Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОКАУТ

Конституционният съд сложи в четвъртък точка на една от най-унизителните разправии, избухвали някога под полите на родната Темида. Преведено на нормален език, решението на конституционната дузина гласи, че избирането на Никола Филчев за главен прокурор, на Владислав Славов за председател на Върховния административен съд (ВАС) и на Иван Григоров за председател на Върховния касационен съд (ВКС) не може да се обжалва по стандартната съдебна процедура, а само пред Конституционния съд. Членовете на КС - Тодор Тодоров, Людмил Нейков и Румен Янков, са подписали решението с особено мнение. Според процедурата, всички дела за легитимността на най-висшите магистрати в България, заведени във ВАС, трябва да бъдат прекратени моментално. Те остават на постовете до края на мандатите си и оттук нататък никой не може да си помисли дори, че има възможност да направи нещо друго. Толкоз. Всичко останало - кой, кога и по какъв повод е сезирал Върховния административен съд, какъв е той и има ли моралното право да го стори - вече няма никакво значение. Истината е, че и Николай Колев (атакувал главния прокурор), и триото Богдан Карайотов - Лилко Йоцов - Николай Чирипов (отвърнали на удара с удар и оспорили легитимността на Владислав Славов и Иван Григоров) са просто поредните пионки в голямата игра, наречена Кой обязди първи... той. За обяздването на съдебната система става въпрос. Лелеяна мечта, в името на която никой никога не се е свенил да използва както леви и десни крошета, така и ритници под пояса. Или под масата.Тук едва ли има смисъл да се връщаме години назад и да си спомняме какво се случи с бившия главен прокурор Иван Татарчев, с бившия шеф на бившето национално следствие Бойко Рашков, с бившия шеф на Върховния касационен съд Румен Янков, със софийската окръжна съдийка Нели Куцкова, с варненския апелативен прокурор Васил Миков, с... кого ли не още.В името на абсолютната власт във и върху съдебната система из страната бушуват десетки и стотици окръжни и районни разправии. Между съдии и прокурори, между прокурори и следователи, между следователи и шефове на регионални дирекции на вътрешните работи. Нагледахме се и се наслушахме на какви ли не доноси и компромати. Изтърпяхме не кофи, а цистерни с помия. Станахме свидетели на няколко бомбени атентата, видяхме как изгоряха няколко леки коли на магистрати, посъчувствахме ден-два на пребитите и обрани магистрати. И в крайна сметка работата така засмърдя, че накара цяла Европа да си надене противогазите. А онзи ден вонята прескочи дори Атлантика. За по-сигурно.Тъжното в цялата работа обаче е друго. И то няма нищо общо нито с качествата или недостатъците на Филчев като главен прокурор, нито със законността на избора на Владислав Славов или Иван Григоров. Става дума за досегашното тотално нежелание (меко казано) на т. нар. основни политически сили - СДС, БСП и ДПС, да надскочат собствения си ръст и веднъж завинаги да решат проблема съдебна система. Отскоро към това нежелание се присъедини и НДСВ, което набързо забрави за какво бе извикано на живот и взе да се преживява като доктор Джекил и мистър Хайд. През деня неуморно ръкопляскат на работата, свършена от екипа на правосъдния министър Антон Станков, а през нощта (главно по кръчми и соарета) се отмятат от ръкоплясканията си и пускат нещата да вървят на самотек. На приказки и в НДСВ осъзнават, че няма да ни приемат в Европейския съюз със сегашната ни безкрайно прогнила съдебна система. От делата им обаче по нищо не личи, че този проблем ги вълнува кой знае колко.Какво ще се случи оттук насетне? Най-бързият отговор гласи - много работи. Интронизираният (на практика) главен прокурор най-после ще запретне ръкави и, окрилен от благословията на конституционната дузина, набързо ще натика когото трябва където трябва.По-внимателният прочит на нещата обаче говори, че най-вероятно нищо съществено няма да се случи. Както по отношение на борбата с престъпността, корупцията и търговията с национални интереси, така и с цивилизоването на съдебната ни система. Защото битката за тоталната власт над Темида, поведена още преди две петилетки и половина, започва отначало. И в тази битка някакви си там оръжия от рода на хармонизиране с европейските норми и засилване на гражданския контрол над съдебната система нямат никакво място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във