Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НЯМА СМИСЪЛ ОТ ФОРМАЛНОТО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Г-н Ковачки, вече от около година и половина е в сила новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Какво се промени в работата на прокуратурата оттогава?
- Новият НПК ни създаде малко повече работа. По принцип прокуратурата е най- натовареното звено в съдебната система. Ние сме нещо като междинна част между полицията, съда и гражданите.
При предишните разпоредби на НПК дознателите можеха сами да си оформят исканията за претърсване, изземване, одобряване на протоколи. Сега ние сме длъжни да правим всичко това. Това са допълнителни и излишни неща. Досега самият дознател перфектно си вършеше сам работата. Вместо да минава през нашата канцелария, отиваше директно в съда. Сега решиха, че прокурорът трябва да прави абсолютно всичко в досъдебното производство.
Смята се, че прокурорът е по-компетентен.
- Това е техническата част от нашата работа и не опира до компетентност.
Новият НПК значително повиши ролята на наблюдаващия прокурор.
- В Перник винаги по всяко дело е имало наблюдаващ прокурор, който следи преписката от образуването до приключването й. Новата норма - да има наблюдаващи и разследващи прокурори, която бе официално въведена, практически не е нещо ново и по-различно. Ние винаги сме я прилагали. Просто сега нашите действия са описани в кодекса.
Чувствате ли да сте получили някаква по-съществена роля в разследването?
- Това ви казвам - ние и досега бяхме такива. Следователите по никакъв начин не пречеха на разследването. Сега са останали нищожна част от тях. Те са перфектни юристи, за съжаление ненатоварени с работа. Тоест държавата реши, че може да си позволи висококвалифицирани юристи да стоят, без да работят кой знае колко.
Имате ли Ваше тълкуване защо се стигна до орязване на правомощията на следствието?
- Така и не разбрах защо премахнаха следствието. Нямам разумно обяснение. За мен едно такова решение е безумно. Аз бях от екипа прокурори, които се срещнаха с европейските проверяващи. Много добре обяснихме, че следователите са перфектните хора, които могат да се занимават с разследването. Кой знае защо след това в извадката за нашето мнение беше записано точно обратното - че смятаме следствието за излишно, че е отживелица и не трябва да съществува.
Добре, тогава да ви попитам за дознателите - как в сегашните условия те се справят с работата си?
- Повечето дознатели работят с голямо желание и се справят перфектно, включително и тези, които нямат юридическо образование. Дознателите са прекалено много натоварени. Но такива са разпоредбите на процесуалния кодекс.
А каква реално е натовареността на прокурорите?
- Миналата година от Районна прокуратура-Перник са наблюдавани 3410 дела. Тоест на един прокурор се падат средно по 340 дела. Преписките са били 6000, или практически за миналата година имаме към 14 000 прокурорски производства. През изминалата година до настоящия момент не сме допуснали закъсняло производство.
При постъпването ми като районен прокурор имаше 800-1000 следствени дела, които не бяха решени за над двугодишен период от време. Постепенно ги изчистихме.
Каква бе причината за залежаване на делата? Прокурорите ли са виновни?
- Натрупването на преписки и дела не се дължеше само на нашата работа. Многократно бе променян и процесуалният кодекс. През 1994-1995 г. например имаше помощник-следователи, които поемаха около 70-80 процента от тогавашните следствия и дознания. При поредната промяна в процесуалния кодекс бе решено, че те не са необходими. Нямаше сила, която да накара тези хора да си приключат делата и те ги зарязаха. Така практически за година и половина всичко, което им беше разпределено, си остана непобутнато. Това са основните причини за натрупването на дела.
Колко са спрените дела срещу неизвестен извършител?
- За 17-18-годишен период от време са спрени 20 000 дела срещу неизвестен извършител. Те обаче не са атестат за лоша работа на прокуратурата. Прокурорът няма как да издири един извършител и да го разкрие. Това е работа на полицията.
