Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЯМА ДА РАЗРЕШИМ УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ САМО ПО НОМЕР

категорична е Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информациятаГ-жо Маркова, колко разрешения за унищожаването на документи с изтекъл срок на защита сте издали досега?- До този момент такива разрешения не сме издавали, макар исканията да са няколко десетки. Във всички заявки са допуснати едни и същи процесуални нарушения и затова са останали неудовлетворени. За какво конкретно става въпрос?- Най-напред съответните служители по сигурността не са формулирали ясно своите становища по съдържанието на тези документи. В исканията за унищожаването им са вписани само номерата на документите, което за нас нищо не означава. За да си свърши работата, комисията би трябвало да изиска абсолютно всички документи по техните номера, да ги проучи внимателно и едва тогава да реши кой от тях е ценен и кой не е. Сами разбирате, че подобни обеми са непосилни за нас. Ето тук е отговорността на отделните ръководители по сигурността пред закона. Именно те са хората, които ясно и категорично трябва да заявят, че тези документи нямат историческа стойност и съдържанието им не подлежи на защита по действащото законодателство. Но, за да бъде преценено това, от исканията на съответната служба трябва да става ясно и съдържанието на документите.Кои структури са най-настоятелни и какви документи предлагат да бъдат унищожени?- Разбирате, че нямам право да навлизам в детайли. Ще ви кажа, че част от книжата са свързани с отношенията в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или с отдавна минали учения по линия на бившия Варшавски договор. Това са документи, за които няма съществени причини да останат секретни, макар сроковете за тяхното разсекретяване да не са изтекли. Затова изпратихме разяснителни писма до всички организационни единици (така се наричат по закон органите на държавна власт и техните администрации, въоръжените сили, органите на местното самоуправление и местната администрация, физическите и юридическите лица, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация - бел . ред.) и някои от тях ни върнаха жеста. В отговорите, които получихме, бяха поставени конкретни въпроси във връзка с унищожаването на подобен род документи, както и за работата с тях в едногодишния срок след падане на защитата им, в рамките на който те са явни и могат да бъдат предоставяни за четене свободно. Според Закона за защита на класифицираната информация за унищожаването на явни документи трябва да се произнася Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Има обаче логика ДКСИ да се произнася и по унищожаването на онези документи, чийто срок на защита не е изтекъл, но интересът от такава защита вече не съществува. Тези идеи включени ли са в предложенията ви за промени в Закона за класифицирана информация?- Нашите предложения бяха готови още през август, затова не отразяват всички проблеми, които възникнаха след това време. Какво съдържаха те? - Едно от важните предложения е свързано с разрешенията адвокатите да получат достъп до класифицирана информация. В момента всеки адвокат, който трябва да получи достъп до такава информация, трябва да бъде проучван за всяко свое дело по отделна процедура. Нашето предложение е той да получи разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, което важи за определен период от време. Същото се отнася и за удостоверенията по индустриална сигурност. В момента законът предвижда всеки търговец да бъде проверяван за всеки конкретен договор. Нашето желание е да дадем възможност на българските търговски дружества в по-голяма степен да участват в сделки, имащи отношение към натовската класифицирана информация. Ето защо разрешенията за достъп трябва също да се издават за определен период от време, а не за всяка сделка поотделно. Има ли фирми, на които е отказан достъп до класифицирана информация? - Има, разбира се. Органите, упълномощени да правят проучвания на желаещите да получат данни, свързани с индустриалната сигурност, са четири. Националната служба за сигурност към МВР (контраразузнаването) се грижи за надеждността на лицата, участващи в граждански сделки. Служба Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване проучва кандидатите за участници за изпълнение и сключване на договори във военната сфера. Националната разузнавателна служба и Служба Военна информация (цивилното и военното разузнаване) извършват проучвания за свои собствени нужди. Тези четири структури влизат в действие, когато става дума за достъп до национална класифицирана информация. Но по въпросите на достъпа до натовска класифицирана информация цялата процедура минава пред Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), която има и последната дума. Кога на една българска фирма може да й се наложи да кандидатства за достъп до класифицирана информация на НАТО?- Достъп до такава информация трябва да има всяко търговско дружество, което изпълнява поръчка на Министерството на отбраната за доставка на техника, съобразена със стандартите на НАТО. За да изпълни задълженията си, това дружеството трябва да разполага най-малко с техническите параметри на изделията, а това е класифицирана информация. Ако подобен договор бъде спечелен от чуждестранно юридическо лице, процедурата е малко по-сложна: ДКСИ трябва да получи удостоверение, издадено от националния орган по сигурността в държавата, където е регистрирано то. Ако признаем удостоверението за автентично и правомерно издадено, чуждестранното юридическо лице получава достъп до необходимата му информация. В противен случай... Имало ли е досега подобни случаи?- Не. Фактът, че нито едно търговско дружество не е поискало признаването на удостоверение, издадено от чужд орган по сигурността, е симптоматично. По-обезпокояващото обаче е друго - все още има български органи по индустриална сигурност, които не са издали нито едно удостоверение. Например служба Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване. За разлика от Националната служба за сигурност към МВР, която е издала задоволителен брой удостоверение. Това разминаване показва, че някъде процедурата все още буксува.

Facebook logo
Бъдете с нас и във