Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НИКИ ПИЛЕТО КЛЪВНА ТЕМИДА ПО НОСА

Каквото и да бъде написано за състоянието на съдебната система - все ще е малко. Независимо от това дали ще стане дума за корупция, за непрофесионализъм, за поръчкови назначения на магистрати, или за още по-поръчково разследване и решаване на дела. Поводът, по който си позволяваме лукса да яхнем метлата, е повече от зловещ - на 21 декември състав на Бургаския районен съд оправда небезизвестния контрабандист Николай Методиев, по-известен като Ники Пилето. И то по делото, заради което преди шест години въпросният бизнесмен получи екзотичния си прякор.
За най-голямо съжаление обаче пълният резил на бургаските слуги на Темида не свършва дотук, защото съучастниците на Пилето също се оказаха невинни и чисти като момини сълзи. Като се започне от брат му Ивайло Методиев, мине се през основния съучастник на контрабандиста - бургаския митничар Георги Михнев, и се стигне до руския морски капитан Павел Данилченко, който от шест години живее в България, но никой не може да го открие.
Не пародия, а чиста подигравка със закона и с парите на държавата. Само така може да бъде наречен фарсът, разиграл се в полите на бургаската Темида. Подигравка, в която на равна нога и с всички сили участват не само следствието, прокуратурата и районния съд, ами и всичките им подопечни вещи лица, експерти и свидетели.

Заплитането на аферата се губи в далечната 1997 г., когато през януари Николай Методиев-Ники Пилето и жена му Красимира регистрират в Софийския градски съд фирма Метинвест ООД. Първоначално управител на дружеството е Пилето, но по-късно той го напуска, неговото място е заето от брат му Ивайло, а офисът на фирмата е преместен в Бургас.
През март 1998 г. Николай Методиев се свързва с Иван Дангъров, управител на Финландия ЕООД, която внася пилешки бутчета от САЩ. Стоката пристига с кораби до Солун, след което се товари на ТИР-ове за България. Задачата на Николай Методиев е да оформя товарите на режим временен внос, заради което Дангъров му дава пълномощно да представлява Финландия пред българските власти и да подписва всички необходими документи.
В средата на същия месец е уговорен поредният курс от Щатите до Гърция - 62.6 т пилешки бутчета и 8.2 т пилешки дробчета, пакетирани в 4051 кашона. По документи изпращач на стоката е фирма Америкън манифактуринг маркетинг, Нордлинхавен (САЩ), получател е Финландия ЕООД, а превозвач - Канзи ЕООД, София.
На 31 март 1998 г. трима български шофьори пристигат на пристанището в Солун, за да натоварят US-пилетата. Гръцките власти издават необходимите документи и запечатват контейнерите. Ден по-късно ТИР-овете влизат в България през ГКПП-Кулата, където ги чака непознат мъж. Той оформя всички документи, урежда плащанията и придружава стоката до гаража на превозвача - фирмата Канзи в столицата.
На 2 април шофьорите закарват ТИР-овете в митническо бюро Суходол за окончателно оформяне на вноса. Там обаче нищо не се случва - поне външно, и те връщат разходените из столицата бутчета и дробчета обратно в гаража на Канзи. Там ги чака Николай Методиев (Ники Пилето). След кратка спявка с него шофьорите потеглят за Бургас,... но без камионите си.
На следващия ден, около 15 ч., Пилето и един бургаски митничар връчват на шофьорите по една служебна бележка и ги карат да впишат в тях личните си данни. Двамата обясняват, че за стоката е заведен митнически манифест (№ 285 от 3 април 1998 г.), дават на шофьорите по един отрязък от ТИР-карнет и ги пускат да си ходят. През цялото това време стоката остава в София и въобще не стига до бургаската митница. Впоследствие става известно, че веднага след като шофьорите отпътуват от Бургас - на 3 април 1998 г., Николай Методиев подава молба N9067 до началника на бургаското Районно митническо управление (РМУ) за оформяне на временен внос и декларира, че US-пилешкото е за реекспорт. Междувременно той депозира и митническа декларация за временен внос на стоките (ЕАД 1000/8-120/3.04.1998 г.), в която сочи, че стоката и камионите са предоставени за преглед в Бургас. Към декларацията Пилето прилага и документ за платен депозит по митническия режим временен внос.
Митническата декларация на Методиев е разпределена за обработка на Деян Ганев, митничар в РМУ-Бургас. Той установява, че между документите има куп несъответствия, но подписва всички бумаги и определя 3 май 1998 г. като краен срок за закриване на временния внос. След това предава документите на колегата си Георги Михнев за физически контрол на стоката, който ги заверява и по този начин узаконява измамата.
