Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НИКОЙ НЕ ДАВА, НО ВСИЧКИ ВЗИМАТ

Три седмици преди България официално да стане пълноправен член на Европейския съюз, борбата срещу корупцията в съдебната система придоби странен характер. И то толкова странен, че нищо чудно след пет-шест месеца надзорниците ни от Европейската комисия да си зададат въпроса Що за чудо е влязло в ЕС: херувим някакъв или пък дявол, придобил богоугоден вид с помощта на 10-15 кила пудри и помади?
Този екзотичен въпрос се роди по никое време - в четвъртък (7 декември) по обед, когато доказателствата, че мястото ни все още не е в Обединена Европа, заваляха като дъжд, придружен с гръмотевици.
Най-напред международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл огласи резултатите от глобалното изследване Световен корупционен барометър, което обхваща 62 страни от цял свят и което в България се провежда за четвърти път. Та, според въпросното проучване, средният подкуп, с който всекидневно се сблъскват българите, е 80 евро.
Тази забележителна по своя характер данна най-вероятно е изчислена по някаква много сложна формула, тъй като, пресметнат по стандартния начин, средният подкуп би трябвало да е... най-малко 30 025 евро. Примерно: 50 евро за купуване на законна шофьорска книжка плюс 60 000 евро за уреждане на оправдателна присъда, делено на две за да получим средноаритметичната стойност.
Е, ако тръгнем по дирите на някои по-крупни приватизационни договори или обществени поръчки, с т. нар. среден подкуп по тях би могло да се издържа цяло село в продължение на пет години. Но днес темата ни е малко по-различна и затова ще забравим за момент събирането и деленето.
Един от най-забележителните резултати в проучването на Трансперънси интернешънъл гласи, че средният рушвет за страната може и да е 80 евро, но в съдебната система тази величина е 237 евро. И поради тази причина магистратите са обявени за шампиони по корупция за 2006 година. Почетното второ място е отредено на докторите - със 118 евро, следвани от държавните чиновници - със скромните 44 евро. А в дъното на класацията са полицаите с убийствено мизерния среден подкуп от 10 евро.
Каква е логиката, по която представителната извадка от целокупния български народ (по време на проучването са анкетирани 1001 души) е наредила подкупните точно по този начин, засега остава пълна мистерия. Не за друго, а защото пред хората на Трансперънси интернешънъл само 8% от анкетираните признават, че поне веднъж са давали рушвет през 2006 година.
Подобно разминаване между думите и делата обаче не бива да изненадва никого. Пак в четвъртък (7 декември), но по ракиено време, прогресивната световна общественост научи още една зашеметителна вест: българското общество е особено толерантно към проституцията.
Фундаменталното изследване е дело на MBMD, темата е Пазарът на сексуални услуги в България, а по време на работата си анкетьорите на MBMD са направили редица интервюта с мъже на възраст между 20 и 60 години, компаньонки на 16-35 години и млади момичета от 14 до 20-годишна възраст.
Защо уважаваща себе си социологическа агенция ще се занимава с непълнолетни проститутки и ще формира обществени нагласи въз основата на интервюта с малолетни и все още неориентирани пубери, е отделен въпрос. По-важното в случая е друго: според Мира Янова - директор на MBMD, целта на изследването е благородна: да се установят причините, пораждащи сексуалната експлоатация и трафика на жени. Резултатите обаче са се оказали такива... каквито са - покъртителни:
- повече от половината мъже намират за нормално да има професия проститутка;
- 21% от момичетата и 45% от мъжете нямат нищо против жените да работят временно като компаньонки, за да спечелят пари.
- повечето проституиращи жени заявяват, че правят това със знанието на съпрузите си;
- 22 на сто от проституиращите споделят, че родителите им са наясно с какво се занимават;
- половината от проституиращите жени биха приели помощта на интимен приятел, ако той им предложи работа в чужбина и т. н.
Ако целта на изследването беше да се проучи общественото мнение с оглед формалното легализиране на проституцията у нас, подобни резултати сигурно щяха да свършат много работа. В случая обаче ситуацията е по-различна, защото е замесен и един от най-доходоносните бизнеси на международната мафия - трафикът на хора.
Според анализаторите на MBMD, повечето от анкетираните знаят какво представлява явлението трафик на хора и смятат, че това е проблем на цялото общество. Участниците в изследването обаче нямат вяра в институциите, които работят за предотвратяването на трафика на хора. По шестобалната система мъжете оценяват усилията на съдебната система със слаб 2.01, на полицията - с 2.68, а качеството на законодателството - с 2.28. Оценката на момичетата също е ниска.
А капакът на всичко е изводът, формулиран от Геновева Тишева, управител на Центъра за джендър изследвания, по чиято поръчка е направено изследването: Въпреки че у нас има закон за борба с трафика на хора, той не работи ефективно, а жертвите нямат доверие в институциите.
И какво се получава в крайна сметка? Нещо, като... нищо на света. От една страна - две трети от българския народ (образно казано) приветства българската и международната проституция като такава, а от друга страна - ругае т. нар. компетентни органи, че бездействали по отношение на трафика с хора (най-вече проститутки)!
