Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОРМАЛНАТА ДЪРЖАВА Е ДЛЪЖНА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ВСИЧКИ СВОИ ГРАЖДАНИ

Розалина Ганекова работи в затворническото общежитие във Велико Търново от септември 1999 г. като инспектор социални дейности, а от 15 април 2002 г. е негов началник. Завършила е история и психология, майка е на две деца. Според нея човек, заемащ подобна длъжност трябва да използва всичките си лични контакти и връзки, за да превърне питомците си в пълноценни граждани.Г-жа Ганекова, екзотично ли е една млада жена да стане началник на такова заведение? Като че ли вие сте единствената жена затворнически шеф у нас...- Искрено се надявам нещата да не приключат само с екзотика. Всъщност има още една колежка - Маргарита Петкова, която управлява женския затвор в Сливен. Там обаче мъж е шеф на общежитието от открит тип, а тук аз съм началник на мъжкото общежитие. По принцип сме под шапката на Ловешкия затвор, но се ползваме с известна самостоятелност. Не само защото сме отдалечени на 90 км от Ловеч, но и по отношение на дисциплинарната практика, организацията на всекидневния бит на затворниците, социалната работа с тях. Има достатъчно работа и място за професионализъм и затова мисля за себе си не толкова като екзотика, а като прецедент, който ще се превърне в практика. Още повече че в системата с колежката Петкова не сме сами. Жена е заместник-началник на Бургаския затвор, една моя бивша колежка (социален работник от затвора в Бобов дол) е заместник-началник в Софийския затвор. Стига, разбира се, информацията ми да не е остаряла, защото при нас промените стават бързо. Знаете ли какво искате от живота?- Искам да се промени общественото мнение и представата на хората, че тук живее и пребивава утайката на обществото. И че всички са едва ли не злодеи по рождение.Става дума за Великотърновския затвор, нали?- Да, говоря за Великотърновското затворническо общежитие. Не се ангажирам с другите затвори и с мнението на останалите за рецидивистите. При нас попадат хора с първа присъда - за катастрофи, кражби, грабежи, изнасилвания, убийства по непредпазливост, телесни повреди. Гамата на престъпленията по вид е доста широка, но трябва да се има предвид, че говорим за първо осъждане. Предимно на млади хора, които или започват престъпната си кариера, или са са направили опит в тази посока. Нашата задача е да пресечем намеренията за такава кариера, да мотивираме хората за нормален живот и да ги накараме, излизайки оттук, да не се върнат в обществото озлобени и жадуващи отмъщение заради присъдата. Защото са осъзнали за какво вече са били тук.Действащата нормативна база дава ли ви възможност за изграждане на индивидуален подход към всеки лишен от свобода?- Нормативната уредба е изключително толерантна и не само ни дава възможност да работим индивидуално с всеки лишен от свобода, но дори ни задължава. Особено социалните работници. При нас този специалист работи с 40 души, макар да имаме капацитет за работа със сто. Мисля, че засега в нашето общежитие има възможност за пряк контакт с всички хора, лишени от свобода. И този контакт да не е демонстрация на груба сила, а на внимание и... съпричастие, да го наречем. Поправките в Закона за изпълнение на наказанието изискват социалната работа да бъде приоритетна във всяко място за лишаване от свобода. Дори има специален текст, повеляващ индивидуалната и груповата работа, създаването на групи за терапия, за консултиране, за взаимопомощ, за обучение, квалификация и всичко останало. При нас няма решетки и не е като в големите затвори. Аз съм на разположение на затворниците през целия си работен ден и всеки, когато има проблем (или някои просто иска да си поговорим), може да почука на вратата ми. Няма ли опасност след подобно отношение, когато излязат от затвора и попаднат във вълчата си среда, тези хора да загубят отново почвата под краката си?- Донякъде е така, защото тук ги обладава т. нар. хотелиерски синдром. Особено онези, чиято присъда е по-дълга. Този синдром се изразява в привикване с регламента и осигуреността. И като излязат навън, се оказва, че там няма кой да се грижи за тях. Няма ги осигуреният подслон, храната, топлата вода, психологическата помощ. Няма я, ако щете, дори средата, в която са свикнали да живеят, приятелите. А обществото?