Параграф22 Weekly

На кръгла маса за агентите под прикритие

Нямало мафия, а високоорганизирана престъпност

Ново двайсет в скалата на престъпността се пръкна тази седмица. На проведената в Народното събрание кръгла маса Специални методи в борбата с организираната престъпност - агенти под прикритие чухме новината, че у нас няма мафия, а високоорганизирана престъпност. Произведоха я председателите на незапочналата още работа специализирана прокуратура Борислав Сарафов и Светлозар Костов. Костов дори върна лентата назад в годините, припомняйки алабализмите на някои политици и министри по темата.


Първо нямаше организирана престъпност - така твърдеше преди години тогавашният премиер Иван Костов. После като министър на вътрешните работи Михаил Миков призна, че има организирана престъпност, но пък нямало мафия. Още по-късно главният прокурор Борис Велчев каза, че мафията изпира парите си, но не и методите си. С това искам да обясня защо законовата уредба за въвеждане на агенти под прикритие беше въведена едва през 2006 година. Явно преди това нещата не бяха узрели, обясни Светлозар Костов.


От казаното за този вид СРС (каквото по закон се явява агентът под прикритие)обаче стана ясно, че в някои отношения нещата и днес са недоизяснени. Несъответствията са между желанието на службите за повече правомощия в използването им и мудността на законодателя да ги предостави. Резултатът е цялостно забавяне, работещо в полза на въпросната високоорганизирана престъпност. Оттам и минорният тон на заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков, който опита твърде предпазливо да се похвали: Можем да кажем, че имаме натрупан вече някакъв юридически опит по отношение на тези нови СРС-та и някакъв практически опит по прилагането на този институт. През май 2010 г. Народното събрание също направи много големи промени в НПК по отношение на разследването с агенти под прикритие.


От представеното на кръглата маса изследване на фондацията Риск Монитор и коментарите на участниците се очертаха и основните недъзи в уредбата на този вид СРС.


От Върховната касационна прокуратура пък се оплакаха, че се чудят какво да обясняват на партньорските служби, които искат да внедрят свои агенти под прикритие за операции в България. Причината е в Наредбата на Министерския съвет за организацията на дейността по използване на служители под прикритие, която изброява изчерпателно


кой може да бъде агент под прикритие

nbsp;


Според нея той е служител от компетентните служби по Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за ДАНС или от Националната разузнавателна служба. На практика това означава забрана за внедряване на чужди агенти на наша територия. За да решат проблема, партньорските служби предлагали да използват не агенти под прикритие, а информатори. И отново недоумявали, след като им било казвано, че фигурата на информатора изобщо я няма в Закона за СРС. Най-малкият проблем в това разноезичие е, че понятието агент под прикритие в законодателството ни не съществува - той е наричан служител под прикритие.


Срокът, в който може да действа този служител, също предизвиква спорове. Вместо да подкрепят извода в доклада, че той трябва да бъде увеличен, от спецпрокуратурата заявиха, че сегашният срок им е достатъчен. Според закона всички видове СРС се разрешават за два месеца с възможност за удължаване на срока с още четири месеца. Аргументът, че агентите под прикритие трябва да могат да работят повече време по даден случай, е, че за най-значимите престъпления е необходимо по-дълго внедряване.


В доклада се прави заключение, което от прокуратурата не опровергаха - че този вид СРС се използва предимно за изолирани престъпни действия и за не толкова трудоемки разследвания. Възможният отговор защо се прави това пък подсказа заместник-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев. Способът е стар като топлата вода и се използва от древни времена. Но се надявам след време, ако станем подредена държава, да стане ясно кои са


агентите под прикритие на организираната престъпност във властта

Ако това стане, мнозина от нас ще бъдат силно изненадани, вметна загадъчно Георгиев, без да поясни той знае ли кои са тези хора.


Че агентите под прикритие не се използват предимно срещу високоорганизираната престъпност сочи и несъгласието на прокуратурата в Закона за СРС да се посочат конкретни тежки престъпни състави, по които те да работят. Според държавното обвинение това щяло да ограничи възможностите му, но практиката в развитите страни е друга - този процесуален способ трябва да бъде използван в крайни случаи, тъй като засяга човешките права и свободи. Затова използването му следва да се съсредоточи срещу тежката престъпност, за което се настоява и в мониторинговите доклади на Европейската комисия. Основание за това дава и сложността за използването му, която самият Светлозар Костов описа с думите: Агентът под прикритие е живо, скъпо и незаменяемо СРС и носи наказателна отговорност за своите действия.


