Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ НПК Е ДОБЪР, НО... С ЕДНО НАУМ

ВИЗИТКА
Лъчезар Маринов е роден на 10 юни 1954 г. в София. През 1978 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 1982 г. става съдия в Софийския военен съд, където работи в продължение на 11 години. През 1993 г. Лъчезар Маринов е вдигнат във Военната колегия на Върховния съд, но пет години по-късно - през 1998 г., той сменя професионалното си поприще и преминава на работа във Военноапелативната прокуратура. През 2003 г. обаче Лъчезар Маринов сваля униформата, за да стане прокурор във Върховната касационна прокуратура. А на 3 май 2004 г. Висшият съдебен съвет го назначава на поста софийски апелативен прокурор.
Лъчезар Маринов е женен и има две деца.

Г-н Маринов, какво ще се случи с прокуратурата, след като новият Наказателнопроцесуален кодекс влезе в сила на 28 април 2006 година?
- Смятам, че държавното обвинение ще се справи с предизвикателствата на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), който е много различен от сегашния процесуален закон. По указание на Върховната касационна прокуратура (ВКП) започна създаването на работни групи, които ще обучат всички действащи прокурори по новия НПК. През специални курсове ще минат и всички дознатели в МВР, тъй като от май 2006 г. те поемат над 95% от престъпленията и стават главни действащи лица в досъдебното производство. Наистина, ръководството на МВР обеща, че ще бъдат назначени достатъчно дознатели с висше юридическо образование, които да поемат функциите на следствието. Това обаче не означава, че работата веднага ще тръгне от само себе си, а качеството на досъдебното производство моментално ще се повиши. Причината е, че тези хора нямат никакъв практически опит зад гърба си и ще трябва да усвояват тънкостите на занаята от а и от б.
Дали бъдещото разширяване на прокурорските правомощия няма да изиграе лоша шега? Примерно - да бъдете затрупани с толкова много работа, че да започнете да... тичате на място, както се казва по друг повод?
- Всъщност, ролята на самия прокурор е нова и с нея ще се доближим до онзи модел, който искат от нас партньорите от Европейския съюз: прокуратурата да бъде разследващ орган. Ето защо с влизането в сила на НПК се въвежда и фигурата на наблюдаващия прокурор, който - от образуването на едно дело до негово завършване - ще носи отговорност не само за качеството на предварителното производство, но и на всяко отделно процесуално-следствено действие.
Тъй като не е възможно обаче прокурорът днес да разследва едно дело, утре да влезе в съдебната зала по друго дело, а вдругиден да разпитва обвиняеми и свидетели по още няколко дела, в новия НПК е направен един разумен компромис и наблюдаващият прокурор участва във всички етапи от възложеното му производство по възможност. Тест - когато трябва да бъде на няколко места едновременно, прокурорът има право да степенува задачите си и да избере сам онази, която му се струва най-важна.
Другото, с което трябва да свикнем, са скъсените процесуални срокове. За добро или за лошо, новият НПК налага доста сериозни ограничения във времето за приключване на предварителните разследвания, което досега беше характерно само за т. нар. бързи полицейски производства.
Не се ли притеснявате, че досъдебното производство ще забуксува още по-силно, притиснато от липсата на достатъчно обучени дознатели и при задължителните кратки процесуални срокове?
- Естествено че ме притеснява. Новият НПК рязко ограничи възможността прокуратурата да връща делата за доразследване. Така че, когато даден дознател е извършил разследването некачествено, пред прокурора има два пътя: или да свърши всичко сам, или да внесе в съда обвинителен акт, който няма да издържи. В същото време съдът може да връща делата за доразследване по всяко време и във всяка фаза на наказателния процес, защото тези срокове не са задължителни за него.
Според едно от най-масово тиражираните успокоения в тази посока доста следователи били склонни да станат дознатели. Но, ако това не се случи, имате ли представа как може да бъде решен този проблем?
- Доколкото знам, МВР прави конкурс за назначаването на дознатели с висше юридическо образование, но не познавам правилата, по които се провежда този конкурс.
Значи ли това, че за ниското качество на досъдебното производство са виновни не само калпавите закони?
