Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Новата европейска гранична служба ни подминава

S 250 6bd40847 cd4f 405b bf70 e17f63d5dbfe
S 250 6ff638be 1365 4a37 b03c 9311dedbba39

В последните месеци в ЕС все по-усилено се говори за създаването на нова европейска гранична служба на базата на вече съществуващата Европейска агенция за гранична и брегова охрана (EBCGA). Както е известно, EBCGA беше създадена през 2016 г., но разчиташе на доброволните дотации на страните членки, което не доведе до добри резултати. В настоящия момент Европейската комисия вече усърдно работи за нова гранична служба, в която да бъдат наети 10 000 души, като основна задача на службата в новия й вид ще бъде справяне с кризи по море. Що се отнася до защитата и охраната на морските и сухопътни граници на ЕС - това си остава основна задача на страните членки.

Амбицията на ЕК е да създаде една мощна и добре осигурена технически и финансово служба. Предвижда се за нея да бъдат отделени 2,2 млрд. евро за нови кораби, летателни средства и автомобили. Средствата са осигурени и ще бъдат разходвани от 2021-ва до 2027 г., като бюджетът на агенцията ще бъде увеличен с 1.3 млрд. евро през следващите две години и с още 11.3 млрд. евро до 2027 година.

Разчетите бяха направени през юни тази година, когато европейските лидери потвърдиха необходимостта за подобряване на граничния контрол по външните граници на съюза. Решенията им предизвикаха и оживени коментари у нас, като основно дискусиите се водят около това, дали новата EBCGA ще поеме и България. Преди две години евродепутатът от ЕНП- ГЕРБ Емил Радев зададе този въпрос относно новосъздадената тогава агенция и ЕК му отговори писмено, че страната ни ще бъде част от агенцията. Поводът за въпроса на Радев бе неяснотата дали дейността на агенцията ще обхваща всички страни членки на ЕС, или единствено за онези, които са част от Шенгенското пространство. Тогава ЕК обясни, че регламентът относно Европейската гранична и брегова охрана ще се прилага спрямо тези външни граници, по отношение на които се прилагат разпоредбите от дял II от Кодекса на Шенгенските граници, а тези разпоредби се прилагат за България. Така стана ясно, че регламентът за създадената през 2016 г. нова служба обхваща и страната ни, въпреки че не е част от Шенгенското пространство. На този принцип продължава да работи и Агенцията за защита на европейските граници Frontex, която има  мисия на българо-турската граница. Още през 2016 г. обаче ЕК ни даде да разберем, че при случай на необходимост ще трябва да разчитаме преди всичко на Frontex, а не на EBCGA. Еврокомисарите подчертаха, че България е държава членка - домакин на съвместната операция на Frontex "Гъвкави оперативни дейности сухоземни граници" и участва в други оперативни дейности на агенцията, като може да се възползва и от други нейни дейности. Що се отнася до EBCGA, тя ще може да се намесва при необходимост, за да допринася за гарантиране на сигурността на външните граници на България.

От срещата на европейските лидери през юни стана ясно, че новата европейска гранична служба, която иска ЕК, ще бъде използвана при решаване на кризи по море. Черно море очевидно не влиза в плановете на ЕК, защото там няма мигрантски натиск, и преминаването на бежанци е инцидентно. Така че ако бежанците продължават да напират през зелената граница, ще се оправяме сами и с помощта на командированите служители от Frontex.

Новият председател на Съвета на ЕС Австрия се сети, че границите на съюза все още са пробиваеми и по суша, и затова през август предложи ЕС да използва за спирането на нелегални мигранти и въоръжени сили. Австрийците, изглежда, бяха почерпили вдъхновение от нашия опит по охрана на българо-турската граница, като предложиха въоръжените сили на ЕС да бъдат под контрола на граничната полиция при съвместната им дейност по границите. В случая идеята е те да бъдат под прякото командване на Frontex. Австрийските власти дори разиграха учение на своя територия с участието на войници, хеликоптери "Блек Хок"  и служители на агенцията. Учението беше предизвикано от нарастващия поток от мигранти по т.нар. Балкански маршрут.

Идеята на Австрия за вкарването на европейски въоръжени сили в охраната на границите на съюза обаче не бе приета добре от всички страни членки. Германия и Естония например изразиха съмнение, заявявайки, че ако няма военен конфликт, граничната полиция може да се справи с мигрантския натиск.