- То изобщо не е толерантно. Излиза даден човек от затвора и моментално се завърта в някакъв омагьосан кръг, близък до ада - социални грижи, бюра по труда, общински съвети, полицейски управления, РДВР. И то само за да си получи документите за самоличност. Годишно от затворите излизат хиляди хора (много често без нито една стотинка, без подслон, без... дрехи дори), които попадат в някакъв обществен и социален вакуум. Миналата година работихме по един проект Първи стъпки навън. Ставаше въпрос точно за ресоциализацията на освобождаващите се нерецидивисти. Проведохме едногодишно обучение с всички, които подлежаха на освобождаване. Опитахме се да ги научим на алгоритъма, по който могат да решат чисто социалните си проблеми - къде да отидат и кого да потърсят. Учихме ги как да попълват стандартните бланки и формуляри съвместно със съответните служби. Показахме им къде и как да си потърсят правата, защото те не подозираха дори, че навън имат и права - като свободни хора.Как осмисляте ежедневието на затворниците по време на престоя им тук? Беше време, когато всички работеха, а фирмите се редяха на опашка пред затвора за евтина работна ръка.- Аз съм тук от три години и мога да кажа, че нещата наистина вървят на зле. Това е свързано с изключително стеснения пазар на труда във Велико Търново и на мен ми е все по-трудно да намирам работа на затворниците. Имаме тарифа, спусната от държавата - 7.50 лв. дневна надница на един затворник, която на много фирми вече им се струва прекалено скъпа. Бивши затворници са ми казвали, че навън ги наемат за по 3 лв. за 12-часов работен ден, и то без никакви осигуровки. На практика ние сме неконкурентоспособни заради нормативната уредба.И с какво си запълват времето тогава вашите питомци?- В зеленчуковата градина работят трима души, а продукцията се харчи в стола, където постоянно са заети други шестима затворници. Получава се така, ако 20 души са на работа извън общежитието, останалите 15 са заети тук. Намерим ли пари от спонсори - започваме да ремонтираме сградите си. А намирате ли си често?- Справяме се някак. Но искам чрез вас да благодаря на г-н Банко Банков, изпълнителния директор на АркусАД - Лясковец. Той ни реши един много голям проблем - течовете в спалните помещения. При един проливен дъжд вода шурна дори от контактите... Материали за ремонта ни осигури военният завод, Банков нае и фирмата, която препокри сградите. Надявам се с помощта на спонсори да платим и на изпълнителите. Аз подписах договора от мое име и в момента не общежитието, а лично аз дължа парите на тази фирма. Причината е, че нямам право, в качеството си на началник, без обществена поръчка и без средства от бюджета, да подписвам каквито и да е такива документи. Но поех този риск.Каква е степента не неграмотност сред лишените от свобода?- Общо в пет от затворите има училища. В Ловеч получават гимназиално образование със съответната професионална квалификация, но това е предимство за тежките присъди. При нас две години са съвсем недостатъчни дори за начална грамотност, камо ли човек да завърши някакво образование. Трябва да ви кажа, че проблемът с неграмотността става все по-голям във всички затвори, включително и тук. Пада възрастовата граница на неграмотните, на практика 18-19-годишни момчета идват или съвършено неграмотни, или с първи клас, изкаран с триста мъки.Има хора, които трудно различават буквите една от друга, не могат да четат и да пишат. Някои от тях се подписват, но не си знаят официалните имена. И, ако се казва Иван, но са му викали цял живот Ванко - с трепереща ръка изписва буквата... В. Истински образователен или поне ограмотителен процес не можем да организираме, въпреки че е регламентиран от закона - липсват пари.А със смятането как са?- Интересното е, че и хабер да си нямат от аритметика, с парите всички се оправят. В това отношение никой не може да бъде излъган, но не сме провеждали тестове за математическа грамотност. Истинският проблем не е дали тук ще ги научим да четат, пишат и смятат, а защо са влезли съвършено неграмотни при нас. И защо обществото е допуснало това, след като такива хора (неграмотни имам предвид), дори и да не са престъпници, са съвършено неконкурентоспособни за работа. Може би затова са и пристъпили закона, защото нищо друго не им остава? Всъщност вас какво продължава да ви крепи?- Надеждата ми е, че все някога държавата ще се сети и ще заинтересува по-сериозно за съдбата на хората, на които е отнела свободата по една или друга причина. Защото тук никой не е дошъл по свое желание. И въпреки че те са нарушили законите на тази държава, макар да са извършили някакво престъпление, когато отнемаш свободата на един човек, си длъжен да му осигуриш елементарни човешки условия за живот. Каквото и да е престъплението, независимо колко тежко е то и с какъв срок на изтърпяване на наказанието. Знам, че тази държава има много други грижи - деца, захвърлени в детските домове, социални заведения за умствено и душевноболни, училища, които от години не са ремонтирани... Знам, че има и много други приоритети. Но в крайна сметка една нормална държава винаги трябва да намери сили и средства и да се погрижи за всички.

Facebook logo
Бъдете с нас и във