и обратно. Не за друго, а защото налице е следната хипотеза: Манол Велев проявява интерес към определена сериозна сделка (образно казано) и е на път да прецака някой мафиот. За да го отстрани от пътя си, въпросният мафиот поръчва екзекуцията на Велев, след което осъществява сделката в своя полза.
По принцип в политическите трилъри и екшъните на Холивуд връзването на подобна схема е в реда на нещата, но в обикновения живот положението е съвсем друго. Особено при хора като Манол Велев, които никога не тръгват на лов за подобни сделки като вълци единаци или като... сомнамбули. А най-пресният пример в тази посока стана публичен факт само няколко часа след неуспешното покушение срещу Манол Велев.
На 14 май тази година в София беше застрелян президентът на пловдивския Локомотив Александър Тасев. Като една от най-вероятните версии за екзекуцията му в публичното пространство се появи вестта, че той на всяка цена е искал да вземе газификацията на Елин Пелин. Постепенно в тази схема бяха поставени още двама покойници - кметът на Елин Пелин Янко Янков и шефът на Общинския съвет в Несебър - Димитър Янков.
Дали полицията и прокуратурата са тръгвали въобще по тази т. нар. гореща следа и дали са събирали някакви доказателства за нейното потвърждаване или отхвърляне не е ясно. Факт обаче е, че в сряда (11 юли) Държавната комисия по енергийно и водно регулиране съобщи, че Елин Пелин ще бъде газифициран от смесената фирма Газо-енергийно дружество Елин Пелин, в което разстреляният футболен бос е имал доста сериозно участие.
Оттук нататък изводът е елементарен. Ако приживе бизнес джуджето Александър Тасев може така да си опече работата, че тя да стане и без неговото физическо присъствие, какво ли може да си помисли човек за бизнес гигант като Манол Велев? И дали на днешните мафиотски босове тази простичка истина не им е известна?
Ами какво ще се случи, ако един прекрасен ден нещата така се объркат, че МВР и прокуратурата вземат, че разкрият кой е поръчителят на атентата срещу Манол Велев? И се окаже, че той няма нищо общо с организираната престъпност, а е другар, за когото това е единственият начин да спечели благоволението на червената партийна върхушка?
Но... млъкни, сърце! Заспи и ти, разум, защото навръх петък, 13-и, Младен Червеняков си го каза в прав текст от малкия телевизионен екран: В момента да се градят хипотези, може би не е най-удачният момент. Имаме вече заявлението на премиера кой стои в дъното на този опит за убийство, имаме вече информация за предприети първоначални мерки от МВР. Нека да изчакаме резултатите и тогава да коментираме.
Някой да се сеща, че след разстрела на банкера Емил Кюлев бесепарите реагираха по същия начин? Да-а-а, винаги е било така: за тях имането, а за нас - останалите, чакането.
Разследването на покушението срещу Манол Велев продължава. Борбата с мафията също.

Facebook logo
Бъдете с нас и във