Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОМЕНКЛАТУРАТА ЗАХАПА И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОКАЛ

Ако качеството на съдебната реформа зависеше от количеството думи, изписани и изприказвани по неин адрес, България отдавна щеше да бъде увековечена като еталон за бързо и ефективно правораздаване в световен мащаб. За съжаление обаче от край време единственото мерило за свършената или за несвършената работа си остават делата, а не закъснелите критики и още по-закъснелите оправдания за неизпълнени задължения.
Бъдещето де юре
Едва ли има човек, който да си спомня с точност - поне до един месец - откога в България се говори за спешната необходимост от разкриването на регионални административни съдилища. По-важното обаче в случая е друго: днес, една година след внасянето на проекта за Административно-процесуален кодекс (АПК) в Народното събрание, пет месеца след неговото обнародван в Държавен вестник (бр.30 от 11 април 2006-а) и два месеца след неговото влизане в сила (на 11 юли), бъдещето на 28-те регионални съдилища е по-скоро мъгляво, отколкото розово.
Според параграф 3, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК до 31 декември 2006 г. Висшият съдебен съвет назначава съдиите в административните съдилища, а според ал.5 на същия параграф Министерският съвет и областните управители осигуряват помещения за дейността на административните съдилища.
По това време схемата за попълването на бъдещите структури изглеждаше съвсем приемливо:
- веднага след влизането на Административно-процесуалния кодекс в сила (11 юли), хората се явяват на конкурс;
- до края на август ВСС назначава победителите на работа;
- до края на 2006 г. правителството и областните управители осигуряват необходимия сграден фонд, а Висшият съдебен съвет и Правосъдното министерство оборудват административните съдилища с необходимата техника;
- от 1 януари 2007 г. административните съдии започват да получават заплати, а административните ръководители попълват щатовете на съдебните администрации;
- междувременно административните съдии изкарват задължителното обучение в Националния институт на правосъдието;
- на 1 март 2001 г. 28-те административни съдилища отварят врати и започват да работят с граждани.
Оказа се обаче, че радетелите за качествено административно правораздаване - досущ като много свои колеги, занимаващи се с гражданско, наказателно и търговско право - също са си направили сметките без кръчмаря.
По свой отколешен навик например Висшият съдебен съвет (ВСС) се сети, че трябва да назначава административни съдии почти в последния момент, след което... се разбърза с едничката мисъл да спази законоустановените срокове.
На 26 юли кадровиците на Темида одобриха разширен списък на хабилитирани лица по правни науки, имащи право по закон да участват в работата на конкурсните комисии, които ще изпитват бъдещите административни съдии.
На 8 август 2006 г. (цели четири месеца след обнародването на АПК), в бр. 64 на Държавен вестник бе публикувана дългоочакваната обява за конкурса, но тя само... изпълни душите на кандидат-административните съдии с тежко недоверие към по-нататъшната им професионална съдба: бройките за административни съдии са само 268, молби за участие в конкурса се подават в 14-дневен срок (т.е. до 22 август), писменият изпит ще се проведе на 29 септември в Софийския университет Св. Климент Охридски, а устното препитване - когато... комисиите решат.
На 30 август ВСС обяви, че до участие в конкурса са допуснати общо 947 юристи, че са назначени три 5-членни изпитни комисии и с това грижите на Висшия съдебен съвет и на изпълнителната власт за по-нататъшната съдба на административните съдилища приключиха.
Бъдещето де факто
Първите симптоми, че определени икономически кръгове и техните пратеници в изпълнителната и законодателната власт не желаят реформата на административното правораздаване да се състои така, както е замислена, се появиха още в края на 2005 година. И то по начин, който - меко казано - върна по-възрастните българи с 30-40 години назад. Тоест - във времето, когато всеки член на Политбюро на ЦК на БКП гледаше да увековечи покоряването на партийния връх главно със... строителството на огромен завод в родното гнездо.
Поради липса на достатъчно пари в държавната хазна обаче депутатите от управляващото мнозинство в 40-ото Народно събрание не посмяха да стигнат толкова далеч. Ето защо те изхвърлиха от проекта за Административнопроцесуален кодекс (АПК) идеята за изграждането на 12 регионални съдилища и постановиха, че във всеки областен център (т.е. във всеки многомандатен избирателен район) трябва да има по един административен съд.
В хода на парламентарните дебати и задкулисните сделки по въпроса, проточили се от края на ноември 2005 г. почти до средата на януари 2006 г., депутатите от управляващото мнозинство защитаваха идеята си с един аргумент - осигуряване на равен достъп до правосъдие. И всички вкупом подминаха, няколко много важни обстоятелства.