- Естествено. Ръководството на МВР продължава да уверява, че дознателите няма да се занимават с нищо друго, освен с разследване, каквото е и нашето искане. До момента обаче подобно нещо не се е случило, защото дознателите продължават да изпълняват и куп други полицейски задачи. Но по-лошото е, че тяхната работа не се оценява по броя и качеството на приключените производства, а по изпълнението на другите полицейски задачи. Освен това конституцията е категорична, че разследващите органи са независими и в процесуално отношение се подчиняват единствено на закона и на наблюдаващия прокурор. В системата на МВР обаче тази независимост е... малко условна и поради тази причина прокуратурата винаги е имала едно наум по въпроса за преминаването на следствието в МВР или пък за прехвърлянето на почти всички престъпления за разследване от полицейското дознание.
Предстоящият ремонт на конституцията и институционализирането на дознанието като разследващ орган няма ли да е реши този проблем?
- Мисля, че няма да може.
И как тогава ще се борите с онези началници в системата на МВР, които оказват натиск върху даден дознател по време на разследване?
- Единственото оръжие на прокуратурата в такава ситуация е да отстрани... самия дознател, ако той не изпълнява дадените му указания или пък води разследването тенденциозно - в посока, указана му от по-високо място.
В големите градове подобна процедура може и да има ефект, но какво би се случило в някое по-малко населено място, където има само трима-четирима дознатели, а началникът им е властен и иска всичко да минава през ръцете му?
- Със сигурност не можем да отстраним всичките.
Имате ли вариант за изход, ако някога възникне подобна абсурдна ситуация?
- За съжаление прокурорът няма нито едно правомощие, с което би могъл да гарантира процесуалната независимост на дознателя. Но не е само това. В Радомир например по-рано е имало шестима дознатели, а днес са останали само трима. Колкото и малък град да е Радомир, в него също се извършват и ще продължат да бъдат извършвани престъпления, които трябва да бъдат разследвани. И какво ще се случи след пет месеца, когато новият НПК влезе в сила? Следователите ще останат на работа, докато довършат изостаналите дела, докато всички новообразувани производства ще отидат в дознанието, в което работят само хора без процесуален опит. И какво трябва да прави районната прокуратура там, за да предотврати евентуалния хаос?
А с какво новият НПК ще улесни или затрудни вашата дейност? Досега все говорим за разследващи и наблюдаващи обвинители, които са от районните и от окръжните прокурори, но никога досега не е ставало дума за бъдещето на петте апелативни прокуратури - в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново...
- По закон окръжните прокуратури контролират дейността на районните, а ние контролираме дейността на окръжните прокуратури. В същото време обаче, ако даден ръководител на окръжна или на апелативна прокуратура получи сигнал, че акт на негов прокурор е неправилен, началникът може да стори само едно: да изпрати преписката във висшестоящата прокуратура. След влизането на новия НПК в сила това положение ще се промени - по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура ще може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори.
Това правомощие ще увеличи работата на ръководителите в районните, окръжните и апелативните прокуратури, защото ще се наложи да извършваме повече проверки. Според мен обаче ще е за добро, тъй като вече ще отстраняваме грешките на нашите прокурори веднага, а няма да чакаме намесата на висшестоящата инстанция, която и бездруго си има достатъчно много работа.
Според вас следователите лесно ли ще се адаптират към работата в прокуратурата? Не се ли предвижда някакъв буферен период, през който те да изучат тънкостите на вашия занаят?
- Какъв буферен период? Всеки следовател, който подпише акта за встъпване в длъжността прокурор, трябва да е готов веднага да заработи. Никой няма да ги чака тепърва да се учат, защото те са магистрати с дългогодишен стаж и би трябвало да дойдат при нас научени. Единственият проблем е къде ще ги настаним, но и за това е намерен, поне за момента, приемлив вариант: те ще останат на досегашните си работни места, но ще сменят фирмените табелки по вратите си.
Смятате ли, че няма да възникнат някакви имотни проблеми?
