Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВА ГОДИНА - СТАР ХОМОТ!

Нова година - нов късмет! Сладостта от сбъдването на това празнично пожелание никога няма да изпитат неколцина столични съдии, които и през 2006 г. са обречени да се борят както с грешките на колегите си от следствието и прокуратурата, така и с пасивността на старейшините във Висшия съдебен съвет, породена от деформираните български представи за професионална колегиалност. В крайна сметка никой не се съмнява, че тези редови слуги на Темида все един ден ще произнесат дългоочакваното В името на народа.... Проблемът е, че когато това се случи, дори и те няма да вярват на онова, което ще прочетат по-нататък.

СЛУГА НА ТЕМИДА ИЛИ РОБИН ХУД
За да успее да приключи бързо делото срещу следователя Стефан Стефанов, хванат с подкуп от 1500 долара, съдия Георги Колев от Софийския градски съд май ще трябва да се обърне към по-висши сили. Причината е, че Софийската районна прокуратура изобщо не желае да изпълни задълженията си по закон и да предостави на съдия Колев материалите, които е поискал. Става дума за предварително производство за измама, образувано срещу Мартин Мишев - жертвата на корумпирания следовател, което се наблюдава от Софийската районна прокуратура и което все още не е приключило с обвинителен акт или с постановление за прекратяване.
Заради ината на районните обвинители досега процесът срещу Стефан Стефанов е отлаган пет пъти. Следващото заседание в Софийския градски съд (СГС) е насрочено за 18 януари (сряда), но все още никой не е в състояние да отгатне каква ще е неговата съдба. До момента Софийската районна прокуратура (СРП) не е дала никакъв признак на живот, т. е. не е ясно ще бъде ли изпълнено най-после задължителното уж искането на Софийския градски съд, или пък делото ще бъде отложено за шести път.
Завръзката на съдебната сага се губи през 1995 г., когато Мартин Мишев регистрира фирма М и М с предмет на дейност организиране на екскурзии и пътувания в чужбина. Чрез реклами, публикувани в подходящи медии, Мишев зарибява достатъчен брой наивници, предлагайки им да обиколят света за без пари. От всеки кандидат-пътешественик бизнесменът взема по около 2000 долара, но... така и не изпраща зад граница нито един турист.
През 1996 г. търпението на неколцина от ужилените се изчерпва и те пускат жалби в полицията срещу Мишев. Проверката на ченгетата завършва с мнението, че бизнесменът наистина е извършил престъпленията, описани в жалбите на потърпевшите. През 1997 г. Софийската районна прокуратура (СРП) образува срещу Мартин Мишев предварително производство, което е възложено на следовател Стефан Стефанов от Столичната следствена служба. През 1998 г. той приключва работата си с мнение за съд на Мишев, но наблюдаващият прокурор Божидар Колев от СРП прекратява наказателното преследване срещу Мартин Мишев.
Стефан Стефанов научава за решението на прокурор Колев едва в началото на лятото на 1999 година. Следователят сезира ръководството на Софийската районна прокуратура за случая и изпраща молба за възобновяването на делото срещу бизнесмена. На 1 юли 1999 г. заместник районният прокурор на София Бойко Конакчиев удовлетворява тази молба, след което... следователят Стефанов сякаш губи интерес към случая. За да дойде 12 февруари 2003 г., когато орелът на правосъдието - столичният следовател Стефан Стефанов, е задържан при специализирана операция на НСБОП.
Според официалната информация, разпространена от пресцентъра на МВР, повод за акцията е сигнал за рекет, подаден от Мартин Мишев. В жалбата си до НСБОП бизнесменът твърди, че следователят Стефанов му е поискал 1500 долара, за да прекрати делото за измама срещу него, за което стана дума по-горе. Час-два преди срещата между магистрата и неговия пациент Мишев получава от НСБОП пачка белязани долари, които най-надлежно връчва на следователя и които са открити в джоба на Стефанов секунди след задържането му.
