Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ НПК НЕ Е ЛОШ, ТОЙ Е НЕЗАКОНЕН!

Едно може да им се признае на досегашните управляващи от НДСВ - правят точно онова, което са си наумили да направят. При това - без да се съобразяват с нечие мнение, без се интересуват какво оставят зад гърбовете си и без да им пука кой ще събра надробената от тях попара.Последният и най-показателен пример за завидния непукизъм на жълтите е случката с новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Както вече е известно, преди три седмици и половина проектът за този изключително важен закон се стовари върху главите на магистратите изневиделица. На 9 май правосъдният министър Антон Станков с факс предложи на Висшия съдебен съвет (ВСС) да реорганизира държавното обвинение, като увеличи щатното му разписание с около 700 следователски бройки. В депешата се казва още, че на членовете на ВСС се изпраща и по един проект за нов НПК за обсъждане и становище. Два дни по-късно (на 11 май) 25-имата кадровици на Темида наистина получиха официално по един проект на НПК, но на никого от тях вече не му беше до никакви становища или конструктивни предложения. Тъкмо обратното - магистратите единодушно заклеймиха произведението на министър Станков като слабо и неефективно, а главният прокурор Никола Филчев дори го нарече студентско съчинение. Колкото и странно да изглежда, отрицателната реакция на магистратите не бе породена от плюсовете и минусите на проекта за нов НПК, защото по онова време те още не го бяха чели, камо ли да са го проанализирали задълбочено и в детайли. Поводът за единодушното отрицание на проекта от съдиите, прокурорите и следователите във ВСС (които иначе се държат точно като в баснята за орела, рака и щуката) бе друг. Те се обидиха жестоко от факта, че отново някой се зае да решава съдбата им без право на обжалване. След което... отвориха усти и наговориха куп небивалици. Как бъдещият НПК щял да убие правосъдието; как на прокуратурата й се отнемало свещеното право да бъде орган за надзор на законността и тя се принизявала до равнището на дознателите; как съдът и държавното обвинение се превръщали в заложник на МВР; как следствието се ликвидирало въпреки изричните конституционни разпоредби и т. н. А истината е, че в стремежа си да докажат на Европейския съюз как от тях по-реформатори българска майка юнашка не е раждала, жълтите сътвориха едно от най-удивителните недоразумение в историята на правото: създадоха... незаконен закон. Или по-скоро - нещо като сграда, която има лъскав покрив, но си няма стени, носещи колони, стълби, канализация и основи. И, ако за останалите министри на Симеон Сакскобургготски е допустимо да не знаят кой е нормативният акт, който регламентира законодателната дейност на правителството и на управляващото мнозинство, за юристи като правосъдния министър Антон Станков, военния му колега Николай Свинаров и шефът на МВР Георги Петканов това е абсурдно. Просто защото те са дипломирани юристи и навремето най-вероятно са положили успешно изпитите си по тази тема.Колкото и да му е неприятно на правосъдния министър Антон Станков, в правния мир съществува Закон за нормативните актове. Той е влязъл в сила още на 6 април 1973 г., но досега е променян само два пъти - на 21 юли 1995 г. и на 17 юни 2003 година. За червените, управлявали през 1995 г., е обяснимо защо са оставили Закона за нормативните актове (ЗНА) във вида, в който той е влязъл в сила преди 32 години: от носталгия по безвъзвратно отминалото светло бъдеще и с интимната мисъл, че някога колелото на историята може и да се завърти в обратната посока. Ето защо в чл. 1 от Закона за нормативните актове например се казва: Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество.Поне засега е тайна защо бившият монарх е позволил на подопечните си нормотворци да реформират през 2003-а България в името на социалистическата демокрация и да градят от негово име зряло социалистическо общество. Още по-голяма обаче е мистерията, когато човек изчете Закона за нормативните актове докрай. Не за друго, а защото ще осъзнае, че днес водещата роля в създаването на новите закони все още е възложена на... Държавния съвет. Макар тази структура, оглавявана до 10 ноември 1989 г. от Тодор Живков, да бе ликвидирана от Народното събрание на 10 април 1990 г. с конституционните промени, регламентиращи въвеждането на президентската институция. Но най-озадачаваща е законодателната амнезия, обладала правосъдния министър Антон Станков и правителството точно тогава, когато трябва. В случая с проекта за нов НПК тази диагноза е заключена в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за нормативните актове, която е в сила от 17 декември 2003 г. и която гласи: Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в ИНТЕРНЕТ или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.