На 2 май 1998 г., ден преди изтичането на крайния срок за закриване на временния внос, в Бургас пристига моторен кораб Аквалон, чийто капитан е 47-годишният руснак Павел Данилченко. Агентиращата фирма е Хоризонт маритайм ООД, представлявана от Зулефикар Кубайси. Официално Пилето е наел кораба, защото имал за извозване около 200 тона. На 4 май Николай Методиев и капитан Данилченко се срещат в офиса на Кубайси на четири очи и работата става: капитанът подписва карго манифест и капитанска декларация, че товарът е на борда на Аквалон, а в действителност корабът отплава без пилешкия товар.
На 5 май Николай Методиев депозира митническа декларация за обратен износ (ЕАД 1000/4-1270/05. 05. 1998 г.) на 62 595 кг замразени пилешки бутчета и 8166 кг пилешки дробчета. Изпращач на стоката е Финландия, а получател - румънската Ромтекс ООД от Констанца. В декларацията на Пилето са вписани дори регистрационните номера на два камиона, с които уж пилешкото било докарано от София в Бургас. По-късно следствието установява, че с въпросните камиони изобщо не може да се транспортира замразена стока, а шофьорите им никога не са правили подобни курсове.
Въз основа на тези фалшиви данни обаче бургаските митничари невъзмутимо оформят документите за обратен износ. С тях Пилето отива в корабната агенция и прави пълен опис на товара, който трябва да бъде качен на кораба. В него освен 70-те пилешки тона той включва стока по 19 други транзитни листа, плюс 56.53 тона кафе, за което е получил документи от брат си Ивайло, а декларация за обратен износ - от някакъв руснак на име... Коля.
Бумагите отново са оформени, без никой да си направи труда да провери дали в Бургас има дори едно-единствено пилешко бутче, собственост на Николай Методиев. Едва в хода на разследването става ясно, че в началото на май 1998 г. през портала на Западно и рибно пристанище не е минавал нито един ТИР, а максималната товароподемност на кораба Аквалон е 103.5 тона. Което означава само едно: на борда му по никакъв начин не може да се натоварят 70 тона пилешко, 56 тона кафе и още 143 тона други стоки, защото... въпросното корито ще потъне веднага. И то като ютия в леген.
Кой знае защо обаче изясняването на тази простичка истина продължава цели пет години, въпреки че престъплението на Пилето и компания се набива на очи и по друга линия: корабът Аквалон никога не е имал хладилни трюмове и не е могъл да закара до Русия дори ръжен хляб, без ядивото да мухляса или да го налазят червеи.
Всичко това е било много добре известно както на пристанищните власти, така и на колегите им от бургаската митница, които и преди пилешката епопея са си имали вземане-даване с Аквалон и неговия капитан. Въпреки това обаче на 6 май 1998 г. корабът успява да се пребори с всички закони на България и на физиката и отплава по курса Констанца - Иличовск със... 168 тона свръхтовар. А само два дни по-късно - на 8 май - се случва другото чудо. Росен-пресен, както се казва по друг повод, корабът Аквалон влиза в пристанище Бургас съвършено празен и готов за нови подвизи.
Кога и как капитан Данилченко и маломерният му екипаж (не повече от десетина души) са успели да разтоварят всички 268 тона багаж не е ясно. По всичко личи обаче че те са го изхвърлили с голи ръце в морето, защото пътят до руското пристанище Иличовск и обратно отнема не по-малко от 73 часа. И то при положение че корабът не е като Аквалон, т. е. той е нов или малко употребяван.
Така че, докато руският капитан Данилченко, казано в прав текст, разхожда два дни из красивото Черно море своя празен Аквалон, Николай Методиев свършва и останалата черна работа.
На 7 май той депозира молба в РМУ-Бургас за възстановяване на 7831 г. марки и на 25 573 щ. долара, внесени като обезпечаване на митните сборове за временния внос на пилешкото, кафето и останалите стоки. Съответните митнически служители не се помайват дори за секунда и изплащат на Ники Пилето всичко до стотинка, а тройната финансово-счетоводна експертиза по делото доказва по-късно, че на държавата са нанесени щети в размер на 103 187 нови лв. - 54 407 лв. от бутчетата, 11 867 лв. от стоките по 19-те транзитни листа и 36 913 лв. от кафето.