За най-голямо разочарование на антимафиотите от НСБОП обвинителната теза на Софийската градска прокуратура се пропука още на първото заседание по процеса срещу Стефан Стефанов. На 17 септември 2004 г., само няколко минути след като Софийският градски съд даде ход на делото, един от основните свидетели на защитата - Ивайло Лашков, заяви под клетва следното: Беше 1996 година. Исках да пътувам из Европа и затова се обърнах към туристическа фирма М и М. Платих предварително 1400 долара и 1000 г. марки, но не заминах никъде, а Мартин Мишев изчезна. По-късно следовател Стефанов ме извика в кабинета си и срещу разписка ми върна парите.
По същата рецепта се оказаха уредени и проблемите на почти всички измамени от Мишев, заради които през 1997 г. е образувано делото срещу него. Сред тях се оказа и Борис Алтънски. Навремето той също е броил на Мишев 2150 долара за неосъществено пътуване до Нова Зеландия, но с помощта на следовател Стефанов си ги е получил обратно.
Според версията на защитата в началото на 2003 г. Мартин Мишев е трябвало да възстанови на свои клиенти още 4000 долара. Той се свързал със следователя по делото Стефан Стефанов и го уведомил, че е събрал сумата. Двамата се уговорили да се срещнат на 12 февруари - на ъгъла на столичните ул. Гурко и Любен Каравелов, където Мишев да му предаде парите. В уречения ден и час Стефанов отишъл на срещата с автомобила си, а Мартин Мишев се качил при него, но му дал само 1500 долара. Следователят попитал къде са останалите 2500 долара, но Мишев отговорил, че му трябва още малко време, за да ги събере. След това бизнесменът слязъл от колата, а антимафиотите арестували Стефанов и открили у него белязаните долари.
За да докажат тезата си, още на 17 септември 2004 г. адвокатите на Стефан Стефанов поискаха от съдебния състав да присъедини към делото за подкупа и материалите по делото за измама срещу Мартин Мишев. Председателят на състава - съдия Георги Колев от Софийския градски съд, удовлетвори молбата на защитата и разпореди на Софийската районна прокуратура (СРП) да му изпрати всички томове по това дело. Оттогава са проведени общо пет заседания по делото срещу Стефан Стефанов в Софийския градски съд и са разпитани абсолютно всички свидетели и вещи лица. СРП обаче така и не изпълни указанията на съдия Георги Колев и до момента не е изпратила дори един лист хартия от делото за измама, образувано срещу Мартин Мишев.

ДАЙ СИ МИ ДЕЛОТО, НА ТИ СИ ПАРЦАЛКИТЕ
Безспорно един от най-интересните процеси през 2006 г. ще бъде вторият рунд от двубоя Държавата срещу убийците на бившия премиер Андрей Луканов. На 25 януари в Софийския апелативен съд трябва да продължи второинстанционният процес срещу строителния предприемач Ангел Василев, неговия шофьор Юрий Ленев, племенника на бизнесмена - Георги Георгиев, и украинците Алексей Кичатов и Александър Русов. А интересът на публиката е предизвикан от дългоочакваното дело срещу полицаите, които през 1999 г. в продължение на няколко дни са били Юрий Ленев в печалноизвестната Къща на ужасите в Копривщица. Въпросното дело е образувано от Софийската военноокръжна прокуратура още през лятото на 2000 г., но досега униформените обвинители по най-категоричен начин отказваха да го разсекретят и да го предадат на Софийския апелативен съд (САС). Този инат принуди апелативните магистрати да отлагат делото срещу убийците на Луканов общо пет пъти и по този начин да загубят повече от... година и половина.
Както вече е известно, на 28 ноември 2003 г. състав на Софийския градски съд осъди на доживотен затвор Ангел Василев - като подбудител на атентата, Александър Русов - като физическия убиец, а останалите трима подсъдими - като помагачи. Защитата обаче незабавно обжалва присъдите на петимата пред Софийския апелативен съд, който на 28 юни 2004 г. даде ход на второинстанционния процес. По настояване на адвокатите още тогава апелативните съдии разпоредиха на Софийската военноокръжна прокуратура да предаде копие от следственото дело, образувано през 2000 г. срещу ченгетата, изтезавали подсъдимия Юрий Ленев в копривщенската Къща на ужасите, но не получиха нищо.