- Не би трябвало, защото всички знаят на какъв хал сме, щом стане дума за кабинети, деловодства и помещения за разпити. Щатът на Софийската районна прокуратура например е увеличен със 100 допълнителни бройки, които идват от следствието. А вие знаете какво е положението в СРП, мизерните условия за работа там. Така че засега хората ще продължат да използват помещенията в Столичната следствена служба, докато не бъде намерено най-оптималното решение на проблема. И никой не би трябвало да мърмори или да предявява претенции, защото с имотите на съдебната система се разпорежда Висшият съдебен съвет и магистратите са длъжни да се подчинят на решенията му. Друг е въпросът, че Столичното следствие също работи в много стара сграда и при ужасни условия...
Като стана дума за Висшия съдебен съвет, какво е мнението ви за кадровата му политика?
- Аз имам представа за цялостната кадрова политика на апелативния район на Апелативна прокуратура-София. Трябва да ви призная, че проблемът с кадрите наистина е доста сложен.
Защо, нали в Закона за съдебната власт всичко е описано?
- Така е, но едно е даден кандидат да отговаря на формалните изисквания - диплома от юридически факултет, възраст, стаж и т. н., а съвсем друго е дали личностните му характеристики го правят годен за прокурорската професия. В Закона за съдебната власт ясно е написано, включително и какви нравствени качества трябва да притежава всеки бъдещ или действащ магистрат. Вижте, за мен, като ръководител на Софийската апелативна прокуратура е по-лесно, защото аз имам възможност за избор. Все пак под мое ръководство се намират окръжните прокуратури във Видин, Враца, Благоевград, Кюстендил, Монтана, Перник и двете софийски прокуратури - окръжната и градската, в които работят опитни прокурори. Съществуват обаче редица други места, където има остър недостиг на прокурори. Искам да направя такова разграничение - няма кандидати, няма прокурори. Особено в пограничните райони и в по-малките градове, които открай време страдат от хронично обезлюдяване и в които работата на прокурорите по традиция е тежка и неблагодарна.
С командироване не можете ли да закърпите положението?
- Донякъде успяваме, но това е временно запълване на пробойни. Например в Белоградчик и в Оряхово не ни стигат хората, в Дупница има 8 или 9 наказателни съдии, на които се падат два пъти по-малко прокурори, и т. н. И когато съдиите насрочат там пет или шест дела в един и същи ден, защото и те са претрупани с работа, налага се да командироваме прокурори от други градове, защото няма кой да поддържа обвинението. Имали сме случаи, когато наши колеги в продължение на една седмица не са излизали от залата и заради насрочени съдебни заседания са отлагали оперативната си работа за друг ден, който... почти никога не идва. Едва през последния месец в тунела проблясна някаква светлинка, защото ни отпуснаха още няколко бройки за Кюстендил и за Дупница.
Г-н Маринов, няма как да не ви попитам за друга дежурна тема: прокурорските главоболия, породени от все по-честите адвокатски болежки. В проекта за нов НПК имаше текст, според който всяко дело стартира с титулярен адвокат и с резервен служебен защитник, но този текст не мина през парламента. Смятате ли обаче, че съдът трябва да приема безрезервно абсолютно всички болнични листове, представяни му от адвокати и от подсъдими?
- Не звучи оптимистично, но не знам как можем да се преборим с българския феномен тежко заболяване за ден-два. Аз нямам представа колко се взема за едно медицинско свидетелство, но като в него пише ангина и подсъдимият не дойде на делото, как ние можем да разберем дали той наистина е болен? И как, когато едно лице върши престъпление е здраво и право като древногръцки герой, но когато трябва да отговаря пред закона, изведнъж се оказва, че от дете страда от много тежко и много хронично заболяване? Същото е и положението със задържането под стража, което все повече и повече се обезсмисля като постоянна мярка за неотклонение.
Има ли изход, според вас?
- Има, разбира се. В страните членки на ЕС с морала на адвокатите се занимават професионалните им сдружения, докато в България адвокатските колегии явно се занимават с решаването на други проблеми, които нямат нищо общо с правосъдието. Е, когато и тук някоя адвокатска колегия санкционира свой член за умишлено размотаване на дело, ще можем да въздъхнем с облекчение, че сме налучкали пътя към Европа. Поне в наказателния процес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във