Най-деликатната част

nbsp;


в работата на тайните агенти си остава периметърът на тяхната дейност. В българското законодателство той е очертан едновременно рестриктивно и срамежливо и на практика възможностите на агента под прикритие са като на обикновен информатор, който трябва просто да донася видяното и чутото, без да проявява активност. Според Закона за СРС той установява контакт с контролираното лице с цел събиране и получаване на достоверна информация. Наредбата на Министерския съвет е малко по-многословна, но и в нея не е указано какви конкретни действия може да извършва тайният агент. Записано е, че той прониква в обкръжението или в средата на лица, представляващи законно установен интерес за органите на сигурността, използва прикритието си за осъществяване на наблюдения върху тях, за получаване на данни за замисляни, подготвяни, извършвани или довършени престъпления и за целите на защита на националната сигурност.


Най-щекотливата част на проблема обаче е свързана с границата, до която агентът под прикритие може да стигне. И възможно ли е наред с други СРС-та, като контролираната доставка и доверителната сделка, той да извършва и т. нар. спомагателни престъпления, наричани още


контролирана престъпна дейност

nbsp;


При нас това е изключено. Уредбата е рестриктивна и се носи наказателна отговорност, заяви заместник-директорът на ГД БОП Валентин Трифонов. Веднага след това позоваване на закона обаче Трифонов предложи далеч по-разкрепостено схващане за пределите на действие на агента под прикритие: Провокацията към извършване на престъпление и извършването на спомагателно престъпление от страна на агента се прави с цел печелене на доверие. Обществено неприемливо е той да извърши убийство и тежка телесна повреда. За всичко друго има връщане назад, но за тези неща - не.


За изненадващото примирение, с което службите и прокуратурата приемат липсата на изрични правомощия, вероятна причина е и известното усещане за свобода, което се създава от липсата на изрична регламентация. А след като такава няма олеква и ключовата разпоредба в НПК, според която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон. Така се появява едно голямо бяло петно, в което наказателната отговорност на агента ще се решава според случая, тъй като липсва и съдебна практика. Тази неопределеност е отлична почва както за злоупотреба с правомощия отстрана на службите, така и за неоснователно преследване на техни служители, внедрени като тайни агенти.


Показателен за разнобоя в теорията за този вид СРС-та е спорът да се даде ли право на агента под прикритие


да извършва провокация към престъпление

nbsp;


Според практиката на Европейския съд по правата на човека това нарушава правото на справедлив процес и общественият интерес не оправдава използването на доказателства, получени в резултат на провокация към престъпление. На кръглата маса в парламента обаче се чуха и мнения, че съществуващата вече четири десетилетия в НК забрана за провокация към подкуп е срам за българската юриспруденция и е точно в обратна посока на налагания в развитите страни подход в борбата с корупцията и организираната престъпност. МВР и прокуратурата отдавна искат премахването на тази забрана, а главният прокурор Борис Велчев се изказва в последните години особено остро срещу нея. Той стигна дори до идеята провокацията към подкуп не просто да бъде премахната като престъпление в НК, но и да бъде въведена като вид СРС.


По всичко личи, че последните промени в НПК за процесуалния статут на агента под прикритие са оставили неуталожени страсти. Те се вихрят вече не толкова около въведената възможност осъдителна присъда да може да се постанови само въз основа на показания на служител под прикритие и данни от други СРС. Спорен е най-вече въпросът с разпита на тайния агент като свидетел по делото. Според закона той се разпитва посредством видеоконферентна или телефонна конферентна връзка с промяна на образа и на гласа, а преди началото на разпита ръководителят на структурата, която го внедрява (в случая ГДБОП), свидетелства, че разпитваното лице е същото, на което е даден идентификационен номер.


Законът обаче предвижда агентът да не бъде разпитван при реална опасност за живота му и за живота на неговите близки, както и че данни за неговата самоличност може да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до министъра на вътрешните работи.