През 2004 г. например във Върховния административен съд (ВАС) са постъпили 14 992 жалби и са образувани 11 598 дела. През 2005 г. положението е горе-долу същото: жалбите до ВАС са 16 410, а образуваните дела - 12 366. Ако предварителните прогнози се окажат верни, Върховният административен съд ще приключи 2006-а с около 13 500 новообразувани дела, но през следващото десетилетие положението на административните магистрати ще стане по-розово и броят на делата рядко ще надхвърля 15 000 на година. Тоест - правителството, държавната администрация и органите на местната власт ще започнат да работят по европейски, а обикновените граждани и бизнесът няма да имат поводи да атакуват актовете им пред административните съдилища.
Оттук нататък идва ред на простата аритметика. Ако депутатите от управляващото мнозинство бяха приели проекта за Административно-процесуален кодекс в оригиналния му вид, на 1 март 2007 г. трябваше да отворят врати 12 регионални административни съдилища, във всяко от които щяха да работят средно по 10 магистрати. Това означава, че в системата на административните съдилища щяха да работят общо 120 магистрати, всеки от които щеше да гледа по 10-12 дела на месец.
Както обаче вече стана дума, депутатите от управляващото мнозинство проявиха завиден местен патриотизъм. Те решиха, че България има остра нужда от 28 регионални административни съдилища, а Висшият съдебен съвет изчисли, че в тях трябва да работят точно 268 магистрати. Иначе казано, ако тенденцията се запази и през следващото десетилетие броят на делата наистина се закове на 15 000 годишно, всеки от магистратите ще си губи времето с по... 4 (четири) дела месечно.
Освен това, докато умуваха как да зарадват едновременно избирателите си от всички областни центрове, депутатите от управляващото мнозинство изобщо не се сетиха, че успоредно с 28-те регионални административни съдилища трябва да бъдат изградени и... 28 регионални административни прокуратури, в които да бъдат назначени поне 120 висококвалифицирани юристи. А това означава само едно: за да стартира успешно системата на административното правораздаване, в бюджета на съдебната власт за 2007 г. правителството и парламентът трябва да заложат целево не по-малко от 50-60 милиона лева. Нещо, което е почти сигурно, че изобщо няма да се случи.
С решението си за разкриването на 28 регионални административни съдилища депутатите от управляващото мнозинство направиха още един гаф: те не съобразиха волята си с имотното състояние на държавата. Казано на по-обикновен български език, те задължиха правителството и областните управители да осигурят съответните сгради, без изобщо да проверят дали това е възможно.
И... резултатите не закъсняха. Цели два и половина месеца след обнародването на Административнопроцесуалния кодекс в Държавен вестник (на 11 април 2006 г.) председателят на ВАС Константин Пенчев тръпна в очакване някой министър или губернатор да му се обади и да му каже: Абе, г-н Пенчев, тук имам една триетажна къща, която няма какво да я правя. Що не я вземете и не направите в нея едно съдилище за чудо и приказ?
А накрая, след като му се изчака чакането (както се казва по друг повод), на 29 юни шефът на ВАС тръгна на национално турне с едничката мисъл в главата как и кого да омае, за да осигури покрив над главите на подчинените си.
Поне засега шефът на ВАС и членовете на ВСС избягват да обясняват докъде са стигнали разговорите и преговорите с правителството и губернаторите за сградите на бъдещите административни съдилища. Факт обаче е, че дори Министерският съвет и областните управи да изпълнят задължението си по закон (то е фиксирано в споменатия по-горе параграф 3, ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс) до края на годината, с това проблемите на Константин Пенчев едва ли ще се изчерпят. Просто защото той тепърва ще трябва да проси пари за ремонти, офис мебели и компютри, а това - както много добре знаем - е процес дълъг, безкрайно унизителен и... невинаги резултатен.
Така че, ако трябва да теглим чертата, в момента - пет месеца преди 28-те административни съдилища официално да отворят врати, положението е следното:
- до писмения изпит на 29 септември са допуснати 947 кандидати за административни съдии;
- нито един от членовете на конкурсните комисии няма реална представа кога ще бъде проведен устният изпит;
- Висшият съдебен съвет не е наясно на коя дата ще назначи на работа победителите в конкурса и от кое число те ще започнат да получават заплати - 1 януари или 1 март 2007 година.
Всичко това връзва ръцете и на ръководството на Националния институт на правосъдието, което все още тъне в неведение кога започва задължителното 6-месечно обучение на младшите административни съдии и по какъв график техните по-възрастни и по-опитни колеги ще изучат технологичните тънкости на занаята, заложени в Административнопроцесуалния кодекс.
Бъдещето зад... кулисите
Докато Висшият съдебен съвет, правителството и губернаторите продължават да се правят на независими, т.е. е от тях нищо не зависи, професионалната юридическа гилдия бе обхваната от... истинска параноя, умело подклаждана от сочни клюки и... открита съпротива.
