Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НИКИ ПИЛЕТО ОЩЕ НЕ Е ОСЪДЕН ЗА БУТЧЕТАТА СИ

Николай Методиев-Пилето и брат му Ивайло все още са подсъдими за фиктивен износ на пилешки бутчета и кафе от пристанище Бургас. Далаверата е разкрита през лятото на 1998 г., делото бе изпратено в Бургаския районен съд в края на 2003 г., а първото заседание бе насрочено за 2 март 2004 година. Още невлязъл в залата обаче, съдебният състав отложи началото на процеса за 17 май. Оказа се, че липсват както двамата братя, така и техните адвокати. Другите подсъдими са митничарят Георги Михнев и морският капитан Павел Данилченко. АФЕРАТАПрез януари 1997 г. Николай Методиев (Ники Пилето) и жена му Красимира регистрират в Софийския градски съд фирма Метинвест ООД. Първоначално управител на дружеството е Ники Пилето, но по-късно той го напуска, неговото място е заето от брат му Ивайло, а офисът на фирмата е преместен в Бургас.През март 1998 г. Николай Методиев се свързва с Иван Дангъров, управител на Финландия ЕООД, която внася пилешки бутчета от САЩ. Стоката пристига с кораби до Солун, след което се товари на ТИР-ове за България. Задачата на Николай Методиев е да оформя товарите на режим временен внос, заради което Дангъров му дава пълномощно да представлява Финландия пред българските власти и да подписва всички необходими документи. В средата на същия месец е уговорен поредният курс от Щатите до Гърция - 62.6 т пилешки бутчета и 8.2 т пилешки дробчета, пакетирани в 4051 кашона. По документи изпращач на стоката е фирма Америкън манифактуринг маркетинг, Нордлинхавен (САЩ), получател е Финландия ЕООД, а превозвач - Канзи ЕООД, София. На 31 март 1998 г. трима български шофьори пристигат на пристанището в Солун, за да натоварят US-пилетата. Гръцките власти издават необходимите документи и запечатват контейнерите. Ден по-късно ТИР-овете влизат в България през ГКПП-Кулата, където ги чака непознат мъж. Той оформя всички документи, урежда плащанията и придружава стоката до гаража на превозвача фирмата Канзи в столицата. Тук започва поредица от на пръв поглед безсмислени движения.На 2 април шофьорите закарват ТИР-овете в митническо бюро Суходол за окончателно оформяне на вноса. Там обаче нищо не се случва - поне външно, и те връщат разходените из столицата бутчета и дробчета обратно в гаража на Канзи. Там ги чака Николай Методиев (Ники Пилето). След кратка спявка с него шофьорите потеглят за Бургас,... но без камионите си.На следващия ден, около 15 ч., Пилето и един бургаски митничар връчват на шофьорите по една служебна бележка и ги карат да впишат в тях личните си данни. Двамата обясняват, че за стоката е заведен митнически манифест (№ 285 от 3 април 1998 г.), дават на шофьорите по един отрязък от ТИР-карнет и ги пускат да си ходят. През цялото това време стоката остава в София и въобще не стига до бургаската митница. След като вижда гърбовете на шофьорите, Пилето подава молба N9067 от 3 април 1998 г. до началника на бургаското Районно митническо управление (РМУ) за оформяне на временен внос и декларира, че US-пилешкото е за реекспорт. Междувременно той депозира и митническа декларация за временен внос на стоките (ЕАД 1000/8-120/3.04.1998 г.), в която сочи, че стоката и камионите са предоставени за преглед в Бургас. Към декларацията Пилето прилага и документ за платен депозит по митническия режим временен внос.Митническата декларация на Методиев е разпределена за обработка на Деян Ганев, митничар в РМУ-Бургас. Той установява, че между документите има куп несъответствия, но подписва всички бумаги и определя 3 май 1998 г. като краен срок за закриване на временния внос. След това предава документите на колегата си Георги Михнев за физически контрол на стоката. Съвсем естествено бъдещият подсъдим митнически служител не може да провери абсолютно нищо, защото, както бе казано, 70-те тона пилешко са в София. Независимо от това обаче Михнева не се притеснява от този факт и заверява документите на Ники Пилето. Така на практика узаконява измамата. На 2 май 1998 г., ден преди изтичането на крайния срок за закриване на временния внос, в Бургас пристига моторен кораб Аквалон, чийто капитан е 47-годишният руснак Павел Данилченко. Агентиращата фирма е Хоризонт маритайм ООД, представлявана от Зулефикар Кубайси. Официално Пилето е наел кораба, защото имал за извозване около 200 тона. На 4 май Николай Методиев и капитан Данилченко се срещат в офиса на Кубайси на четири очи и работата става: капитанът подписва карго манифест и капитанска декларация, че товарът е на борда на Аквалон, а в действителност корабът отплава без пилешкия товар. На 5 май Николай Методиев депозира митническа декларация за обратен износ (ЕАД 1000/4-1270/05. 