Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ ГПК: НАЙ-НЕЗАКОННОТО ОТРОЧЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

- Как се яде слон? - попитали един индийски мъдрец.
- О-о-о, много е лесно - отговорил той. - Вземаш нож и вилица, сядаш на масата и започваш: хапка по хапка...

Очевидно българските депутати доста отдавна са усвоили тази древноиндийска рецепта, защото за неотложната нужда от приемането на съвременен Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) се говори поне от 10-12 години. На практика обаче същинското хапване на слона започна на 11 май 2006 г., когато правителството на Сергей Станишев внесе в Народното събрание проекта за нов ГПК с идеята да бъде приет през есента и да влезе в сила на 1 януари 2007-а.
Признат грях е... грях и половина
В края на миналата седмица, след три стахановски заседания, парламентът най-сетне призна провала си, но с половин уста. На 22 юни депутатите решиха, че новият Гражданскопроцесуален кодекс ще заработи от 1 януари 2008 г., защото магистратите и адвокатите трябвало да усвоят изтънко съдържанието му. Истинските причини обаче са доста по-елементарни.
Най-напред никой не е в състояние да прогнозира кога точно ще приключи окончателното приемане на кодекса, защото в момента гласуването му на второ четене продължава да върви едновременно на две места: в парламентарната Комисия по правни въпроси и в пленарната залата.
А после, когато ГПК бъде обнародван в Държавен вестник, като нищо ще се намери институция, която да го изпрати в Конституционния съд като нормативен акт, нарушаващ някои основни граждански права, примерно - правораздаване в разумни срокове, осигуряване на равен достъп до правосъдие, обективност и безпристрастност на съда или пък цял куп други по-конкретни разпоредби в основния закон. Примерно:
- Република България е правова държава. Тя се управлява според конституцията и законите на страната (чл.4, ал.1 от конституцията).
- Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (чл.6, ал.2).
- Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник (чл.19, ал.2 от конституцията).
На всичкото отгоре приемането на новия Гражданскопроцесуален кодекс тръгна и ще завърши в тотално нарушение и на Закона за нормативните актове, чийто чл.2а изрично постановява: Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в ИНТЕРНЕТ или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
И накрая, в случая с Гражданскопроцесуалния кодекс е нарушен и един основните принципи на законодателството, а именно: за приемането на нов закон се говори само ако най-малко 2/3 от неговите текстове са променени. А според независими експерти близо 80% от нормите в проекта за нов ГПК са преписани от стария, независимо от стилистичните поправки и разместванията им.
Далаверата
На 12 октомври 2004 г. стартира двегодишен проект, озаглавен Реформа на гражданското производство. Той е разработен от Министерството на правосъдието и австрийския Център за подпомагане на правната компетентност в Източна Европа и Централна Азия. Парите за него - 1 млн. евро, са осигурени по програма ФАР на Европейския съюз, а целта е до 12 октомври 2006 г. България да разполага с конкретни препоръки за реформа на гражданското правораздаване.
През май 2005 г. участниците в това начинание пишат Анализ на съществуващото положение, проектопрепоръки за законодателни промени (в общ обем от 209 страници), в който правят изключително прецизна дисекция на действащото гражданско законодателство и дават конкретни препоръки за отстраняване на съществуващите дефекти. В този анализ експертите заявяват следното: В хода на подготвяната законодателна реформа ще трябва да бъдат предложени изменения на ГПК. Оттук логично възниква въпросът дали да се приеме изцяло нов ГПК, или само да се новелира (измени - бел. ред.) действащият кодекс. Тази тема беше дискутирана интензивно в работната група и към настоящия етап е налице общо виждане, че въпросът ще бъде решен едва след като бъдат конкретно дефинирани необходимите промени.
Пет месеца по-късно - през ноември 2005 г., времето на проекта е съкратено със седем календарни месеца, а българските и австрийските експерти са натиснати чрез правосъдния министър в правителството на Сергей Станишев - Георги Петканов, да пишат... проект за нов Гражданскопроцесуален кодекс.
