Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НИКОЛА ФИЛЧЕВ НЕ Е ПОЖИЗНЕН ГЛАВЕН ПРОКУРОР

СДС се закани, че ще атакува в Конституционния съд законовата (засега) норма: искане за снемане на имунитета може да бъде направено от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Факт, който издава, че още през 1999 г. сините са били наясно кого назначават за Обвинител N1 на България. Законът за съдебната власт (ЗСВ) влезе в пленарната зала на Народното събрание за второ четене. За най-голяма изненада на сеирджиите и политическите кибици дългоочакваните бурни разправии, разгорещени дебати и шумни скандали между отделните парламентарни групи и вътрешнопартийни крила не се състояха. Поведението на НДСВ и коалиционния им партньор ДПС бе в очертаните параметри, СДС и Коалиция за България също спазиха предварително заявеното благоприличие.Публичните дебати в навечерието на знаменателната дата обаче, както и коментарите след приключване на парламентарния работен ден доказаха, че част от народните представители отдавна трябваше да напуснат доброволно законодателния храм и да се отдадат на доброволното упражняване на някакви по-свободни професии. Вместо да приказват каквото им хрумне в момента, или каквото им диктува защитата на интересите, които обслужват в момента.Двайсетина са ключовите поправки в ЗСВ, които ще накарат съдебната ни система да заприлича на европейските си посестрими. В този списък с чиста съвест можем да включим създаването на академията за магистрати; задължението на всички съдии, следователи и прокурори да декларират имуществото си; въвеждането на конкурсното начало при избора на шефовете в магистратурата; периодичната атестация, възстановяването на Националната следствена служба и т. н. Странно защо обаче шумотевица се вдигна единствено около темата за имунитета на главния прокурор. Въпреки че никой от хората, чиято дума се чува в управляващата партия на Симеон Сакскобургготски, в парламента (по принцип) или във Висшия съдебен съвет (в частност), не е обелвал и зъб по въпроса Никола Филчев е слаб прокурор или престъпник и трябва да му бъде отрязана главата. Още по-малко по темата се е изказвал президентът на републиката. Къде тогава да търсим корените на синьото безпокойство от по-нататъшната професионална съдба на Никола Филчев? В старата българска поговорка Гузен негонен бяга. Всички помним за панаирите, които разигра управляващото синьо мнозинство през бурния период 1997-2000 година. Под вещото ръководство на парламентарния шеф Йордан Соколов, с мълчаливата благословия на премиера Иван Костов и с активното съучастие на тогавашния Конституционен съд. За отрицателно време правомощията на прокуратурата бяха орязани заради Иван Татарчев, националното следствие беше разтурено заради Бойко Рашков, а на редовите членове на ВСС бе забранено да предлагат магистрати за наказания (поправката Анти Куцкова). Пак по това време сините разтуриха (съвършено немотивирано и брутално) редовно избрания Висш съдебен съвет и си назначиха далеч по-удобен такъв. Следствените арести бяха извадени от съдебната система и прехвърлени в Министерството на правосъдието. За капак на всичко прокуратурата беше изхвърлена от участие в гражданския процес и приватизацията, въведено бе и задължителното триинстанционно съдебно производство. Ето тук, някъде в края на 1998 г., за първи път проблесна и казусът Кой ще наследи Иван Татарчев на поста главен прокурор? Висшият съдебен съвет (ВСС) проведе напълно редовен конкурс и номинира тогавашния шеф на тогавашното национално следствие Бойко Рашков. Президентът Петър Стоянов се съгласи с кандидатурата и обеща да подпише указа след завръщането си от Москва. Докато държавният глава беше зад граница, обаче СДС скорострелно разтури съвета и си назначи свой. На бърза ръка беше забравен и един от основните мотиви, с които кандидатурата на Рашков бе обявена за неприемлива: главният прокурор трябва да е професионалист от кариерата и да познава дейността на обвинителното ведомство в детайли. През февруари 1999 г. дотогавашният заместник-министър на правосъдието Никола Филчев (автор или съавтор на всички промени в наказателните закони, приети от парламентарното мнозинство на ОДС) бе номиниран, избран и назначен за главен прокурор, без да е работил и един час в системата на прокуратурата. Голямата му прокурорска заслуга бе, че зад него застанаха хората на Йордан Соколов, сполучливо наречени от един ОДС-депутат Групата на съдебните талибани: сините народни представители Димитър Абаджиев, Иван Димов и Юрий Юнишев. Както и бялата лястовица - евролевият Евгени Димитров.А колкото до атакуването на поправката за имунитета на главния прокурор пред Конституционния съд (КС) - при сегашното разположение на силите там, тя ще мине със страшна сила. Въпреки че узаконената възможност една пета от Висшия съдебен съвет да искат снемане на имунитета на главния прокурор по никакъв начин да не нарушава нито духа, нито буквата на основния закон.Чудно какво ли мисли Ахмед Доган по въпроса?

Facebook logo
Бъдете с нас и във