Година по-късно (на 27 юни 2005 г.) трите апелативни съдийки Галя Тонева, Антоанета Данова и Мая Цонева най-сетне прецениха, че чакането им се е изчакало и решиха да постъпят по мъжки. Най-напред те глобиха шефа на Софийската военноокръжна прокуратура - полк. Спас Илиев, с 500 лв., защото отказа да изпълни съдебно разпореждане, сезираха Висшия съдебен съвет (ВСС) за поведението на военния магистрат и насрочиха следващото заседание за 27 октомври.
Вместо да изпълни задължението си по закон и да изпрати исканото дело в Софийския апелативен съд, униформеното обвинение реши да демонстрира мускули. На 29 юни 2005 г. трите апелативни магистратки получиха контрачеститка, с която Софийската военноокръжна прокуратура изиска... пълно копие на делото за убийството на Андрей Луканов.
На свой ред трите апелативни магистратки приеха хвърлената ръкавица и отвърнаха на новото предизвикателство по... подобаващ начин. Те уведомиха Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП), че томовете по делото за убийството на Андрей Луканов са 28 на брой, а Софийският апелативен съд няма сили и средства да ги ксерокопира. Ето защо представители на СВОП винаги са добре дошли в Софийския апелативен съд, където - в специалната адвокатска стая - те ще могат да четат и да снимат каквото поискат.
Вместо обаче военните обвинители да постъпят кавалерски и да отидат на крака при апелативните магистратки, шефката на съдебния състав - Галя Тонева, е... заплашена от заместник-ръководителя на Софийската военноокръжна прокуратура Данчо Данов, че ще бъде глобена, ако тутакси не запретне ръкави и не нащрака на ксерокса всички 28 тома по делото за убийството на Андрей Луканов.
За да изглежда всичко като истинско, прокурор Данов се позовава на чл.201, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ): Който не изпълни разпореждане, дадено от орган по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Глобата се налага с разпореждане или постановление на съдия, прокурор или следовател, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснения във връзка с нарушението.
Колкото и невероятно да звучи, с тези седем-осем реда униформеното обвинение успя да наруши няколко основни принципа на правото. Първо, Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП) няма нищо общо с делото за разстрела на бившия премиер и затова не може да изисква каквито и да било материали по него. Второ, по ранг СВОП е на по-ниско стъпало в йерархията на съдебната власт от Софийския апелативен съд (САС) и ако някой би трябвало да контактува със САС, това е Военноапелативната прокуратура. И трето - никъде и никога досега не се е чуло и видяло прокурор да заплашва с глоба съдия. И то по силата на разпоредба в устройствен закон, в който са описани права и задължения, които нямат нищо общо с наказателния процес.
Но, както се казва по друг повод, всяко зло - за добро. На последното заседание по делото за убийството на Андрей Луканов, проведено на 27 октомври 2005 г., съдебният състав предпочете да опази чистотата на пагона и подмина деликатно въпроса с глобата на Софийската военноокръжна прокуратура. За сметка на това Параграф 22 успя да научи, че в крайна сметка униформените обвинители са успели да добутат делото срещу биячите на Юрий Ленев до обвинителен акт, който на 10 декември бе внесен в Софийския военноокръжен съд. А с това отпадна и проблемът с присъединяването на въпросното производство към мегаделото за разстрела на бившия премиер, защото съдиите имат полезния навик да контактуват помежду си на един и същи език.

ЧЕТИРИМАТА АМИГОСИ И ДОКТОРА
Третият процес, който поне още две години ще събира репортерите в Съдебната палата, е срещу небезизвестния кръг Амигос, който продължава на 1 февруари. Според предварително обявените намерения съдът е готов да даде ход на делото по същество, но не е ясно какво мислят по въпроса обвиняемите и техните адвокати.
