Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ НПК НЕ Е СЪВЪРШЕН, НО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯ В ДВИЖЕНИЕ

Екатерина Трендафилова е професор по наказателен процес в Софийския университет Св. Климент Охридски. Специализирала е в Германия и САЩ, получавайки престижните стипендии Хумболт и Фулбрайт. По предложение на България, в периода 1992-1994 г., тя е избрана от Секретариата на ООН за представител в Комисията по превенция на престъпността и наказателното правосъдие.
Проф. Екатерина Трендафилова ръководи наказателното направление в Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, председател е на секция Право на Съюза на учените в България и е участвала в писането на проекта за нов Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Проф. Трендафилова, вие участвахте в работната група, която изготви новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Поне засега реакциите на обществеността и професионалните гилдии на съдиите, следователите и прокурорите са по-скоро отрицателни, отколкото умерено оптимистични. Според новия НПК например полицаите не могат да извършват никакви процесуални действия на местопрестъплението, а ще трябва да чакат пристигането на дознателите. Това не противоречи ли на твърдението, че с новия НПК се ускорява оперативно-издирвателната работа и досъдебното производство? И какво, например, е длъжен да направи един полицай, ако стане свидетел на престъпление или ако пристигне пръв на местопроизшествието?
- Съгласно новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) само дознателите ще могат да извършват разследвания. Това означава, че ако един патрулиращ полицай установи, че е извършено престъпление, той няма право да събира доказателства и да разпитва непосредствените свидетели на това престъпление. При това униформеният трябва да изчака дознателя независимо дали става дума за криминално престъпление, или за пътно-транспортно произшествие.
Но какво става, ако докато той чака групата, завали обилен дъжд? Голяма част от доказателствата изчезват или стават негодни за изследване. Тоест - тази разпоредба е връщане към схемата от преди 1 януари 2000 г. (тогава бе въведено полицейското дознание - бел. ред.), при която полицаите пак бяха длъжни да разкриват извършителите на престъпленията, пак нямаха правомощия за събирането на доказателства, но... чакаха да дойдат следователите. А ролята на полицаите бе да охраняват местопрестъплението до пристигането на разследващите органи, въпреки че пред очите им изстиваха следи, губеха се доказателства, а свидетелите се разотиваха от страх или по други съображения.
Другият спорен текст в новия НПК е забраната към прокуратурата да връща делата за доразследване. Смятате ли, че само с указания към дознанието и следствието държавното обвинение ще съумее да ускори предварителното разследване и да повиши неговото качество? И не мислите ли, че по този начин прокурорът губи санкциониращата си функция в досъдебното производство?
- Тази идея беше заложена в правителствения проект за нов НПК, внесен в Народното събрание още през пролетта на 2005 година. Тя предполага интензивна работа от страна на следователите и на дознателите, но под всекидневното ръководство и контрол на прокурора. Затова в проекта за нов НПК бяха предвидени редица текстове, които задължават следователите и дознателите постоянно да информират наблюдаващите прокурори за резултатите от действията си и да обсъждат с тях не само работните хипотези, но и всички въпроси, възникващи в хода на предварителното разследване. Тоест - идеята е проблемите да се решават още в хода на разследването, без да се стига до бюрократична размяна на постановления и формализиране - понякога и до невъзможност, на взаимоотношенията между прокурорите, следователите и дознателите. По принцип тази идея е много добра, но нейното реализиране - само по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), ще бъде изключително трудно. Аз го казах и в Парламентарната комисия по правни въпроси, докато там вървяха дебатите около проекта: ако не се предприемат действия за промяна и на други закони, имащи връзка с наказателния процес, осъществяването на тази идея е невъзможно.
Кои други закони имате предвид?
- Например Наказателния кодекс (НК), в който задължително трябва да се дефинира какво се крие зад понятията нарушение, престъпление и простъпка. След това всички текстове в НК да се подложат на детайлен анализ, да се прецени по кои от тях може да се търси административна отговорност, т. е. деянията са с по-ниска обществена опасност, и те да бъдат извадени от Наказателния кодекс. Ако това се случи, от плещите на дознателите, следователите, прокурорите ще бъде снето огромното бреме на маловажните случаи и те ще имат достатъчно време, за да изпипват разследванията и обвинителните си актове.
Въпреки че в новия НПК сроковете, в които трябва да приключи едно разследване са фиксирани, в изключителен случай главният прокурор може да го удължи колкото сметне за необходимо. Какво, според вас, означава понятието в изключителен случай и не създава ли то възможност за субективно размотаване на дадено дело?
- Законът никога не може да даде точен критерий за определение от подобен тип, защото практиката е много по-богата от човешкото въображение. Затова, след като все пак прокуратурата е единна и централизирана, а главният прокурор стои на върха на тази пирамида, той би трябвало да е единственият, който може да разреши неограничен срок за работа по което и да е разследване.
Какви са поводите, въз основа на които може да бъде възобновено едно дело?