ЕС обаче вече е използвала военни сили за справяне с бежанския поток. Става дума обаче за военноморски сили и средства, които имат задача да се справят с трафика на мигранти през Средиземно море. Военноморската операция на ЕС за пресичане на дейността на контрабандистите на мигранти и трафикантите на хора в южната част на Средиземно море беше наречена SOPHIA. От началото на активната фаза на операцията през октомври 2015 г. тя допринесе  за задържането и предаването на италианските власти на 143 заподозрени контрабандисти и трафиканти, както и за неутрализирането на 545 кораба. Освен това операцията е способствала за спасяването на близо 44 251 души. Сред помощните задачи на операцията са обучение на бреговата охрана и военноморските сили на Либия, принос за прилагането на оръжейното ембарго на ООН в открито море край бреговете на Либия в съответствие с Резолюция 2292 (2016) и Резолюция 2357 (2017) на Съвета за сигурност на ООН, наблюдение и събиране на информация за незаконния износ на нефт от Либия. Текущият мандат на операцията изтича на 31 декември 2018 г., а дотогава командващ остава контраадмирал Енрико Кредендино от Италия.

В края на юли военноморската операция на ЕС обаче беше временно спряна, тъй като новото правителство на Италия отказа да приема повече спасени в морето мигранти и не разреши на няколко спасителни кораба да влязат в италиански пристанища. Спорът се разрасна и стигна до нуждата от реформиране на Дъблинския регламент за убежището, за да могат мигранти с отхвърлени молби за убежище да бъдат връщани обратно в държавите на първата им регистрация или в безопасни страни по произход.

След отказа на Италия ЕС зацикли в желанието си да намери разрешение. Ситуацията беше обсъдена в края на август във Виена на среща на външните министри, които обсъдиха предложението на Рим корабите със спасените в рамките на операция SOPHIA вече да акостират и на пристанища на страните от ЕС с излаз на Средиземно море. Това - освен Италия, са Франция, Испания, Малта и Гърция. Участниците в срещата принципно подкрепиха продължаването на операцията, но официално решение ще бъде взето в края на годината, след като бъдещето й бъде обсъдено от Европейската комисия и страните членки на ЕС.

Все още няма и консенсус около създаването на новата европейска гранична служба. Австрийският канцлер Себастиан Курц, ротационен председател на ЕС, вече коментира, че няколко страни членки на ЕС са все още скептични към идеята. Според Курц тези страни, включително и Италия, Испания и Гърция, трябва да бъдат убедени да подкрепят мярката. Унгарският премиер Виктор Орбан също отхвърли възможността европейските гранични служители да имат право да се намесват в охраняването на границите на страната му.

Що се отнася до позицията на българското правителство, ние, както винаги, сме "за". В интерес на истината има нужда от подкрепа от страна на ЕС за охрана на българо-турската граница. Както еврокомисарите отбелязват в последните си доклади, увеличеният натиск върху сухопътната граница между Гърция и Турция насочва вниманието към нуждата от засилена подкрепа на границата. Европейската агенция за гранична и брегова охрана остава в готовност да засили присъствието си и да увеличи
съвместните операции, посочва ЕК.

Разбира се, продължава и финансовата подкрепа за България по отношение на повишаване сигурността на външната граница на ЕС. Тя продължава с още 13 млн. евро, осигурени като добавка за 2018 г., в допълнение към 97.2 млн. евро за националните програми и 172 млн. евро за спешно подпомагане, отпуснати от началото на 2015 година. В последния си доклад ЕК обаче отново споменава, че изпълнението по някои от безвъзмездните средства за спешното подпомагане за разширено оборудване за граничен контрол все още изостава поради забавяния при тръжните процедури. Има и пропуски при командироването на служители на Европейската агенция за гранична и брегова охрана в България, се посочва в доклад на Еврокомисията. Като цяло обаче фондовете се усвояват добре, гласи документът.

 

Основният маршрут на бежанците е през Гърция и Турция

Около 18 000 незаконни мигранти са пристигнали в Европа по суша от началото на 2018 година. Това е седем пъти повече, отколкото за същия период на миналата година, съобщи ООН в средата на септември. Най-често използваният маршрут е този от Турция към Гърция. Според статистиката на Международната организация по миграция (МОМ)  повече от една пета от незаконните мигранти, идващи в Европа, пристигат по суша. Увеличеният брой на пристигналите по суша съвпада с намаляване на пристигналите по море, като маршрутът от Либия става все по-труден заради увеличените патрули на либийската брегова охрана. МОМ съобщи, че от началото на 2018 г. около 74 500 мигранти са дошли в Европа през Средиземно море, срещу близо 129 000 за същия период на 2017 година.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана съобщава, че броят на мигрантите, които прокосяват западната част на Средиземно море, за да стигнат до Испания, се е увеличил повече от два пъти през първите осем месеца на 2018 г. спрямо същия период на 2017 година.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във