Подсъдимите по това дело са петима: Иван Тодоров-Доктора, Петър Петров-Пепи Амигоса и братята Дойчин и Димитър Мирянови - собственици на Финансово-брокерска къща Амигос - 3, както и тяхната служителка Цвета Манавска. Те са обвинени за престъпления по два текста от Наказателния кодекс: чл.253 - пране на пари, и чл.321 - създаване на организирана престъпна група. Според обвинителния акт в периода 1997-2002 г. петимата са придобили от престъпна дейност (контрабанда и незаконно източване на ДДС) близо 99 млн. нови лв., които впоследствие са изпрали чрез фалшиви документи и фиктивни сделки.
Разплитането на аферата започна след неуспешния бомбен атентат срещу Иван Тодоров-Доктора на 18 април 2003 г. и последвалия яхтен скандал около снимките на Доктора и Петър Петров-Пепи Амигоса в компанията на бившия финансов министър Милен Велчев, бившия транспортен министър Пламен Петров и ексдепутата от Новото време Мирослав Севлиевски.
Около месец по-късно - на 21 май - директорът на Агенцията за финансово разузнаване (АФР) Васил Киров информира депутатите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към 39-ото Народно събрание, че през 1999 г. срещу ФБК Амигос - 3 е започнала разработка по съмнения за изпиране на 150 млн. щ. долара, която е приключила през 2002 г. с предаване на материалите в прокуратурата. Според информационната система Дакси Петър Петров-Пепи Амигоса, Дойчин Мирянов и брат му Димитър са собственици на ФБК Амигос - 3 и са съдружници с Иван Тодоров-Доктора в Източни финанси ООД.
В средата на юни 2003 г. стана известно, че кръгът Амигос е изпирал милионите чрез три фантомни дружества - Едиадис ЕООД, Куори ЕООД и Нортхайм ЕООД, които са регистрирани с фалшиви документи. Фирмите фантоми са управлявани от служителката на Амигос - 3 Цвета Манавска, която с фалшиви пълномощни е успяла да прехвърли в чужбина препраното и е изчезнала зад граница.
Според прокуратурата Иван Тодоров-Доктора се е занимавал с организирането на търговски операции по транзит на цигари през България. В страната стоката е влизала легално, внасяна е в Македония незаконно, а специални куриери на Доктора са връщали печалбите в страната в куфарчета. След това схемата е била затваряна с фалшиви търговски договори за внос на бяла и черна техника. За целта парите са внасяни в няколко български банки, а после са превеждани в чужбина срещу фалшиви фактури, издадени от несъществуващи чуждестранни търговски дружества.
Първото заседание по делото бе насрочено за 18 октомври 2005 година. В уречения ден и час обаче на подсъдимата скамейка седнаха само братята Дойчин и Димитър Мирянови, защото Иван Тодоров-Доктора и Петър Петров-Пепи Амигоса се оказаха тежкоболни, а Цвета Манавска все още е зад граница и ще бъде съдена задочно.
Съвпадението между валидността на болничните листове на двамата подсъдими - от 17 до 20 октомври с датите на делото - от 18 до 20 октомври, обаче усъмни съдия Иван Коев. След кратка препирня със защитата той назначи съдебномедицинска експертиза, която да установи дали наистина Амигоса и Доктора са чак толкова болни и още на 19 октомври Петър Петров оздравя по най-чудодеен начин.
По отношение на другия пациент - Иван Тодоров, съмненията на съдия Коев донякъде не се оправдаха. Вещото лице Александър Мирчев констатира, че Доктора има малък кръвоизлив в коремната кухина и трябва да бъде приет в болница за поставяне на точна диагноза и провеждане на правилно лечение. Съдът прие заключението на вещото лице и отложи делото за 1 февруари 2006 година.

ИНДИГО - ТРАГЕДИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
Процесът за трагедията пред дискотека Индиго е един ярък пример за бързото и ефективно съдебно производство у нас. Драмата, при която загинаха седем деца, а други 12 бяха ранени, се разигра на 21 декември 2001 година. Още същата вечер всички по-първи ръководители на държавата тържествено обещаха, че виновниците в най-скоро време ще бъдат наказани с цялата строгост на закона. До днес обаче подобно нещо изобщо не се е случило и най-вероятно - изобщо няма да се случи. По простата причина, че делото влезе в Софийския градски съд още през лятото на 2003 г., но до момента нито един съдия не успя да му даде ход.
