Параграф22 Weekly

Европейска гранична полиция:

Нова идея със стари изпълнители

S 250 0dbea98a 8a96 4900 94e1 8daa4e6b004d

Въпреки гръмките твърдения на правителството и на премиера Бойко Борисов, че миграционният натиск срещу България е нулев, очевидно ни очакват тежки гранични дни. Все повече пари ще се хвърлят за охраната на южната ни граница, все повече ще са командированите служители на МВР там, защото в ЕС вече се очертава категорично становище за решаване на проблема с миграционната вълна: бежанците да не се допускат отвъд външните граници на съюза. Макар че след последната си среща в Брюксел по проблемите на миграцията лидерите на ЕС се разбраха да не търсят единството и общо решение. Показателна обаче е позицията на Ангела Меркел, която на излизане от срещата заяви, че всички са съгласни, че незаконната миграция трябва да бъде спряна, а външните граници - по-сигурни.

В тази ситуация ролята на Главна дирекция "Гранична полиция" и въобще на МВР нараства значително. Всъщност "Гранична полиция" е на бойна нога още от 2012 г., когато бежанци от Близкия изток се насочиха към българо-турската граница. За охраната на полосата отговаря Регионална дирекция “Гранична полиция” - Елхово, чийто район на действие е по цялата българо-турска граница. Към дирекцията има пет гранични полицейски управления (ГПУ), като ГПУ - Елхово и ГПУ - Болярово са в Ямболска област. Зоната на контрол на граничната дирекция обхваща над 284 км държавна граница, от които 125 км речна и 159 км сухоземна граница. От 2013 г. там се разви специализирана полицейска операция, по време на която бяха командировани над 1300 гранични полицаи и полицейски служители от цялата страна.

Резултатът от нея не закъсня - заради операцията бежанският поток през 2014 г. намаля почти два пъти в сравнение с периода преди въвеждането на живата охрана на границата. Проблемът е, че "Гранична полиция" не може дълго да издържи в условията на бежанска криза и непрекъснат наплив по границите. В края на 2014 г. тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков започна поетапно да отменя командироването на полицаи по опасните участъци на българо-турската граница. Той обяви публично, че специализираната операция по охрана на границата е изчерпана. Опазването й продължи с патрулни автомобили, а пешите патрули бяха ограничени. Но окончателното разрешаване на проблема все още предстоеше. До пролетта ние трябва да намерим устойчиво решение, заяви Вучков, който призова в операцията да се включи армията.

През 2015 г. и армията се включи в охраната на границата съвместно с "Гранична полиция". Задействан бе план за съвместни действия, одобрен от премиера Бойко Борисов и включващ поетапно разполагане на близо 1000 армейски служители по цялата граница с Турция. А през лятото на 2016 г. на границите ни вече имаше и командировани чужди гранични полицаи. В началото на август 2016 г. Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на ЕС реши да подсили съвместната операция в България в отговор на искане, подадено от българските власти на 29 юли. Така охраната на границите ни стана пример за интернационална дружба, за каквато се говореше по времето на соца. На българо-сръбската граница беше разположен унгарски полицейски контингент с пълно техническо оборудване, за да патрулира по протежение на 364-километровата полоса. А в средата на август 2016 г. 100 служители от европейската гранична агенция "Фронтекс" дойдоха  в България, за да се включат в охраната на българските граници. По-късно пристигнаха още 100 офицери от "Фронтекс".

Какво ли я очаква "Гранична полиция" в новите условия и в контекста на дискусията за проблема с бежанците на върха на ЕС? Очертават се трудни времена и това звено от структурата на МВР може би ще стане най-натовареното в системата. Дирекцията обаче едва ли ще може сама да се справи с евентуална нова бежанска криза. Това очевидно е ясно за Брюксел и съюзната администрация  започва стягането на редиците. Тези дни Европейската комисия предложи Агенцията за подпомагане на сигурността на външните граници на ЕС ("Фронтекс") със седалище във Варшава да прерасне в европейска гранична полиция. Предложението бе представено на пресконференция от еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос. Според неофициална информация за създаването й са поканени за участие осем от т.нар. фронтови  държави - Германия, Австрия, Италия, Франция, Гърция, България, Испания и Малта, откъдето минават мигрантските потоци. Заговори се, че ЕС има намерение да организира центрове за бежанци извън съюза, а държавите по външните европейски граници да бъдат подпомагани за връщането на незаконните мигранти политически, финансово и с експерти. Такъв център може да бъде създаден в Западните Балкани, откъдето минава нов мигрантски маршрут към Централна и Западна Европа. Такива центрове има в Северна Африка.Според идеята на еврокомисарите до 2020 г. новата европейска гранична полиция да има 10 000 служители. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни вече направи сметка, че ЕС трябва да инвестира поне 6 млрд. евро, за да бъде затворен пътят на мигрантите през Средиземно море, откъдето пристигат основно икономическите мигранти от Африка. Таяни призова за своеобразен "План Маршал" за Африка, за който да бъдат предвидени средства в следващия бюджет на общността. Според него през следващото десетилетие ЕС трябва да инвестира 500 млрд. евро, за да се пребори с причините за миграция и да сключи споразумения за реадмисия със страните, от които идват потоците имигранти.

Огромни средства ще глътне и новата европейска гранична полиция, която очевидно няма да бъде механично съставена от съответните регионални гранични служби. Това действително ще е нова структура, със собствен бюджет, организация и оборудване. Въпросът е има ли технологично време, за да успее съюзът да реализира идеята на Еврокомисията. Трябва да се отбележи, че ЕС вече има някакъв опит в изграждането на обща за съюза гранична структура. През лятото на 2016 г. Европарламентът създаде Европейска гранична и брегова охрана, която подпомага държавите членки при охраната на техните граници в случай на засилен миграционен натиск. В основата й залегна съществуващата Агенция за подпомагане на сигурността на външните граници на ЕС ("Фронтекс"). Евродепутатите решиха да се създаде постоянен пул от 1500 гранични полицаи и експерти, които да бъдат разполагани бързо в случай на силен миграционен натиск по външните граници.

Пулът е едно, но нова гранична полиция за охрана на външните граници на ЕС е съвсем друга структура. Очевидната липса на време обаче означава, че в нея няма как да не бъдат включени и регионалните служби като нашенската "Гранична полиция". Не е тайна, че ЕС ще се съсредоточи в разрешаването на един-единствен проблем - затварянето на морския бежански маршрут през Средиземно море. Италия апелира към други страни и най-вече към Франция да изпратят свои патрулни катери в района. А президентът Макрон посочи, че бежанците край бреговата линия на Либия са грижа единствено на либийската брегова охрана, която в замяна трябва да получи допълнително техническо оборудване и още повече пари.

Така че охраната на българо-турската граница като външна за ЕС, щем не щем, пак ще е главно наша грижа. Разбира се, с финансовата помощ на партньорите ни - за радост на онези, които знаят как се "усвояват" евросредствата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във