През март 2006-а проектът Реформа в гражданското производство приключва хем предсрочно, хем с... цели три варианта за чисто нов ГПК. Първите два варианта са работни и са дело на австрийските и на българските участници в проекта. А третият проект е изработен от шестчленната експертна група от Софийския университет Св. Климент Охридски, ръководена от дългогодишния колега и приятел на министър Петканов - проф. Огнян Стамболиев.
Врящото гърне
Всъщност да се говори за трети проект е твърде пресилено, защото творбата на експертната група представлява механична компилация на текстове от стария ГПК и двата работни варианта на участниците в българо-австрийското начинание. А нейното производство протича по следната процедура.
От март до началото на май 2006 г. правосъдният министър Георги Петканов засекретява толкова дълбоко работата на експертната група, че от нея (за несъгласие с ръководството) са изхвърлени двама адвокати - Александър Караминков и Венелин Гачев, а достъпът на действащите магистрати до проекта на новия ГПК е отрязан тотално.
През март 2006 г. ръководството на Върховния административен съд изпраща до правосъдния министър Георги Петканов писмо, в което се изразява остър протест срещу начина на изготвяне на проекта, липсата на широка юридическа дискусия по основните положения в него и неглижирането на българската адвокатура при изготвянето му.
Тази депеша е оставена без никакво внимание. Месец по-късно ропотът на магистратите стига до Брюксел и от Европейската комисия изпращат писмо до премиера Сергей Станишев, в което е зададен само един простичък въпрос: Защо България бърза толкова с такъв важен и сложен закон, какъвто е Гражданскопроцесуалният кодекс?
Отговорът, с който премиерът Сергей Станишев прави опит да се измъкне от неприятната ситуация, е повече от изумителен. Такива са очакванията на обществото и освен това в България се знае, че за такъв кодекс настоява Брюксел, пише той, доказвайки за сетен път, че Европейската комисия няма нищо общо с две трети от нормативните и структурните недоразумения, сътворени по време на предприсъединителния процес.
На 11 май 2006 г. проектът за нов ГПК (т.е. компилацията, за която стана дума по-горе) на проф. Стамболиев и екипа му е одобрен от Министерския съвет с Решение № 342 и е внесен в Народното събрание за обсъждане и приемане.
А на следващия ден заместник-министърът на правосъдието Маргарит Ганев отчита изпълнението на Реформа на гражданското правораздаване като изключително успешно, въпреки че българо-австрийският проект е съкратен със седем месеца и Министерството на правосъдието би трябвало да върне на Брюксел около 300 000 евро.
Да приемаш на инат
На 12 юни 2006 г. правителството публикува в ИНТЕРНЕТ страницата си т. нар. екшън план, в който - под приоритет № 4 за съдебната реформа, е записано: Оказване на пълно съдействие на Народното събрание за приемане на проекта на нов ГПК. Срок - септември 2006 година. Отговорна институция: Министерството на правосъдието в сътрудничество с Народното събрание.
На 15 и 16 юни 2006 г. парламентарната Комисия по правни въпроси подхвана новия ГПК на първо четене и у депутатите моменталически надделя мнението, че проектът е калпав и трябва да бъде върнат на авторите за основна преработка.
Горе-долу по същото време Консултативният съвет по законодателство към Народното събрание също отхвърли проекта за нов ГПК със следните аргументи:
- липсва цялостна концепция за новия кодекс и за ефекта от въвеждането му;
- има вероятност при изпълнението им някои разпоредби на ГПК да влязат в противоречие с конституцията;
- проектът е пълен с неуместни законодателни решения, които ще доведат до хаос в съдебната система и до нарушаване на правата на страните в процеса.
Огромен принос за негативното становище на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание имат Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет и Националният съвет на юрисконсултите, които изпращат в парламента становищата си за качествата на проекта по искане на въпросния съвет. За лидерите и юридическите корифеи на управляващата коалиция обаче това нищо не означава, защото гласуването на новия ГПК започва сякаш нищо не е било.
