Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Нови схватки между кредитори и длъжници наесен?

Банки, колекторски фирми, топлофикации и електроразпределителни дружества пропищяха срещу част от поправките "Манолова" в Гражданския процесуален кодекс, чиято цел бе да защитят в максимална степен интересите на длъжниците. И се канят наесен да поискат народните представители да преразгледат правилата. Защото практически проблемът "Осъдиха ме, без да разбера" съвсем не бе решен с тези поправки - макар че в немалка част от случаите за този резултат са си виновни самите длъжници, които не обявяват актуалните си адреси. Но пък финансовата тежест, възложена върху кредиторите, които търсят помощ от държавата, за да си приберат парите за неплатени сметки или невърнати кредити, се оказва непропорционално висока - поне според тях. При това без гаранция, че макар и платили по-скъпо за "услугите" на държавата, те някога ще си възвърнат дължимото.

 

Да припомним, че през есента на 2017 г. бяха приети изменения в ГПК - голяма част от тях  по инициатива на омбудсмана Мая Манолова. Някои  от тях задължаваха не само съда, но и съдебните изпълнители  да назначават особени представители (адвокати) на длъжниците, които не могат да издирят на обявените от тях адреси. Дотогава съдебните изпълнители правеха това по искане на взискателя, ако длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес в страната. Целта на промяната беше тези адвокати да защитават правата на длъжниците в хода на процеса.

Освен това в случай че длъжникът бъде уведомен за претенциите срещу него "чрез залепване" на съобщение на вратата му, защото не може да бъде открит и призован по друг начин, във всички случаи кредиторът вече трябва да води срещу него исков процес - пак за да може да се установи дали задължението, което се търси от длъжника, наистина съществува, и то в размера, в който е предявен искът. Което значи отново назначаване на особен представител, който да защитава интересите на липсващия длъжник.

Особените представители обаче се назначават не на разноски на съда, а на разноски на ищеца или на взискателя в изпълнителното производство. С други думи,  кредиторът, който си търси парите, трябва да внесе, при това предварително, възнаграждението на този особен представител.

Колко ще е възнаграждението решават съдът или съдебният изпълнител. То се съобразява с фактическата и правната сложност на делото, но не може да бъде по-малко от предвиденото в тарифата с минималните възнаграждения на адвокатите. Обичайно става дума за суми от порядъка на 150-300 лв., но ако задължението е голямо, необходимата "вноска" от страна на кредитора може да бъде чувствително по-висока.

Изменението в закона звучи добре за длъжниците, защото особените представители действително охраняват интересите им. Но то товари кредиторите с допълнителни разноски, без да им дава гаранции, че някога въобще ще могат да си върнат парите обратно. А от тези от тях, които имат огромно количество длъжници (а това са главно фирмите монополисти, банките и фирмите за бързи кредити), се изисква заделянето на огромен финансов ресурс. Ресурс, който трябва да се "инвестира" под формата на съдебни разноски, но със съмнителна възвръщаемост.

Ако обаче кредиторите не внесат разноските - включително и исканото възнаграждение за особен представител, делата, образувани от тях срещу длъжниците, им  просто се прекратяват, а издадените заповеди за изпълнение (ако има такива) се обезсилват. И накрая - задължения, които все пак трябва да бъдат платени, се погасяват по давност. Що се отнася до тежестта от тази загуба - тя най-често се прехвърля на изрядните клиенти, които плащат все по-високи  такси и цени.

През последните месеци все по-често се случва точно това: съдилищата прекратяват дела на колекторски фирми и на енергийни дружества заради невнесени възнаграждения за особените  представители.

Но проблемът далеч не засяга  само на монополистите и банките. От новите правила страдат и всички граждани, които си търсят вземанията по съдебен ред. Ето един пример:  хазяин, чийто наемател е изчезнал в чужбина (или просто се крие) и отказва да плати наема, водата и парното за цяла зима. За да го осъди, хазяинът трябва да внесе съдебна такса в размер на 4% върху сумата, която иска да си прибере. Освен това трябва да внесе предварително възнаграждение за особения представител, който съдът ще назначи на наемателя му, а то също няма да е малко. И освен всичко дотук  той трябва да плати на собствения си адвокат, защото сам няма да може да се справи с процеса.

Тези разходи са за една инстанция, назначеният особен представител със сигурност ще обжалва, ако длъжникът загуби, а това ще оскъпи процеса още. И като за капак, с вече издаден изпълнителен лист в ръка (макар и след N броя години) хазяинът пак ще трябва да плати - за съдия-изпълнителя и за още един особен представител, който да брани интересите на длъжника му - вече в изпълнителния процес.

А накрая - нашият хазяин може и да не получи нищо - бившият му наемател може да няма секвестируеми доходи и имущество, така че на хазяина просто ще му остане възможността да се снима "за спомен" с изпълнителния лист и със сметката за направените по него разноски...

Точно въпросът доколко законът е справедлив само за длъжниците, но и за техните добросъвестни кредитори, се канят да поставят наесен организациите на дружествата, върху които най-осезателно (заради огромния брой дела, които водят) рефлектира задължението да внасят предварително толкова много разноски за производствата срещу длъжниците им.

Факт е, че точно фирми монополисти  "изпросиха" записването на тези мерки за защита на длъжниците в закона - ако те не я бяха карали през просото и ако не бяха започнали да злоупотребяват с права (най-драстичните от които бяха да водят дела по измислени адреси на длъжниците си или да ги пращат на арбитражни съдилища, без хората въобще да са давали такова съгласие), едва ли щеше да се стигне дотук.

Но покрай сухото взе да дими и мокрото - т.е. с нищо невиновните частни лица кредитори, за които процесът по събиране на задълженията се оскъпи драстично.

Само че като се има предвид, че през 2019 г. идват избори, малко вероятно е темата въобще да стигне до обсъждане в парламента...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във