Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ НПК ОСВОБОДИ ПЪРВИТЕ ПОХИТИТЕЛИ

Делото срещу сина на пловдивския месарски бос Димитър Къртев - Стоян, и съучастниците му Никола Николов, Димитър Крантов, Рамадан Хашим и Стоян Лозанов приключи със споразумение между обвинението и защитата. В сряда (3 май) сделката бе одобрена от Пловдивския районен съд и подсъдимите си тръгнаха по живо по здраво, ощастливени с по една тригодишна условна присъда.
Петимата мъже бяха изправени на подсъдимата скамейка за престъпление по чл.142, ал.2 от Наказателния кодекс затова, че преди седем години са отвлекли бизнес дамата Миланка Георгиева. После я затворили в свинефермата на Къртеви в с. Ягодово, където я малтретирали, за да им плати 120 000 лева.
Според материалите по делото на 18 април 1999 г. Никола Николов посреща Георгиева пред входа на блока й с изваден пистолет и пред очите на слисания й шофьор насила я качва в едно БМВ. След това я откарва в спомената свинеферма, където в гаврата с жената се включват и останалите подсъдими. Най-напред те заплашили Георгиева, че ако не подпише запис на заповед за 120 000 лв., ще я хвърлят на прасетата или ще я затворят в хладилна камера. След като бизнес дамата отказала да подписва каквото и да било, Николов опрял дулото на пистолета до главата и я заплашил, че ще я ликвидира, ако не се обади на някой свой познат да донесе парите.
От своя страна Стоян Къртев наредил на жертвата да звънне на шофьора си и да го предупреди да не съобщава в полицията за инцидента. Георгиева се съгласила и в момента, в който чула в телефонната слушалка гласа на шофьора си, на един дъх изстреляла къде се намира и какво й се случва. Похитителите побеснели от факта, че са изиграни. Те дружно започнали да удрят и да ритат Миланка Георгиева, като продължили да й тикат в ръцете три записа на заповед за общата сума от 120 000 стари лева. Малко по-късно обаче свинефермата била обградена от полицията и петимата рекетьори били арестувани.
Хубаво би било, ако главният прокурор Борис Велчев разпореди на хората си да проследят хронологията на предварителното производство, образувано срещу Стоян Къртев и хората му още на 18 април 1999 година. Не за друго, а защото е изключително любопитно да се разбере кой и защо е мотал това дело цели седем години. И то при положение че всичко по него е било изяснено още тогава.
Факт е обаче, че от гледна точка на подсъдимите чакането си е заслужавало и времето и евентуалните разходи. В най-общ вид разпоредбата на чл.142, ал.2 гласи, че за колективно отвличане, придружено със заплаха за убийство, наказанието е затвор от две до десет години. Според стария Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) Стоян Къртев и хората му - рано или късно - щяха да си получат заслуженото, тъй като чл.414ж от НПК категорично забраняваше споразуменията за престъпления по чл.214 от Наказателния кодекс.
На 28 април (миналия петък) обаче влезе в сила новият НПК, който по волята на управляващото мнозинство се оказа далеч по-милостив към подобен вид хора. Според неговия чл.381, ал.2 споразумения не се допускат за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. А за радост на Стоян Къртев и хората му техният чл.214 се намира в... глава втора, раздел втори на НК.
Тоест споразумението е възможно. Нищо че става дума за изключително тежко престъпление с употреба на оръжие и заплаха с убийство. Но най-големият абсурд в случая е, че споразумението не може да бъде обжалвано и влиза в сила веднага. А жертвата на престъплението може да търси по-нататък правата си чрез граждански иск за неимуществени вреди. Тоест да чака от умрял писмо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във