Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Няма страшно за мъжете

Точно една година след като влезе в сила новият Семеен кодекс (СК) - на 1 октомври 2009 г., от трибуната на Народното събрание изригна яростен вопъл: Този Семеен кодекс е насочен срещу интересите на мъжете! Възклицанието излезе от устата на червения депутат Любен Корнезов, който има и семеен, и съдийски, и депутатски опит. Пък и не е сиромах. А именно опасността заможните съпрузи да бъдат ужилени от своите половинки се оказа в основата на парламентарния му гняв. Оправдан или не, той доказва за сетен път универсалната сила на максимата: Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Включително и в семейните отношения, където темата става особено актуална всеки път, когато бракът не върви.
Тежките думи на Корнезов прозвучаха при първото четене в пленарната зала на предложените от правосъдното министерство промени в Семейния кодекс. Съпружеската имуществена общност не е само за недвижимите имоти. Тя е и върху движимите вещи. А има движими вещи - примерно лека кола, която може да струва повече, отколкото един апартамент. Някои хора имат яхти. Даже една картина може да струва милиони и също да е съпружеска имуществена общност. Ние не можем да допуснем, когато има разпореждане от един от съпрузите без знанието на другия, или въпреки даже несъгласието на другия, тези сделки да се третират като перфектни и да имат прехвърлително действие. Особено когато са със значителна стойност трябва задължително да искаме съгласието и на двамата съпрузи, защото недобросъвестният съпруг всъщност ще изиграе добросъвестния в тези отношения.
На известния с промъжкарската си риторика Корнезов следва да се възрази, че въвеждането на презумпцията за изначалната недобросъвестност на жената в брака не е издържана нито юридически, нито житейски. Но пък е здраво заседнала в народопсихологията и в това няма нищо случайно. Причината е чисто професионална - това е съдебната практика по семейни дела. По-точно по бракоразводните, тъй като българските съдилища от десетилетия бъркат необосновано дълбоко в канчето на мъжа при подялбата на семейното имущество. През последните години се правят усилия тя да бъде променена, но необходимият баланс (респективно справедливост) далеч не е постигнат. Всъщност допускането, че съпругите са поначало недобросъвестни, е отглас от наслоената порочна съдебна практика при прекратяване на брака те да получават повече семейно имущество, отколкото заслужават.
Макар и горещи, страстите на депутатите в случая са буря в чаша вода. Предложението на правосъдното министерство всъщност възпроизвежда аналогичен текст от отменения преди година Семеен кодекс. В проекта се предлага ал.4 на чл.24 да добие следния вид: Разпореждане с общ недвижим имот или вещно право върху такъв имот, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му той не го оспори по исков ред. Текстът в стария СК не съдържа единствено тригодишния срок, след изтичането на който правото на иск отпада. Новият текст е само по-прецизен, тъй като използва по-коректното понятие недвижима вещ, а не недвижим имот, защото движим имот няма.
Предлаганият текст на ал.4 също се припокрива със сега действащия. От правосъдното министерство обясниха за Параграф 22, че корекцията е повече редакционна и има за цел да ограничи разминаванията в тълкуването, а оттам и в съдебната практика. В действащия СК ал.4 гласи: Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Вижда се, че и в двата текста възможността несъгласният с разпореждането съпруг да възрази е гарантирана в шестмесечен период, след като узнае за него, но се прекратява с изтичането на тригодишен срок, откакто е извършено действието. Интересен детайл се открива в протоколите на Народното събрание: именно Корнезов е председателствал заседанието на 40-ото Народно събрание, когато е приет на първо четене този текст от Семейния кодекс. И не е възразил.
Горещите парламентарни реплики показват, че дори и най-беглото подозрение за опит да се либерализира режимът за разпореждане с общо семейно имущество буди големи страхове. Хипотезата, че единият съпруг иска да изиграе другия, разпореждайки се с имот, за чието придобиване няма реален принос, има и обратна страна. В някои случаи съпругът има реален принос за придобиване на имота, иска да го отчужди по някаква причина, но другият съпруг отказва да даде съгласието си. Това обаче е ограничаване на права, което също невинаги е житейски оправдано. От изказванията на Любен Корнезов обаче стана ясно, че той предлага всъщност в закона изрично да се запише, че сделки не могат да се извършват без съгласието на двамата съпрузи. Такова крайно затягане на режима е напълно неоправдано и си е чиста проба остатък от периода на равенството в сиромашията. Несъгласният съпруг може винаги да направи справка в имотния регистър за статута на общото имущество. А освен това, ако разпореждането с общия имот е разумно, даже ако няма съгласие на другия съпруг, едва ли ще предизвика семейни разправии и претенции, още по-малко развод.
