Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Нов иманярски удар в Рациария

Останало ли е все още нещо неразбито и недоокрадено от Меката на иманярите - античната крепост Рациария край видинското село Арчар? Мислехме, че де-що е било ценно отдавна вече е изкопано от това прославено място. Оказа се обаче, че имало още антики, които могат да бъдат прибрани и продадени на ценителите зад граница.


Миналата седмица бе установено, че иманяри отново са вършали с едрогабаритна техника из все по-опосканите останки от старинното селище край Дунава. Булдозерите и тракторите напълно са разрушили главната улица на античния град, откопана наскоро от археолога Красимира Лука. Последното нейно откритие на територията на античния римски град бе улица, широка шест метра. Тя е застлана с масивни каменни блокове, а в северната й част съществуваше обособена част, вероятно навремето предназначена за пешеходци. Ясно личаха и останките от зидовете на сградите, които са се издигали около нея.


Това разкритие показва, че Колония Рациария е била може би два пъти по-голяма от това, което предполагахме, разказва археоложката. По думите й твърде вероятно е най-представителните сгради и храмове да се намират под съвременните къщи на турската махала в село Арчар и по всяка вероятност улицата е водила към източната порта на града.


Дни преди да открие улицата през октомври, екипът попаднал и на надпис, показващ, че в тази част на града е имало храм на римския бог на здравето Асклепий. На юг от античната улица бяха открити и други надписи, от които може да се направи изводът, че именно в тази част на града е имало солидни сгради с представителни функции. Фрагмент от красива мраморна фигура е също между находките през изминалото лято.


Тези дни иманярите са разровили всичко тук. Навсякъде наоколо могат да се видят парчета от плочи, керамика, части от мраморни колони, отломки от древни капители, дръжки от антични съдове. Масивните каменни плочи, които са оформяли главната улица, са раздробени с мощна техника, докато са търсени златни монети и други ценности. Това се е случило в непосредствена близост до второкласния път, водещ към съседното село Държаница, на една ръка разстояние от полицейския участък в Арчар.


За вандалското нашествие, установено в края на миналата седмица, е бил информиран директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Фипова. Веднага след като отидох и видях какво чудо е станало в обекта, сигнализирах Главна дирекция Борба с организираната престъпност, полицията, прокуратурата, Министерството на културата и Националния археологически институт при БАН, обясни във вторник (20 декември) Филипова пред Параграф 22. Според нея музеят няма прерогативи да се грижи за охраната на обект, който се намира на разстояние тридесет километра от Видин.


Обектът се разрушава от дълго време, но там системата за опазване на паметниците на културата не работи - заяви пред Параграф 22 археологът Красимира Лука. - Направих постъпки пред местната администрация да осигури охрана, да бъде заградено мястото, където се проучва, да се поставят указателни табели. Би трябвало местният регионален музей да се занимава с опазването на този обект, смята тя. Както казахме, хората от музея обаче твърдят, че не те, а местната община е отговорна за опазването на античните останки. Бъркотевицата е добре дошла за иманярите, които с всеки изминал ден изнасят де-що е останало от старините и ползват древната крепост като златна мина.


През 2007 г. в с. Арчар се разкрива полицейски участък именно заради увеличаващите се набези на иманяри. Но и до момента обектът е без денонощна охрана. С всичките отговорности по опазването на Рациария е натоварена община Димово. От нея се иска да осигури не само охрана, но да изгради и оградна мрежа, да финансира аварийни проучвания и ред други дейности. Очевидно обаче нито тогава е било възможно, нито сега е по силите на една малка община като нея да се справи с подобни отговорности, особено когато става дума за обект от ранга на Рациария. Има заповед на министъра на културата от миналата година да се предприемат спасителни действия в района на останките от древната крепост, но резултати няма и положението изглежда безнадеждно. А тази местност би могла вместо сборище на вандали да се превърне в туристическа забележителност, където чужденците да се разхождат, както го правят из останките на Древния Помпей. Би могло...(sect; 22)


nbsp;


nbsp;


Римският град Рациария възниква в началото на I век сл. Хр. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69-79 г.). Градът се развива като голям занаятчийски център, в който златарството заема почетно място. Археолозите са намерили различни по вид и характер златни и сребърни накити. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище. Рациария става главен град на областта още в началото на I век, когато римляните стъпват в този район. От 125 г. сл. Хр. датира най-ранният писмен паметник, в който Рациария е наречeна Colonia Ilpia Traiana Ratiaria. От II век насетне става своеобразен център на изкуствата със собствени златарски ателиета, с ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика. В града е имало храмове на Дионис, на Юпитер, на Аполон, а може би и светилище на Митра. В края на III - началото на IV век Рациария става столица на новообразуваната римска провинция Крайбрежна Дакия. Градът съществува в продължение на 600 години.



Повечето находки от крепостта Рациария, намерени през годините, са уникални и безценни, категорични са археолозите, работили на територията на античния град. Нови находки от керамични съдове, надписи и тухли с печати др. са открити през тази година и с тях е допълнена колекцията от артефакти, намерени в района.



Въпреки продължилото с години варварско разграбване от иманяри на паметника на културата там по чудо продължават да излизат ценни находки. С тяхното спасяване от лапите на вандалите са се ангажирали местни ентусиасти, отскоро обединени в гражданско сдружение.




Четирима гърци иманяри са спипани край Ямбол, съобщи пресцентърът на МВР в понеделник (19 декември). Оперативната група заловила мъжете, докато разкопавали надгробна могила. Задържаните са на възраст от 37 до 73 години. Униформените открили кирки, лопати, кофа, лебедка, два металотърсача и въжена стълба. Гърците успели да прокопаят... 11-метров изкоп. Срещу тях вече са повдигнати обвинения и те са в ареста. Иманярството в съседна Гърция напоследък бележи небивал ръст. Явно южните ни съседи са се хванали за металотърсачите като удавник за сламка и се надяват да се спасят от кризата, като изравят антики. Елините копаят в райони, където според легендите има заровени съкровища от времето на Османската империя, твърди тези дни вестник Хюрриет. Според гръцките закони, ако едно съкровище бъде официално обявено, откривателят му получава половината за себе си. Според гръцките медии за последните два месеца лицензирани фирми са продали повече от три хиляди металотърсача. Най-много изследователи са засечени на Пелопонес, на Халкидическия полуостров и в околностите на град Лариса. Според възрастни гърци златото, укрито при разпада на империята, е поне няколко тона. Колкото и странно да звучи, държавата е финансирала официално експедиция за търсене на съкровището на легендарния Али паша - но тя нищо не е открила. Гърците идват и на иманярски гастроли у нас, като наемат българи за водачи и им плащат по 20 лв. надница, за да ги развеждат по местата, където според някакви техни карти има оставени нишани. Със същите занимания се забавляват у нас и иманяри от Турция и Румъния. Преди споменатия случай край Ямбол гръцки иманяри бяха засечени край Айтос, готови да разкопаят с багер тракийска могила с погребална камера.

Facebook logo
Бъдете с нас и във