Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВ ЗАКОН ЗА СРС: А СЕГА НАКЪДЕ?

Приказките около изготвянето на изцяло нов Закон за специалните разузнавателни средства вече нажежиха обстановката. Ударната им сила, естествено, придоби още по-голяма мощ и те попаднаха в десетката заради мегаскандала, вихрещ се в редиците на МВР.
Крак в иновациите повлякоха от правосъдното министерство на семинар в Пампорово миналия уикенд, където Миглена Тачева и заместникът й Бойко Рашков ясно и категорично обявиха - такъв нов закон хич не е лишен от логика.
Наистина Рашков е прав да изпитва сериозни притеснения за кусурите в сегашния ЗСРС, засягащи унищожаването на използваните специални разузнавателни средства, за които разследващите са преценили, че не вършат работа и изобщо не могат да бъдат използвани за източник на веществени доказателства.
Според чл.31, ал.3 от сегашния Закон за СРС материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава от дирекцията по чл. 20, ал. 1 в 10 - дневен срок с протокол.
Първо, никой не може да бъде сигурен в какъв момент и на какво основание ще хрумне на някого от разследващите, че всъщност разработваният обект се е оказал най-хрисимият човек и съвестен бизнесмен например, който редовно си плаща данъците и не знае що е туй да вършиш престъпление.
И, второ, спокойно можем да сме съпричастни към съмненията на Бойко Рашков по въпроса каква е гаранцията, че дори и да бъде изготвен протокол за унищожаването на СРС-та, те наистина са клъцнати. Минимална. И това е опасното. А и къде е заявителят в случая, риторично попита зам.-правосъдния министър по време на семинара.
Заради това Рашков прокламира две твърде крайни мерки, които биха били от голяма полза за по-ефективното използване на бръмбарите. А именно - назначаване на служебен адвокат на подслушваните оперативно интересни лица, за да не се накърнят човешките им права, както и създаването на специализиран орган извън МВР и Държавната агенция за национална сигурност, който да контролира използването на специални разузнавателни средства.
Какъв е смисълът да се уведомява подслушваното лице вероятно са наясно малцина. Защото всички знаят какъв е смисълът на използването на СРС-та и събирането на доказателства за обектите на съответната разработка. А оправданието за нарушаването на правата на човека няма хич да е актуално, ако бръмбарите се използват точно срещу описаните лица, няма изтичане на информация към подслушваните и се спазват сроковете за използването им, колкото и да са къси.
Втората възможност независим орган да контролира използването на СРС-та не е лишена от смисъл. Остава да видим дали тя ще претърпи развитие в Консултативния съвет по наказателно-правна политика в Министерство на правосъдието, където да се инициира съответната промяна.
Друг кусур на Закона за СРС си остава срокът за използване на специални разузнавателни средства, който е закован в чл.21, ал.1 - до два месеца. Само в случай на необходимост този срок може да бъде продължен, но за не повече от шест месеца общо.
Може би е безсмислено да споменаваме, че понякога следенето на организирани престъпни групи може да продължи не шест месеца, а няколко години. А спазването на законовия срок означава чисто и просто слагане на окови на разследващите за един от най-важните способи за доказване на престъпната дейност.
Означава също разследващите да се надяват да са уцелили периода, в който бандитите ще се разговорят по многобройните си телефони и така сами ще сложат белезниците на китките си. Действително специалните разузнавателни средства не бива да са основният използван метод, но по изключение максималният срок при използването им трябва да бъде или по преценка на разследващите, или... безсрочен, докато не стане ясно дали ще излезе нещо от разработваните лица.
Та, в този ред на мислиу май най-добре ще е да се създаде независим орган, който да контролира по-дългото използване на СРС-та. А идеите за още множество промени в закона тепърва ще се въртят в публичното пространство.
Борислав Радославов

Facebook logo
Бъдете с нас и във