Казано на по-простичък език, за да спазят буквата на закона, която жълтите сами са си гласували, на 11 май 2005 г. правосъдният министър Антон Станков беше длъжен да изпрати проекта за нов НПК на съда, прокуратурата и следствието или пък да го публикува в медиите или в сайта на повереното му ведомство. Уви, подобно нещо не се случи нито тогава, нито по-късно. Но по-големият проблем е, че за пореден път управляващите сядат и умуват как ще се отрази съдебната реформа само върху личното и професионалното битие на около 3500 магистрати, без изобщо на някого да му пука за съдбата на останалите близо 4500 служители в съдебната система, които също хранят родители, деца и внуци. Вярно, тези хора може и да нямат висше юридическо образование, рангове или тежки титли пред имената по визитните си картички. Но именно те вършат онази черна работа, заради която българските магистрати се чувстват богоизбрани и всеки месец получават по една шапка с пари - ходят по огледи, събират и фотографират веществените доказателства, разбиват компютърни защити, разпознават фалшиви от истински паспорти, правят разлика между хероин и кокаин и т. н. Именно заради тези винаги невидими и никога непризнати служители, задължително реформирани покрай графата Между другото, в Закона за нормативните актове са заложени и разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2, които в обобщен вид гласят: В материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.В пълно противоречие на тези две изречения от Закона за нормативните актове в проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс няма нито една дума за бъдещия статут на служителите в съдебната система. А би трябвало, защото съдбата на 900-те следователи, колкото и неприемлива да е за мнозина от тях, все пак е ясна: всеки един от тях може да избира като какъв да доживее до пенсия - като прокурор, дознател, адвокат или... да остане в Националната следствена служба (НСлС) до ремонта на конституцията, с който НСлС ще бъде ликвидирана завинаги. За съдбата на близо 1000-а служители в Националното следствие обаче в проекта за нов НПК не се казва нито дума. Обикновено това се прави в преходните и заключителните разпоредби, където е описано кои нормативни и поднормативни актове трябва да се променят едновременно с приемането на новия закон. В проекта за нов НПК е записано, че на ремонт подлежат Наказателният кодекс, Гражданскопроцесуалният кодекс, Законът за специалните разузнавателни средства и толкоз. Тази пестеливост на авторите е силно смущаваща, защото, ако този кодекс бъде приет, бъдещото Народно събрание ще трябва да промени поне още седем-осем нормативни акта, начело със Закона за МВР, Закона за митниците и Закона за съдебната власт, както и най-малко трийсет правилника, инструкции и наредби. Но и това не е всичко. Шефовете на МВР, следствието и прокуратурата трябва задължително да отменят Инструкцията за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, а Народното събрание - още по-задължително - трябва да ремонтира... Конституцията на Република България, защото чл.15 от Закона за нормативните актове гласи: Нормативният акт трябва да съответствува на конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.Иначе казано - според конституцията, такива животни като полицейското и митническото дознание не съществуват, защото съгласно чл.128 от основния закон следствените органи са в системата на съдебната власт и те осъществяват предварителното производство по наказателни дела.Оттук нататък вариантите са два. Много вероятно е следващият парламент да приеме жълтия проект за нов НПК до края на 2005 г. (с идеята, че по-късно ще отстрани кусурите му), да замаже очите на Брюксел и да осигури на България пълноправното членство в Европейския съюз. Ако това се случи, почти сигурно е, че главният прокурор ще се възползва от конституционното си право, ще прати НПК в Конституционния съд, а той ще отмени поне една трета от разпоредбите му като противоречащи на основния закон. Другият вариант е депутатите от 40-ото Народно събрание да започнат работата върху новия Наказателнопроцесуален кодекс отначало. Рискът да разсърдим Европейския съюз е минимален, защото онези хора са свикнали истината да им се казва в очите така, както френският народ стори с отхвърлянето на евроконституцията в началото на седмицата. Ето защо, когато с думи прости на комисарите в Брюксел им бъде обяснено, че в жълтия проект за нов НПК няма почти нищо ново - те ще ни разберат. И най-много да отложат членството на България с една година. Което, колкото и страшно да звучи, всъщност ще подейства отрезвяващо за всички бивши и бъдещи управници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във