Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИ 2000 ИМОТНИ ДЕЛА ЧАКАТ СВОЯ СТРАСБУРГ

ВИЗИТКАНина Николова Седефова е родена на 31 август 1954 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски през 1978 година. След задължителния едногодишен стаж в съдебната система - на 25 март 1980 г., Нина Седефова е вписана в Софийската адвокатска колегия. Оттогава не е изневерявала на голямата си любов и в момента е един от признатите специалисти по гражданско и административно право. През 1993 г. тя и още четирима нейни колеги учредяват фондация Български адвокати за правата на човека. От 1998 г. досега тази фондация е завела в Страсбург 138 жалби, по шест от които Европейският съд по правата на човека е излязъл с конкретни решения. Нина Седефова е омъжена, има син и дъщеря.Г-жо Седефова, наскоро фондация Български адвокати за правата на човека алармира, че хиляди граждани, които не са получили обезщетения за отчуждените си имоти, могат да заведат дела срещу България в Страсбург. И понеже данни, че някой е чул предупреждението ви няма, ще обясните ли за какво точно става дума?- Отмененият вече Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) в някои случаи предвиждаше граждани, чиито имоти са отчуждават в полза на държавата да получават като обезщетение жилище, което предстои да бъде построено. По онова време не беше необходимо хората първо да бъдат обезщетени, а след това държавата да им вземе имота. Процедурата беше максимално опростена - връчва се заповед по чл.100 от ЗТСУ, в която се описва бъдещото жилище, хората си изнасят багажа и започват да чакат построяването на новия блок. С всички уговорки, които могат да бъдат направени, до 1988-1989 г. държавата развиваше някаква жилищна политика. След демократичните промени обаче изграждането на държавни и общински панелки спря и твърде много хора, на които им бяха отчуждени имотите, останаха на улицата. Искате да кажете, че днес още има хора, които продължават да чакат обезщетенията си?- За съжаление това е така. По онова време заповедта по чл.100 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) играеше ролята на нотариален акт. Днес обаче тези заповеди са най-обикновени хартии, защото жилищата така и не са построени. Аз и колегите ми от фондацията започнахме да се занимаваме с този проблем през 1998 година. От справката, която направих тогава, се оказа, че само в София имаше над 6000 семейства, които все още чакаха жилищата си. Това са хора, чиито имоти са били отчуждени до 1989 г. и които десет години са били без собствен покрив над главите си. Шест хиляди семейства само в София? Съществува ли законов начин те да потърсят правата си? - За съжаление не съществува абсолютно никакъв вътрешноправен ред, по който те биха могли да накарат държавата, която им е взела къщите, да им построи новите жилища. Единственият начин е те да осъдят държавата в Европейския съд за правата на човека в Страсбург и, ако размерите на обезщетенията им позволяват, да си построят или закупят сами новите домове. Какво се случи, след като вашата фондация пое защитата на тези хора?- През 1998 г. пуснахме три жалби до Европейския съд по правата на човека. Решението излезе преди около месец и половина - на 9 юни, и в него се казва, че държавата е нарушила правата на жалбоподателите, защото те не са получили никакво обезщетение за отчуждените си имоти. Освен това съдът прие, че няма вътрешноправни средства за уреждането на конфликта и ни даде шестмесечен срок, в който може да бъде постигнато споразумение с правителството. Ако подобно споразумение не бъде постигнато, Европейският съд ще определи размера на паричните обезщетения, които държавата ще трябва да изплати на ощетените. Ще кажете ли докъде са стигнали преговорите?- Те ще започнат едва след като изтече тримесечният срок, в който страните по делото могат да обжалват решението на Европейския съд. Преговорите ще бъдат изключително трудни. Оптимистичното е, че след нашата намеса през 1998 г. компетентните органи някак се стреснаха и започнаха да правят опити за излизане от кризата. Какво означава това?- През януари тази година проверих в Столична община колко семейства все още чакат обезщетенията си. Ако са верни данните, които получих, 4000 семейства вече са задраскани от списъка на чакащите (т. е. - били са обезщетени по някакъв начин), докато останалите 2000 семейства продължават да се надяват. Другият голям проблем е, че тези хора се обезщетяват по процедурите в отменения вече Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ). Но нали тези хора не са оставени на улицата? - Семействата са настанени в оборотни жилища, които са в окаяно състояние. От една страна, те не смеят да инвестират в ремонт и подобрения, защото не знаят докога ще живеят в тях. А, от друга страна - общината и държавата нямат средства и не поддържат оборотния фонд в нормално състояние. Но големият проблем не е в това, дали тези оборотни жилища са мизерни дупки, или пък са прекрасни и слънчеви мезонети от по 200 кв. метра...А кой тогава е големият проблем?- Тези хора са лишени от собственост и обитават жилища, които не са техни. Те имат покрив над главите, но при условия, които не отговарят на техните нужди. Това е временно решаване на жилищния им проблем, което не може и не бива да продължава... вечно. И аз смятам, че ако правителството не изпълни решението на Европейския съд от 9 юни 2005 г. и не обезщети по подобаващ начин всички хора с отчуждени имоти - не само в София, но и в цялата страна - ще има огромен брой жалби в Страсбург. Знаете ли дали други ощетени са търсили справедливост от Европейския съд по правата на човека?