Подсъдими по делото за трагедията в Индиго са шест души: охранителите на дискотеката - Анри Силаги и Георги Василев, собственикът на заведението - Красимир Илиев, управителят на Индиго - Ангел Николов, бившият вече главен архитект на столицата - Стоян Янев, и бившият шеф на Държавната агенция за младежта и спорта - Цвятко Барчовски.
Първите четирима са обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, Стоян Янев ще отговаря, че е разрешил изграждането на дискотеката като временен обект, а Цвятко Барчовски трябва да бъде съден за престъпление по служба. Причината е, че през 1999 г. той е отдал стадион Юнак (който е публична държавна собственост) под наем в нарушение на Закона за държавната собственост и Закона за младежта и спорта. Според първия нормативен акт публична държавна собственост може да се отдава единствено на концесия, а според втория нормативен акт - евентуалните концесионери нямат право да променят предназначението на спортния обект. И след като в документите по сделката пише, че на стадион Юнак ще има ледена пързалка, значи там наистина трябва да има ледена пързалка, а не... целогодишна дискотека.
По принцип процесът в Софийския градски съд (СГС) трябваше да започне още през лятото на 2002 г., когато Националната следствена служба и Софийската градска прокуратура изпълниха обещанието си и внесоха обвинителния акт срещу виновниците в СГС. За най-голямо изумление на всички обаче делото беше върнато за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което продължи точно една година.
Първото заседание по делото бе проведено на 16 юли 2003 г., но съдът не успя да му даде ход, защото 15-годишната Александра - едно от пострадалите деца в дискотеката, поиска да бъде конституирана като частен обвинител в процеса. Съдия Бисер Троянов отхвърли това искане с мотива, че според последните (тогава) поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) момичето трябва да заведе отделно дело за нанесените му телесни повреди. Софийският апелативен съд (САС) потвърди определението на Бисер Троянов, но в началото на 2004 г. Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че Александра трябва да бъде конституирана като частен обвинител по делото.
Единственият съществен резултат от половингодишното размотаване бе, че заради решението на ВКС през зимата на 2004 г. съдия Бисер Троянов си направи отвод и делото пое неговата колежка Надежда Трифонова. В продължение на седем-осем месеца тя чете и анализира всички събрани материали и данни, след което - през октомври 2004 г. - върна делото на Софийската градска прокуратура за доразследване. С баналния мотив, че в досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, които ще попречат за разкриването на обективната истина.
Само месец по-късно Софийската градска прокуратура (СГП) отново внесе делото в съда, без да промени дори и запетайка в някой от материалите или в обвинителния акт.
Обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и обвинителната теза ще се отстоява в рамките на изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. Установените от съдия докладчика нарушения не са отстранени не поради процесуален пропуск, а поради вътрешното убеждение на представителите на обвинението, се казва в писмото, с което СГП уведоми съдия Трифонова защо указанията й не са изпълнени.
Тази депеша вбеси съдия Надежда Трифонова. Тя публично се закле, че повече няма да връща делото - за да не я обвинят в отказ от правосъдие - но... не успя да стори нищо друго. На два пъти (на 10 март и на 9 юни 2005 г.) тя отложи делото, защото адвокатката на Цвятко Барчовски - Пенка Копринкова, много удобно се разболяваше в навечерието на съответното съдебно заседание. Накрая нервите на съдия Трифонова също не издържаха и тя си направи отвод.
През септември Висшият съдебен съвет върна на работа в Софийския градски съд жълтия правосъден министър Антон Станков (2001-2005 г.), а през ноември - още преди да са му намерили кабинет, шефовете на СГС му намериха... работа: делото Индиго. Поемайки възможно най-горещия съдебен картоф с голи ръце, Антон Станков насрочи следващото заседание за 1 декември и обеща да приключи делото по възможно най-бързия начин.
И... толкоз. Защото на заветната дата бившият правосъден министър успя да се запознае с прокурора по делото, с подсъдимите и с част от защитата, след което отложи делото за 7 февруари. По една много простичка и много банална причина: този път болен се оказа адвокатът на Анри Силаги - Людмил Иванов, който трябвало да пази леглото цели три дни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във