Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОРМОТВОРЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СИ ИГРАЯТ НА ИДИ МИ - ДОЙДИ МИ

В средата на седмицата т. нар. политически елит на България отбеляза 15-ия рожден ден на българската конституция (12 юли) по подобаващ начин - или с безлични и изпразнени от съдържание медийни интервюта, или с гръмки хвалби за денонощния къртовски труд, полаган от ковачите на закони в 40-ото Народно събрание.
За да не остане по-назад, правителството също се намеси в церемонията по отбелязването на светлия юбилей. В четвъртък (13 юли), след приключване на редовното заседание на Министерския съвет, обществеността с удивление научи, че от началото на мандата си (17 август 2005 г.) кабинетът на Сергей Станишев е приел 32 чисто нови проектозакона и 71 проектозакона за изменение и допълнение на действащи нормативни актове.
Никой обаче не бива да си мисли, че приносът на премиера и министрите му за пълноправното членство на България в ЕС приключва само с тези две статистически данни, защото ще сгреши. Според информацията, любезно предоставена на медиите в четвъртък, до края на календарната 2006-а Министерският съвет, начело със Сергей Станишев, трябва да изкове още... 88 закона, разпределени по следната схема: 27 чисто нови нормативни актове, 29 проектозакона за ремонт на действащи нормативни актове и 32 закона за ратификация на международни договори и конвенции.
По какъв начин министрите на Сергей Станишев ще изпълнят тази амбициозна законодателна програма не е ясно, защото до края на годината остават само пет и половина месеца. Тоест - ако правителството продължи да заседава както до момента (всеки четвъртък), до края на 2006-а то трябва да проведе точно 27 редовни сбирки, на всяка от които да обсъди и приеме по 3.259 проектозакона.
В случая обаче количеството е по-малкото зло, с което трябва да справят премиерът Сергей Станишев и подопечните му министри. По-големият проблем за тях е, че депутатите от 40-ото Народно събрание изведнъж решиха да докажат, че са не по-малко продуктивни като производители на нормативни актове и... заиграха контра на Министерския съвет. И то по начин, който би трябвало да тласне към тревожни размисли и страсти не само обществено-политическия и интелектуален корифей на телевизия СКАТ - проф. Юлиян Вучков, но и лидерите на управляващата коалиция.
Казано на по-обикновен език, депутатите от мнозинството взеха да отхвърлят или да режат проектозаконите на Министерския съвет по комисии, а на тяхно място да пробутват в пленарната зала за гласуване своите си произведения.
Един от най-драстичните примери в това отношение е случката с правителствения проект за нов Наказателен кодекс (НК). Преди около два месеца (на 25 май) той бе отхвърлен от парламентарната Комисия по правни въпроси като абсурден, разпилян и пълен с взаимноизключващи се хипотези и абсурдни правни норми.
Малко по-късно обаче стана ясно, че качествата на правителствения проект за нов Наказателен кодекс са били последната грижа за депутатите от правната комисия. Просто група депутати от управляващото мнозинство отдавна са били готови както със седем-осем предложения за изменение на действащия Наказателен кодекс, така и със свой си проект за чисто нов НК.
Е, в медийните дискусии, които се разгоряха след неколегиалната постъпка на депутатите от Комисията по правни въпроси, стана ясно, че депутатската творба е зле преписан вариант на отхвърления правителствен проект за нов НК.
А това доведе до компромис, който съвсем спокойно може да бъде наречен истинско тържество на абсурда. Защото в пленарната зала ще бъдат внесени за обсъждане и приемане както двата проекта за нов НК - депутатският и правителственият, така и всички предложения за ремонт на действащия Наказателен кодекс (те са общо шест на брой), които от известно време отлежават в деловодството на Народното събрание.
В четвъртък (13 юли) например депутатите от 40-ото Народно събрание бяха принудени да разгледат на първо четене два проектозакона за изменение на Наказателния кодекс. Първият е сътворен от червените депутати Мая Манолова и Георги Юруков, а вторият - от група народни представители, начело с... Мая Манолова.
Без да се впускаме в излишни подробности, трябва да отбележим, че тези произведения на нормативното изкуство за пореден път доказват, че българските законодатели се въртят в някакъв омагьосан кръг, от който излизане няма. А най-голямото доказателство за това е съдържанието на предлаганите промени:
- затвор за онези, които гласуват по два пъти или си продават гласовете, но е и решетки за онези, които купуват гласове;
- пада наказанието лишаване от свобода за срок от от 10 до 15 години за притежанието на една цигара марихуана и на доза за еднократна употреба, въпреки че преди две години червените и жълтите депутати в 39-ото Народно събрание като един гласуваха, че наркоманите са престъпници и трябва да изгният в затвора;
- пада наказанието лишаване от свобода до три години за притежателите на пиратска музика и филми, ако те не въртят бизнес с тях, а си ги слушат и гледат вкъщи. Наказание, което почти същите депутати, само че в предишния парламент, узакониха с ентусиазма, с който днес искат да го отменят;
- от текста на чл.253 от НК (пране на пари) е изхвърлена необходимостта държавата (в лицето на МВР, прокуратурата) да доказва с влязла в сила присъда, че изпраните пари са придобити от престъпна дейност. Тоест - ако тази поправка мине и на второ четене, МВР и прокуратурата ще могат да преследват за пране на пари онзи, когото... си пожелаят.
Много още може да бъде изписано по темата, но едва ли има някакъв смисъл от подобно упражнение. По-важното в случая е, че през седмицата корифеят на наказателната реформа - Мая Манолова, призна, че по-голяма част от измененията на НК, гласувани на първо четене в четвъртък (13 юли), са взети... назаем от отхвърления правителствен проект за нов Наказателен кодекс.
Така че мистерията около въпроса - Какво толкова имат да делят нормотворците от парламента и правителството? - продължава. До пълната победа на абсурда или до последния червен картон, който Брюксел е на път да ни покаже на 1 януари 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във