- Да, зная за два подобни случая. На хората обаче им бе обещано, че ще получат обезщетенията си в най-скоро време и те се отказаха да съдят държавата в Страсбург.Действащата нормативна уредба предпазва ли хората и държавата от подобен конфликт на интереси?- Отчуждаването на имоти вече е уредено в три нормативни акта - Закон за държавната собственост (ЗДС), Закон за общинската собственост (ЗОС) и Закон за устройство на територията (ЗУТ), като положението е доста по-различно. Вече се предвижда обезщетяването за отчуждаване на имот да се извършва с пари. Освен това компетентните органи са длъжни да докажат, че съществува обществен интерес от отчуждаването. И накрая - съгласно трите нормативни акта, които споменах по-горе, процедурата е обърната: имотите се отчуждават едва след като собствениците им бъдат обезщетени. Всичко това обаче не означава, че законодателят е достигнал съвършенството, защото и в новата нормативна уредба има доста непълноти. Какво имате предвид?- Някои изисквания в ЗДС, ЗОС и ЗУТ не са достатъчно ясно и точно дефинирани и различното им тълкуване може да доведе до нарушаване на баланса между обществения интерес и интересите на гражданите. Можете ли да бъдете по-конкретна?- Според ЗДС размерът на дадено обезщетение например се определя въз основа на оценката на имота, направена от лицензиран оценител. В този закон обаче не е записано изрично, че тази оценка се извършва по пазарни цени. Предполага се, че лицензираните оценители ще се съобразяват с пазарната конюнктура, но това е само едно добро пожелание. Другата неяснота, меко казано, е свързана с изплащането на обезщетенията. Собствениците на отчуждени имоти получават парите си доста късно, което носи реални рискове хората да не получат адекватни обезщетения. Било поради обезценяване на парите, било поради значително поскъпване на отчуждените им имоти. Доколкото е известно, напоследък имоти се отчуждават най-често за изграждането на инфраструктурни обекти. Обезщетенията уж се изплащат по сегашните пазарни цени, но след година-две стойността на имотите рязко скача и хората, на практика, остават излъгани. - Този вид отчуждаване е регламентирано в Закона за държавната собственост (ЗДС), но проблемите не са свързани само с размера на обезщетенията. Съгласно ЗДС отчуждаването на частни имоти за национални инфраструктурни обекти става с решение на Министерския съвет (МС). Предложението трябва да е направено от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Копие от предложението се изпраща до всички общини, на чиято територия се намират имотите или частите от имоти, които трябва да бъдат отчуждени. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината, а решението на МС се обнародва в Държавен вестник. И с това всички информационни ангажименти на властите към собствениците приключват. Т.е. собствениците не се уведомяват лично.Но нали решенията на Министерския съвет подлежат на обжалване пред Върховния административен съд?- Така е и това става в 14-дневен срок от обнародването на решението в Държавен вестник. Законът обаче не предвижда правителството да изпраща съобщения до собствениците на имотите, които подлежат на отчуждаване. Освен това колко са българските граждани, които четат Държавен вестник или всеки ден ходят в общината, за да проверят дали случайно имотите им няма да бъдат отчуждени? По никакъв начин не помага и другата законова разпоредба, която гласи, че инвеститорите в националните инфраструктурни обекти са длъжни да публикуват в два всекидневника в кои банки са открити сметките на отчуждените собственици, по които ще им бъдат преведени парите за обезщетенията. Ето защо е възможно в голям брой случаи, хората да разбират, че имотите им са отчуждени едва когато пристигнат багерите, а представителят на инвеститора им съобщи, че в двуседмичен срок трябва да освободят имота и че парите им са в еди коя си банка.Какво трябва да се направи, според вас?- Най-бързият начин за решаването на проблема с информационното затъмнение е, ако в Закона за държавната собственост бъде записано, че едновременно с изпращането на предложението за отчуждаване до Министерския съвет и до общините министрите на регионалното развитие и на финансите изпращат и съобщения на онези собственици, чиито имоти подлежат на отчуждаване. Така те ще имат достатъчно време да се подготвят и да защитят интересите си, ако преценят, че размерът на обезщетението не ги удовлетворява. В Закона за държавна собственост е записано, че ако в срок от три години обектът не е изграден, отчуждените имоти се връщат на техните собственици. Ами ако става дума за съборени къщи и съсипани ниви, какво имат право да получат хората?- Имат право да получат обратно празната земя. И сигурно ще трябва да връщат получените парични обезщетения?- Ще трябва да водят дела, за да се види какви пари ще останат за тях след съсипването на имотите им.Не смятате ли, че това е крайно несправедливо?- Така е, но в Закона за държавната собственост (ЗДС) има още един - далеч по-неприятен момент. В ЗДС наистина е предвидено, че ако три години след отчуждаването мероприятията не са започнати, бившите собственици могат да поискат отмяна на отчуждаването. В същото време обаче законодателят е приел, че изграждането на обекта е започнало още с... утвърждаването на архитектурните проекти и издаването на разрешението за строеж. Тоест - ако в тригодишния срок бъдат комплектувани само бумагите на обекта, собствениците нямат право да искат отмяна на отчуждаването. Дори ако през следващите 20-30 години върху имотите им не бъде сложена и една тухла.

Facebook logo
Бъдете с нас и във