Далеч сме от мисълта, че всяка жрица на платената любов е тръгнала по този път с песен на уста, обладана от идеята да направи всички мъже (или жени) щастливи. Или пък че полицаите, следователите, прокурорите и съдиите мигом тикат зад решетките всеки сутеньор или трафикант на хора, който им се изпречи пред погледите. От формална гледна точка обаче съществува проблем. Как т. нар. компетентни органи биха могли да се борят успешно с търговците на секс робини, след като самите секс робини доброволно заминават на гурбет като домашни прислужнички и детегледачки? А техните родители, съпрузи и приятели нямат нищо против всеки месец да получават по пощата чекове за 2000-3000 евро?
Кой знае защо в изследването на MBMD отговори на тези въпроси няма. Било защото те не са били зададени на анкетираните, било защото... не е трябвало да бъдат зададени. По същия начин, по който на участниците в изследването на Трансперанси интернешънъл не са били попитани: На какъв магистрат се е наложило да дадете подкуп - следовател, прокурор, съдия? и По какво дело се е наложило да дадете подкуп - наказателно, гражданско, търговско или по друг повод?
Колкото и странно да изглежда, тези празноти в работата на социолозите навеждат на една друга мисъл: защо открай време винаги се говори за корупция в съдебната система и много рядко някой отваря приказка за изкусителните страсти, които кипят в отделните й звена - следствието, прокуратурата и съда?
Отговорът е елементарен. Затова са си виновни магистратите, които продължават да се държат пред обществото така, сякаш се интересуват само от... размера на заплатите си.
Във вторник (5 декември) депутатите от Парламентарната комисия по бюджет и финанси решиха, че вместо досегашните 2% за прослужено време от 1 януари 2007 г. съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители ще получават само по един процент (виж стр. 3).
В четвъртък (7 декември) ръководствата на Съюза на съдиите, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите сториха нещо нечувано: изпратиха съвместна декларация до президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и до председателя на 40-ото Народно събрание Георги Пирински, в която изразиха най-острия си протест срещу своеволието на депутатите от бюджетната комисия. А в петък към протеста на трите професионални сдружения се присъедини и Националният съюз на съдебните служители.
По принцип магистратите и съдебните служители са прави да недоволстват срещу орязването на надбавките за трудов стаж. В частност обаче прави неприятно впечатление, че слугите на Темида се вдигат на бунт само тогава, когато почувстват заплаха за... семейния бюджет.
Защо примерно Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите не грабнаха оръжията преди десетина дни? Когато на 28 ноември Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи за административен съдия колегата им от Пловдивския окръжен съд Веселин Димитров, който не само е подсъдим за източването на Търговски център - Илиянци, но е и отстранен от работа от ВСС?
Защо ръководствата на професионалните магистратски сдружения продължават да търпят непукизма на самия Висш съдебен съвет, който демонстративно не желае да разгледа дисциплинарните производства срещу върховните прокурори Цеко Йорданов и Ангел Илиев, както и срещу заместник-шефа на Софийската апелативна прокуратура Николай Ганчев?
Защо ръководствата на трите професионални сдружения не възроптаха, че точно сега, когато бюджетът и независимостта на третата власт висят на косъм, Висшият съдебен съвет си позволи лукса да прескочи редовното си заседание в сряда (6 декември)? Според официалното оправдание, причината е, че ВСС не може да събере необходимия кворум, защото осмина от кадровиците на Темида са на работно посещение в Германия.
Това обаче не е вярно, защото за откриването на заседанието е необходимо присъствието на 17 от членовете на ВСС, така че липсата на командированите не би трябвало да е фатална. А невъзможността на правосъдния министър Георги Петканов (по закон той председателства заседанията на съвета) да събере необходимия кворум се дължи на нещо съвсем друго.
На 5 октомври проф. Димитър Токушев - декан на Юридическия факултет към Софийския университет Св. Климент Охридски и член на ВСС от парламентарната квота, бе избран за член на Конституционния съд. До момента обаче управляващото мнозинство така и не намери един свободен ден, за да избере негов наследник във Висшия съдебен съвет.
Другият празен стол, заради който правосъдният министър не успя да свика ВСС на заседание в сряда (6 декември), е на Николай Ганчев, който от около две седмици и половина е в отпуск и обикаля милата ни татковина зад волана на чисто ново Пежо 407.
Искането за неговото освобождаване от прокуратурата - заради хотела му във Велинград и заради скандалните му контакти с русенския сикаджия Илиян Пенев-Мацола - събира прах в деловодството на съвета от лятото. До ден днешен обаче така и не се намери нито един храбрец сред членовете на ВСС, който на висок глас да призове колегите си да решават проблема Николай Ганчев. Откъм професионалните сдружения на магистратите също не се чу ни дума, ни вопъл, ни стон.
А би трябвало, защото именно на тях се пада честта да бранят професионалните интереси и достойнството на редовите следователи, прокурори и съдии, а не да се вълнуват само от съдържанието на ведомостите, под които с най-голямо удоволствие се подписват... началниците в съдебната система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във