Ще рече - полицията не си върши качествено работата?
- Не съм казал това.
Добре. Да минем към темата за корупцията. Доста често обществото свързва работата на прокуратурата с корупцията. Така ли е?
- Аз съм част от тази прокуратурата и когато се казва, че институцията и хората в нея са корумпирани, ми е болно и обидно. Не може заради отделни хора да се набеждават всички останали колеги, които съвестно си гледат работата.
Прав сте, но пък, от друга страна, е доста трудно да се докаже, че някой прокурор е корумпиран. В повечето случаи за това се говори само в коридорите.
- Не виждам никаква пречка гражданин, който смята, че по някакъв начин е бил принуждаван да дава пари, да пусне съответния сигнал. Една от първите заповеди на главния прокурор Борис Велчев бе във всички сгради на прокуратурата в страната да се сложат кутии за сигнали на граждани, в които те да алармират за нередности в работата на обвинителите. Не само за корупция, но и за забавена или некачествена работа. Мога отговорно да ви заявя, че досега в нашата работа проблеми не е имало. В Районна прокуратура-Перник няма колеги, които да са корумпирани.
Наскоро Народното събрание прие изцяло нов Закон за съдебната власт (ЗСВ). Какво мислите за него - ще подобри ли ефективността му?
- Според мен проблемът в България е, че законите се правят от хора, които нямат практическа представа за конкретната материя. Те не знаят какво да сторят, за да може една норма да работи по-добре. Например какво да се направи, за да бъде бързо правораздаването.
Ще ви върна пак към НПК. В сегашния процесуален кодекс има незабавно, бързо и нормално производство. Незабавното трябва да приключи в рамките на три дни, бързото - на седем. Това означава, че прокурорът и съответният дознател, образно казано, се пребиват от работа, приключват го в рамките на срока и то отива в съда. Оттук нататък следват три инстанции, което означава, че присъдата ще влезе в сила в най-добрия случай след три години. Какъв е смисълът прокурорът и дознателят да се претрепят от работа за три дни, за да може тази последваща присъда да влезе в сила след три години? Какъв е смисълът да съществува едно предварително досъдебно производство, в което всичко е доста формално?
Но става дума все пак за правата на хората.
- Това е проблемът. Всяко следствено действие трябва да бъде изпипано перфектно, за да не открие съдът съществено процесуално нарушение, с което са нарушени правата на обвиняемия. Като влезе обаче цялото досъдебно производство в залата, всички тези перфектни действия практически нямат никаква стойност, защото се преповтарят отново, с изключение на претърсванията и огледите. А освен че се повтарят, прокурорът не може да ползва нещата, които са събрани в досъдебното производство.
Какво имате предвид?
- Ще ви обясня. Например в рамките на досъдебното производство обвиняем е бил разпитван поне два пъти, като и двата пъти си признава за престъплението. Но по време на процеса той отново ще бъде разпитан и съдът ще вземе под внимание това, което казва в съдебна зала, а не онова, което е споделил пред нас. Е, какъв е смисълът от такъв процесуален кодекс?
Може да го разпитате в присъствието на съдия. Тогава обясненията му ще имат сила.
- Невинаги имаме такава възможност. Или съдията е зает този ден, или пък нещо друго се случва. Нещата в НПК не са изпипани, това имам предвид.
Каква промяна, според вас, трябва да се направи?
- Има много варианти, зависи какво се цели. При подготовката на една от предишните промени на процесуалния кодекс някой от министрите се беше сетил да изпрати писмо до ръководителите на прокуратурите и съдилищата с искане да се направят предложения за промени. Накрая Народното събрание прие обратното на това, което ние предлагахме.
Ще се осмелите да отправите някакви препоръки към законодателния орган?
- Надявам се не само да се допитват, но и да приложат исканията на професионалистите, които практически работят със законите, които те коват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във