В хода на дебатите, изглежда, беше забравено, че новият Семеен кодекс разшири решително възможността съпрузите да избират режима на имуществените отношения, въвеждайки за първи път брачния договор. Изборът на режим се заявява от страните още пред длъжностното лице по гражданско състояние при сключването на брака - общност, разделност или уредба с договорен. Отделно избраният режим може да бъде променян по време на брака, стига съпрузите да желаят това.
Имуществени разправии в семействата е имало и ще има, но законовите механизми за тяхното предотвратяване се разшириха. Неслучайно в новия СК от семейната имуществена общност (СИО) бяха извадени паричните влогове - практиката показа, че претенциите на единия съпруг към другия, който е титуляр на сметката, са крайно обременяващи и на практика не постигат търсения ефект. За защита на имуществените си права съпрузите масово използват търговски дружества, ЕТ и различни облигационни механизми, които силно ограничават приложното поле на СИО.
Показателна е и дискусията около въвеждането на брачния договор, с който могат да се уреждат имуществените отношения между съпрузите. Масовата представа за този нов институт е, че предмет на неговите клаузи ще са само въпросите за разпределение на имуществото след евентуално прекратяване на брака, по-специално на недвижимото. Но далеч не е така, тъй като брачният договор не е само за много богатите. Не по-маловажни, особено в български условия, са договорките около поемането на разходите за поддръжка на домакинството, за издръжката на децата и изобщо разпределение на текущите имуществени задължения и принос на съпрузите. Не е тайна, че огромен брой бракове се разтрогват не толкова, за да вземе единият съпруг след развода имущество, по-голямо от приноса му за него, а заради нищожното участие на някой от съпрузите в семейните разходи по време на самия брак. Разнообразието на житейските дадености и желания на хората трудно могат да бъдат вкарани в калъп, но е неоспорим факт, че все по-малко са склонните да заличат разликата в материалното състояние със своя семеен партньор, пренебрегвайки личния принос за него преди и по време на брачния съюз.

Позиция на Министерството на правосъдието:
По повод публикувани неверни твърдения и спекулативни коментари в печатни издания, че част от предлаганите от МП изменения в Семейния кодекс са новаторство и скандална поправка и правят възможно единият съпруг да продава общо имущество без съгласието на другия, уточняваме следното:
Предложението на МП за промяна на чл.24, ал.4 от Семейния кодекс съдържа единствено редакционна корекция на сега действащия текст, приет от 40-ото Народно събрание и обнародван на 23.06.2009 година. МП предлага промяна на сега действащата формулировка с цел прецизност и съответствие с правната теория, така че да реши еднозначно съществуващите спорове относно вида недействителност на подобни сделки. Припомняме, че разпореждането с обща недвижима вещ или правото върху нея от единия съпруг е било възможно и по отменения Семеен кодекс, като там е било предвидено възможно оспорване на сделката в шестмесечен срок от узнаването за нея от другия съпруг. Според действащия Семеен кодекс, приет от предишното Народно събрание (в сила от 1.10.2009 г.) срокът за подобно оспорване е ограничен до три години от извършване на сделката.
Припомняме също, че Семейният кодекс урежда три вида режими на имуществени отношения между съпрузите и коментираната разпоредба попада в един от тях - на съпружеска имуществена общност. Другите два са режим на разделност и договорен режим, които съпрузите могат да избират свободно, включително е предвидена и възможност съпрузите по заварени бракове да направят нов избор.
Чл.24, ал.4 от действащия Семеен кодекс:
Разпореждането с вещно право върху недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването му.
Предложение на МП за редакция на чл.24, ал.4 от Семейния кодекс:
Разпореждане с общ недвижим имот или вещно право върху такъв имот, извършено от единия съпруг, поражда действие на другия, ако в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването му, той не го оспори по исков ред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във