05. 1998 г.) на 62 595 кг замразени пилешки бутчета и 8166 кг пилешки дробчета. Изпращач на стоката е Финландия, а получател - румънската Ромтекс ООД от Констанца. В декларацията на Пилето са вписани дори регистрационните номера на два камиона, с които уж пилешкото било докарано от София в Бургас. По-късно следствието установява, че с въпросните камиони изобщо не може да се транспортира замразена стока, а шофьорите им никога не са правили подобни курсове. Въз основа на тези фалшиви данни обаче бургаските митничари невъзмутимо оформят документите за обратен износ. С тях Пилето отива в корабната агенция и прави пълен опис на товара, който трябва да бъде качен на кораба. В него освен 70-те пилешки тона той включва още стока по 19 други транзитни листа и 56.53 т кафе (документите за кафето той получил от брат си Ивайло, а декларацията за обратен износ от руснак на име... Коля). Документите отново са оформени, без никой да си направи труда да провери дали в Бургас има дори едно-единствено пилешко бутче, собственост на Николай Методиев. Едва в хода на разследването става ясно, че в началото на май 1998 г. през портала на Западно и рибно пристанище не е минавал нито един ТИР. Освен това съдебно-техническата експертиза по делото разкрила и друга грозна картина: максималната товароподемност на Аквалон е 103.5 тона, а според пилешкия карго манифест на борда са натоварени... 268.47 тона. На всичко отгоре се оказало, че корабът не разполага с хладилни трюмове. Аквалон отплава от пристанище Бургас на 6 май 1998 г. по обяд по курса Констанца - Иличовск, за да се върне обратно празен само след 47 часа - на 8 май сутринта. Според вещите лица по делото, ако корабът реално е извършил плаването от Бургас до Иличовск и обратно, са му необходими не по-малко от 73 часа. Тоест - три денонощия. Докато руският капитан Данилченко лангърка празния Аквалон насам-натам, Николай Методиев депозира на 7 май молба в РМУ-Бургас за възстановяване на 7831 г. марки и 25 573 щ. долара, внесени като обезпечаване на митните сборове за временния внос. Съответните митнически служители не се помайват дори за секунда и изплащат на Пилето всичко до стотинка. Тройната финансово-счетоводна експертиза по делото доказва, че след приключване на фиктивния обратен износ на държавата са нанесени щети в размер на 103 187 лв. (54 407 лв. от бутчетата, 11 867 лв. от 19-те транзитни листа и 36 913 лв. от кафето).Според държавното обвинение, Николай Методиев умишлено е склонил капитан Павел Данилченко да потвърди неистина в капитанска декларация N452 от 6 май 1998 г. с приложен карго манифест към нея. С двата документа се удостоверяват видът и количеството на несъществуващ товар на кораба, което е квалифицирано като престъпление по чл. 313, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) - използване на официални документи с невярно съдържание. Освен това Николай Методиев и брат му Ивайло са обвинени и за извършени престъпления по чл.211 от НК - измама в особено големи размери. Ники Пилето е арестуван на 20 август 1998 г. и остава зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража до 20 октомври, когато е пуснат срещу парична гаранция в размер на 5000 неденоминирани лева. БРАТ БРАТУ ОКО НЕ ВАДИОт май 1997 г. Владимир Андонов, собственик на ЕТ Валдимар 16, започва редовен внос на сурово кафе от Гърция, което се пече в Билкокооп - София и се продава в цялата страна. През януари 1998 г. при Андонов се появява все същият неидентифициран и до момента руски гражданин Коля, който се представя като съдружник в руската Колекс интернешънъл и заявява, че иска да прави бизнес с Валдимар 16. Двамата се договарят Колекс да купува сурово кафе от Гърция, а Валдимар да го пече на ишлеме.