Най-напред, в бр. 70 на Държавен вестник от 29 август 2006 г., някой пусна от името на Висшия съдебен съвет... втора обява за провеждането на конкурс за назначаване на 268 административни съдии. Тази бележка се различава от истинската обява, публикувана три седмици по-рано - в Държавен вестник, бр.64 от 8 август, само с две подробности: писменият изпит е насрочен за 29 октомври (т.е. с един месец по-късно от истинската дата), а 14-дневният срок за подаване на молби изтича на 13 октомври.
По искане на Константин Пенчев и на Висшия съдебен съвет главният прокурор Борис Велчев светкавично разпореди на подчинените си да извършат проверка и да установят какво се крие зад появата на въпросната обява - опит за саботиране на конкурса или обикновена чиновническа немарливост.
Председателят на 40-ото Народно събрание Георги Пирински се извини на магистратите за гафа, поиска щателно разследване на инцидента и уточни пред медиите, че погрешното публикуване на втората обява би могло сериозно да навреди на по-нататъшното изграждане на кадровия капацитет на съдилищата.
Въпреки категоричните реакции на шефа на ВАС, ВСС, главния прокурор и председателя на парламента, скандалът с фалшивата обява повлече крак и през следващите дни около полите на Темида се случиха куп чудеса.
Най-напред някой пусна слуха, че конкурсът на 29 септември е формален, защото в най-скоро време Народното събрание ще ремонтира Закона за съдебната власт и задължителното конкурсно начало ще отпадне. Тоест - с изпити ще бъдат назначавани само новобранците в съдебната система, докато действащите магистрати съвсем спокойно ще могат да се местят от едно звено в друго.
След това се появи партенката, че назначаването в бъдещите все още административни съдилища става срещу 10 000 евро на калпак. Тарифата, естествено, била спусната от най-високо място, което в случая може да бъде само един човек - председателят на ВАС Константин Пенчев.
По какъв начин той може да посвети в далаверата едновременно всички титулярни и резервни членове на изпитни комисии - общо 21 висококвалифицирани професори и доценти по право - засега не е известно.
Явно обаче тази налудничава хипотеза печели все повече и повече привърженици, защото из форумите в ИНТЕРНЕТ се появи дори разяснение на принципа, по който шефът на ВАС щял да разпределя евентуалните приходи - 25% за него, 75% за членовете на комисиите.
Е, бдителните граждани, разкрили тежката корупционна схема, някак случайно са пропуснали факта, че последната дума в случая е на 25-членния Висш съдебен съвет, който взема кадровите си решения с обикновено мнозинство, но след... тайно гласуване. Така че, ако трябва и ние да влезем в същата стилистика (в рамките на шегата, разбира се), бихме обобщили ситуацията така: услугите на ВСС струват толкова скъпо, че са... непосилни за участниците в задаващия се конкурс.
Третият слух, който напоследък разпалва въображението на бъдещите административни съдии, гласи следното. От най-високо място до изпитните комисии ще бъде спусната инструкция, според която поне 800 от участниците в конкурса трябва да бъдат скъсани. По този начин от 268-те щатни бройки ще бъдат попълнени едва 147, докато останалите 119 места щели да бъдат предложени на магистратите, работещи в сегашните административни отделения на окръжните съдилища.
Колкото и да не е за вярване, в тази идея като че ли има... най-много хляб. По неофициални данни две трети от участниците в конкурса са адвокати, юрисконсулти, магистрати от районните съдилища и юристи, работещи в други сфери. Документи са подали и съдии от сегашните административни отделения в окръжните съдилища, но тяхното количество изобщо не може да бъде определено като внушително.
А последната новина, която долетя в редакцията на Параграф 22 буквално ден преди отпечатването на броя, е просто... поразителна: на 29 септември, малко преди началото на писмения изпит в 9. 00 часа, анонимен мъжки глас ще съобщи по телефона, че в сградата на Софийския университет Св. Климент Охридски е заложена... бомба.
При това положение по-нататъшният сценарий е ясен: конкурсът се отлага с около месец-месец и половина. През това време парламентът ремонтира Закона за съдебната власт и отменя задължителното конкурсно начало за действащите магистрати, а Константин Пенчев назначава всекиго, който му е удобен или който си плати.
Сън в лятна нощ, най-обикновено бълнуване или още по-обикновен страх от четене на дебели книги - изберете сами! Защото по закон Константин Пенчев, дори и като началник на бъдещите административни съдилища, може само да предлага кой да бъде назначен в тях. А самото назначаване е право и задължение единствено на Висшия съдебен съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във