Обратен ефект
Досущ като в приказката Прекален светец и Богу не е драг, депутатите решиха, че гражданският процес може да бъде ускорен не с въвеждането на модерни технологии, строг контрол и жестоки санкции за корумпираните магистрати, а по чисто... механичен начин: чрез солени глоби за неявяване на свидетел или вещо лице в залата, чрез рязко ограничаване на достъпа до касационна инстанция и чрез... въвеждането на уникална нова мода при връчването на призовките - писмо по електронната поща, и... разлепване на заветните хартийки по входните врати.
Каква е гаранцията, че някоя стрина Пена от село Горна Долна има ИНТЕРНЕТ или някой ответник, живеещ в 20-етажен блок, ще види призовката си, залепена на входната врата, никой не знае. За сметка на това обаче е сигурно, че и двамата ще загубят делата си, защото са били... редовно призовани.
По силата на каква логика депутатите са пропуснали възможността българите да получават призовките си на всяко първо число от месеца, като специални екипи ги хвърлят от нисколетящи самолети и хеликоптери като позиви - един Господ знае. Със сигурност обаче този метод също би свършил чудесна работа.
Всяка година в българските съдилища се гледат по около 600 000 вещни, трудови, семейноправни, наследствени, търговски, изпълнителни и т.н. дела, в които участват най-малко по трима-четирима ищци, ответници и вещи лица. И понеже всички сме братовчеди, както обичаше да казва преди време един министър-председател, невръчените призовки ще се броят на пръсти...
Още по-голямо възхищение от нормотворческия потенциал на депутатите от 40-ото Народно събрание обаче предизвиква решението на друг конфликтен момент: разглеждането на исковата молба от окръжния съд - като първа инстанция.
Според чл.155, ал.2 от неприетия изцяло Гражданскопроцесуален кодекс, подавайки молбата си в деловодството на съответния съд, ищецът вече ще е длъжен да депозира и всички писмени доказателства, с които възнамерява да докаже правотата си.
После цялата тази документация се изпраща на ответника, който в едномесечен срок трябва да върне в съда писмен отговор, съдържащ следните задължителни реквизити: посочване на съда; името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива; всички възражения за недопустимост на иска; изявление за признаване или оспорване на иска; изявление за признаване или оспорване на обстоятелствата, посочени в исковата молба; всички материалноправни възражения и искания с точно посочване на обстоятелствата, на които те се основават; точно посочване на средствата за доказване на обстоятелствата, на които се основава защитата му; подпис на адвокат или юрисконсулт.
С този отговор, съгласно чл.155, ал.3 от бъдещия все още ГПК, ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всичките писмени доказателства, с които разполага; да представи пълномощно на адвоката или юрисконсулта; да представи преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците. И, ако реши - да предяви насрещен иск и да привлече към съдебна отговорност трети лица, както и да предяви искове срещу тях.
След като ответникът изпълни тези предписания, а съдът не открие пропуски в документите, книжата отново се изпращат на ищеца, (чл.157 от бъдещия ГПК), който трябва да проучи отговора на ответника и да прецени дали да подава допълнителна искова молба. Ако това желание надделее, ищецът има право да поясни, допълни или измени първоначалния си иск; да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях; да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателствени средства, които не е могъл да посочи и представи с първоначалната си искова молба.
А накрая, когато утроената по обем преписка се върне в съда, слугите на Темида трябва отново да я изпратят на ответника (чл.158), който е длъжен да върне жеста с... допълнителен отговор, чието съдържание е идентично по характеристики на допълнителната искова молба.
За нито един правно грамотен българин не е тайна, че току-що описаната процедура ще превърне окръжните съдилища в служби за копиране и разнасяне на документи. Освен това цялата тази хамалогия трябва бъде извършена в двумесечен срок, което просто няма как да се случи. Първо, защото българската съдебна система не разполага с достатъчно пари за консумативи, и второ - защото в бюджета й никога не се предвиждат средства за експресни куриерски услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във