Развръзката уж настъпва на 20 август 1998 г., когато Ники Пилето е арестуван. По случая е образувано следствено дело, а Бургаският районен съд налага на Методиев постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Този жест на съда по никакъв начин не помага на следствието и на 20 октомври същата година Пилето напуска кафеза срещу скромната парична гаранция от 5000 неденоминирани лева.
Според държавното обвинение той умишлено е склонил капитан Павел Данилченко да потвърди неистина в капитанска декларация N452 от 6 май 1998 г. с приложен карго манифест към нея. С двата документа се удостоверяват видът и количеството на несъществуващ товар на кораба, което е квалифицирано като престъпление по чл. 313, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) - използване на официални документи с невярно съдържание. Освен това Николай Методиев и брат му Ивайло са обвинени и за извършени престъпления по чл.211 от НК - измама в особено големи размери.
В обвинителния акт по делото е записано, че на 3 април 1998 г. митническият инспектор Георги Михнев - в качеството си на длъжностно лице, е удостоверил в официален документ с подпис и печат, че е извършил физически контрол на стоки в превозни средства, описани в митническа декларация ЕАД 1000/8-120/3 април 1998 година. Казано накратко, той е уредил нещата така, че трите ТИР-а с пилешки бутчета, които никога не са напускали София, да бъдат заведени като държани на склад в Бургас и изнесени за Русия.
За това деяние срещу Георги Михнев е повдигнато обвинение по чл.311 от НК - за съставяне на документ с невярно съдържание от длъжностно лице, но този факт по никакъв начин не пречи на по-нататъшното му... професионално развитие. Докато бургаските следователи, прокурори и съдии се чудят какво да правят с делото (1998-2003 г.), митническият инспектор Георги Михнев е повишен в ранг старши митнически инспектор, а в края на 2005 г. се признава за виновен, сключва споразумение с прокуратурата и плаща жестоката глоба от 1000 лева.
Другият обвиняем - руският капитан Павел Данилченко, е обвинен за това, че на 16 май 1998 г., в качеството си на длъжностно лице, е потвърдил неистина в писмени документи (капитанска декларация N452 и карго манифест) за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства относно вида и количеството на товара, като в действителност на същата дата корабът е отплавал от Западно и рибно пристанище без товар - престъпление по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс.
По документи Данилченко е роден в Баку, Азербайджан, но постоянното му местожителство е гр. Новогорово, Тулска област, Русия. През последните две-три години за него се знае, че работи като капитан на кораб, собственост на руската Новекс, и затова не може да бъде открит на трите бургаски адреса, записани в обвинителния акт - в ж. к. Лазур, в ж. к. Славейков и в ж. к. Братя Миладинови. Според осведомени обаче през последните две-три години Павел Данилченко рядко е напускал усамотената си обител в едно планинско село в Бургаска област, което явно му не му е попречило да сключи споразумение с прокуратурата и с радост да си плати наложената му глоба.
Какво и как се е случило по време на съдебния процес, започнал в Бургаския районен съд на 19 август 2003 г. и приключил безславно в навечерието на Коледа 2005 г., вече не е чак толкова важно. Според статистиката по време на т. нар. съдебно дирене са разпитани общо 52-ма свидетели - предимно служители в РМУ-Бургас, а окончателният размер на щетите, нанесени от контрабандистите, е изчислен на 156 250 лева. По-важното е, че на 21 декември Николай Методиев-Ники Пилето и брат му Ивайло са обявени за невинни поради... изтичане на 7.5-годишния давностен срок на престъпленията, в които са обвинени.
Очакваме мотивите на Бургаския районен съд и ще протестираме оправдателната присъда на братята Методиеви, заяви пред Параграф 22 наблюдаващият прокурор по делото Диян Петров, но от това едва ли ще му стане по-леко. По простата причина, че Бургаският окръжен съд не може да стори нищо друго, освен да потвърди решението на районните магистрати.
И понеже Параграф 22 също се чувства длъжен да търси добрата новина дори там, където тя не съществува, длъжни сме да отбележим още нещо: вместо да протестират оправдателните присъди на Пилето и на брат му, бургаските районни прокурори е най-добре да почерпят довчерашните си пациенти. Защото току-виж братята Методиеви вземат, че се усетят и... осъдят държавата в Европейския съд по правата на човека за мудно правосъдие. И ще са прави да спечелят, защото няма нито една обективна причина, поради която делото е трябвало да се мотае между следствието и прокуратурата цели седем години и половина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във