От 6 до 18 април 1998 г. са внесени общо 60.62 т сурово кафе, което Владимир Андонов оформя като временен внос - отново в столичното митническо бюро Суходол. По време на следственото дело е доказано, че на този етап от операцията всичко е законно. Впоследствие обаче 56.53 т от руското кафе са натоварени на четири камиона, запечатани в присъствието на митничар. Владимир Андонов подписва необходимите декларации за обратен износ, които са заверени в митническо бюро Суходол и в ТУДА - София, след което са връчени на шофьорите. На 8 май при бургаския данъчен инспектор Борис Борисов се появява Ники Пилето с документите за обратния износ на кафето. Пред държавния служител Николай Методиев обяснява, че стоката е изнесена два дни по-рано, но митничарите не го били викали за проверка. Данъчният подписал всичко на юнашко доверие, без да е виждал стоката или поне да е разговарял с въпросните митничари. По документи кафето е натоварено на Аквалон, но според осведомени то е продадено на вътрешния пазар.В периода 22 - 30 април 1998 г. през ГКПП-Малко Търново преминават 19 камиона, чиито товари са оформени в 19 транзитни листа. По документи получател на стоките е фирма Колекс интернешънъл - Москва. Шофьорите са наети в Истанбул от руснаци с неустановена самоличност и пред следствието всички заявяват едно и също. Тяхната задача била да докарат стоките до Малко Търново, където щял да ги чака Ивайло Методиев, за да уреди документите. На 23 април са внесени 1200 килима. Физическият контрол е извършен от митничаря Николай Костуров в присъствието на Ивайло Методиев, а килимите са декларирани като транзит, пак собственост на Колекс. След като установява, че стоката отговаря на посоченото във фактурите и транзитния лист, Костуров запечатва камиона с оловна пломба и заверява транзитния лист до Западно и рибно пристанище. По същата схема е извършено и оформянето на другите 18 ТИР-а. Ивайло Методиев е представял копия от квитанции, издадени от Районната митница в Бургас, в уверение на това, че стоките са на режим временен внос и са обезпечени с депозит от ЕТ Стефан Стефанов (в размер на 4000 или на 5000 лв., в зависимост от случая), чийто пълномощник бил братът на Пилето. Ивайло Методиев арестуван на 21 август 1998 г. и срещу него са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.210 и чл.211 от НК (измама в особено големи размери). Той е освободен на 11 септември същата година, като паричната му гаранция е също толкова смешна, колкото и на брат му - 4000 стари лева. Според държавното обвинение братя Методиеви са нанесли щети на държавата в размер на 156 250 лв., които до този момент не са възстановени. По делото ще бъдат разпитани 52 свидетели, повечето от които са служители в РМУ-Бургас. БУШОНИТЕ Третият подсъдим по пилешкото дело е 34-годишният бургазлия Георги Михнев. Той е обвинен за това, че на 3 април 1998 г., в качеството му на длъжностно лице, е удостоверил неверни обстоятелства. Казано по-простичко - той е излъгал, че е извършил физически контрол на трите ТИР-а с внесеното от САЩ пилешко, като заверил митническата декларация на Николай Методиев. Михнев ще бъде съден за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК: Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до пет години.Митничарят Георги Михнев е задържан на 29 октомври 1998 г. и остава в ареста само една седмица. На 6 ноември той е пуснат срещу парична гаранция от 3000 лева.Руският капитан Павел Данилченко е обвинен за това, че на 16 май 1998 г., в качеството на длъжностно лице, е потвърдил неистина в писмени документи (капитанска декларация N452 и карго манифест), за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства относно вида и количеството на товара, като в действителност на същата дата корабът е отплавал от Западно и рибно пристанище без товар - престъпление по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс. Данилченко е роден в Баку, Азербайджан, но постоянното му местожителство е гр. Новогорово, Тулска област, Русия. В момента работи като капитан на кораб, собственост на руската Новекс. В обвинителния акт са посочени три бургаски адреса, на които би могло да му се връчи призовката - в ж. к. Лазур, в ж. к. Славейков и в ж. к. Братя Миладинови. Първоначално на Данилченко е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 3000 лева. Впоследствие - на 17 декември 1999 г., тя е заменена със задържане под стража, но от 1 февруари 2000 г. морският вълк отново е на свобода срещу парична гаранция. Този път в размер на 1500 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във