Именно


съотношението между стремежа към защита на агента

nbsp;


и опасенията съдът да не бъде манипулиран предизвиква разнобой между него, от една страна, и службите и прокуратурата, от друга. Съдиите роптаят както срещу възможността да не могат да узнаят истинската самоличност на свидетеля агент , така и срещу това, че трябва да искат разрешение от МВР за разкриването й. Особено ги притеснява хипотезата, в която агентът под прикритие е приложил лично и друго СРС (например осъществил е доверителна сделка), тъй като източникът е на практика един и същ.


В изследването си Риск Монитор цитира и войнствено изказване на председателя на наказателната колегия на Върховния касационен съд Гроздан Илиев, според когото за съда не може да съществува свидетел, чиято самоличност не му е известна. Илиев казва това при гласуването на промените през март 2010 г. и дори предупреждава службите, че ако те решат, че агентът под прикритие не може да бъде разкрит за съда, той просто няма да бъде разпитван по делото. Подобно упорство на наказателните съдии, чийто представител неизвестно защо липсваше на кръглата маса, беше остро осъдено от представители на МВР. Не само защото е в разрез с действащи вече правни норми, но и заради недоверието към съдийската общност. Можем да приемем съдийските претенции към самоличността на служителя под прикритие единствено ако всеки от нас може да се закълне, че при съдиите няма корупция, чу се ядовита реплика от представител на вътрешното министерство.


Ректорът на Академията на МВР доц Йордан Пенев пък подчерта трудностите след реализирането на операция със служител под прикритие. На него не само трябва да му бъде намерена друга работа в системата, но и да се работи сериозно върху психологическото му състояние. Пенев подчерта, че става дума за връщане на нормалната му ценностна система, която няма как да не бъде повлияна от престъпната среда, в която е бил внедрен. А най-много трябва да се внимава агентът да не премине на другата страна още по време на операцията.


nbsp;


nbsp;


От представените на кръглата маса данни стана ясно, че липсва достоверна статистика за използването на агенти под прикритие. Ясно е само, че до тях се прибягва далеч по-рядко, отколкото към другите видове СРС. Според данните за 2009 г. и 2010 г. на първо място е подслушването на разговори - то се прилага в близо 70% от случаите, в които са ползвани СРС. Процентът на внедряване на тайни агенти е по-малък от 3.



Според неофициална информация от Софийския градски съд (СГС) през 2009 г. са реализирани 53-54 внедрявания, а официалната статистика отчита едва 14 такива случая в столицата.


Парламентарната подкомисия за контрол на СРС знае за осем внедрявания през 2010 г., а според СГС те са 47. Предоставените от ГДБОП данни пък са някъде по средата - през 2009 г. са проведени 32 операции с внедрени в престъпни групи служители, най-вече за противодействие на наркопрестъпления. Осемнадесет от тези операции са довели до образуване на досъдебни производства. През 2010 г. внедряванията са 36, но не се знае колко от тях са преминали в разследване. През 2011 г. тайни агенти са дали 20 пъти показания като свидетели, като досега няма случай някой да откаже да свидетелства. Според ГДБОП досега не е допуснато и някой от агентите им под прикритие да пострада по време или след края на проведена с негово участие операция.


nbsp;


nbsp;


Секретната информация, добита чрез СРС по време на разследване, да се декласифицира , преди да бъде приложена като доказателство в съда, предложи председателката на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова. Съображенията на Маркова са, че при сегашната уредба се дискредитира информация, която формално носи гриф за секретност, но бива разкривана след представянето й в съда. Тя приведе за довод практиката във Франция, където в съдебната фаза не влиза никакъв документ, представляващ класифицирана информация.


Макар че по отношение на ДКСИ подобна промяна изглежда формална и само изчиства материята по защитата на секретни данни, тя би се отразила на съдебните процеси или на отделни заседания, които биват разглеждани при закрити врата. Заради упреците за неоснователно засекретяване на дела наказателната колегия на Софийския градски съд вече прие решение това да се прави единствено при необходимост от опазване на държавна тайна.


Маркова обясни, че първоначалната идея била да се приемат задължителни указания към разследващите съвместно с главния прокурор Борис Велчев, шефа на ДАНС Константин Казаков и вътрешния министър Цветан Цветанов. После обаче от ДКСИ решили, че е по-добре тази тежка тема да мине през гласуване на законова промяна в Народното събрание. Декласифицирането на СРС ще засяга само съдържанието на записите, но не и самоличността на агентите под прикритие, ако са използвани такива. Остава и забраната за декласифициране, ако информацията представлява държавна тайна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във