- За възобновяването на всяко дело, приключило с влязла в сила присъда, съществуват четири класически основания: то да е приключено въз основа на неистински доказателства; да бъде установено престъпление, извършено от някой участник в това дело - съдия, съдебен заседател, следовател, прокурор или дознател; след влизане на присъдата в сила да бъдат разкрити нови обстоятелства, които променят фактическата обстановка; да бъдат открити сериозни процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия. В новия НПК обаче е предвидена и още една възможност за възобновяване на дадено дело - по искане на подсъдимия. Ако делото по закон се гледа само на две инстанции - районна и окръжна, в шестмесечен срок след приключването му осъденият може да помоли Върховния касационен съд (ВКС) да направи проверка на делото му, като задължително посочи основанията за касационната проверка. Тогава ВКС трябва да извърши ревизия на делото и ако установи, че молбата на осъдения е основателна, да възобнови делото.
В новия НПК е предвидено защитата да участва в процесуално-следствените действия, в които участват уличеният, заподозреният или обвиняемият - обиск, претърсване, изземане и т. н. Вие как смятате - подобно участие няма ли да забави разследването или, още по-лошо - да му попречи или да го провали?
- Първо, според чл. 56 от конституцията, всеки гражданин има право да се явява пред всяко учреждение със защитник. Тоест - на всеки гражданин е осигурена възможност, ако има взаимоотношения с властите, да бъде подпомаган от свой представител. Колкото до опасенията, че присъствието на адвокат по време на обиск в дома на обвиняем например може да забави производството, на практика проблемът може да бъде решен и чрез следния диалог. Обвиняемият казва: Ще се обадя на моя адвокат, той няма да се забави. А разследващите отговарят: Добре, ние ще изчакаме, но ако той се забави - започваме без него. На практика това е процесуално действие с участието на обвиняемия и отсъствието на защитата едва ли ще се отрази толкова фатално на разследването.
Но при това положение излиза, че присъствието на адвокат по време на обиск не е чак толкова задължително, така ли?
- В това отношение законът мълчи и аз много разчитам на разума в прилагането му. Няма никакъв проблем, ако обвиняемият иска да има защитник и се обади на адвокат, който веднага може да дойде. По същия начин би могъл да подходи и съответният разследващ орган. Ако иска да спази нормите на закона, неговите представители ще кажат: Добре, ако дойде до един час, ще изчакаме. Но пак повтарям - за съжаление по този въпрос новият НПК мълчи и аз малко се безпокоя от практиката, която би могла да бъде наложена.
Смятате ли, че тази неяснота може да стане повод за нови жалби и присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург?
- Ако Страсбург би трябвало да осъди някога България за незаконен обиск и изземане, това би трябвало да стане въз основа на чл.8 от Европейската конвенция за защита на човешките права, т. е. - за нарушаване правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. За да се стигне дотам обаче, обискът и изземането трябва да са извършени без разрешение от съдия, а не заради отсъствието на адвокат. Просто в практиката невинаги присъствието на защитата е задължително, защото в противен случай се губи елементът изненада. Например ако в дадено жилище се търси скрита дрога, експлозиви и тъй нататък.
Нов момент в НПК е и възможността на задържания да обжалва размера на гаранцията. Каква е процедурата, по която може да стане това?
- Ако на задържания е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 50 000 лв. например и той не може да плати, новият НПК му дава възможност да обжалва размера й по съдебен път. Това става пред съответния първоинстанционен съд, който в закрито заседание се произнася еднолично с определение, което е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване или протест. Минималният срок за внасяне на гаранцията е три дни, а максималният - петнайсет дни. Досега размерът на гаранцията не подлежеше на обжалване, а невнасянето на пълния й размер означаваше само едно: автоматично налагане на най-тежката мярка - задържане под стража.
Според вас новият НПК трябва ли да бъде ремонтиран, преди да влезе в сила през април 2006 година?
- В новия НПК има чисто терминологични неточности, които би могло да бъдат изчистени. Примерно - в част от текстове се говори за наблюдаващ прокурор, а в други - за прокурора, който наблюдава разследването. Освен това в закона са оставени разпоредби, остарели още преди едно-две десетилетия. Една от тях гласи, че в края на съдебното следствие съдът може да прекрати производството и да върне делото на прокуратурата за доразследване, защото е констатирал... съществени нарушения на процесуалните правила.
Би било добре, ако преди влизането на новия НПК в сила в него се въведе т. нар. дискреция. Тоест - прокурорът трябва да има правото сам да прецени дали по конкретно дело желае да привлече дадено лице като обвиняем, или не желае. Дали това привличане ще стане по време на предварителното разследване, с обвинителния акт или пък в съдебната зала. Ако този принцип бъде въведен, възможностите и основанията за връщане на делото от съда на прокуратурата рязко ще бъдат ограничени, а процесът ще се отпуши.
Има също и идеи за ограничаване на основанията, заради които делата влизат във Върховния касационен съд, за ограничаване броя на делата, които задължително влизат във ВКС, както и за прецизиране на няколко други разпоредби от НПК. Всички тези промени обаче не са толкова съществени, че да се налага спешен ремонт на още невлезлия в сила Наказателнопроцесуален кодекс. Те могат да бъдат направени и след като прилагането на закона започне, а практиката сама покаже кои трески в новия НПК най-спешно трябва да бъдат одялани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във