Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ НПК ЩЕ ПРОМЕНИ И МИСЛЕНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ

Правосъдният министър Антон СтанковГ-н министър, работата върху проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) започна и завърши в условията на пълна секретност. Този факт продължава да държи обществото в напрежение, защото през последните години едва ли има друг нормативен акт, който да е сътворен в такава тишина. Бихте ли казали дали наистина ли става въпрос за чисто нов закон, или за пореден път старият НПК е ремонтиран из основи?- С удоволствие си признавам, че съм изключително доволен от работата по проекта за нов НПК, защото нито един български закон не е писан по подобен начин. Миналото лято ние обявихме основните идеи в концепцията за реформа в наказателното правораздаване. През декември тя беше одобрена с решение на Министерския съвет, а днес първата и изключително важна крачка за реализирането на тази концепция - проектът за нов НПК - също е факт. Едновременно с това искам да подчертая, че правото не е сфера, в която може да се очакват революционни изобретения. В този смисъл проектът за нов НПК продължава българските традиции в наказателното правораздаване, но обогатени с най-добрите европейски практики. Бихте ли обяснили кои са качествено новите постановки, заложени в законопроекта и какви проблеми ще решат те?- През последните четири-пет години българското общество и европейските експерти редовно даваха оценки за функционирането на наказателното правораздаване, но акцентът в тях винаги оставаше върху досъдебната фаза - разследването. Новият законопроект категорично отговаря на всички препоръки, отправени ни в годишните доклади на Европейската комисия и по време на двете партньорски проверки след затварянето на Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. Освен това в работата си сме се съобразили с бележките на испанските ни партньори по проекта, финансиран по програма ФАР, както и с основните изводи и препоръки, с които завърши вторият българо-баварски проект за институционално укрепване на прокуратурата. Колкото до проблемите, които ще бъдат преодолени с новият НПК - те също не са кой знае каква изненада. Най-напред решаваме въпроса с водещата роля на прокурора. За първи път наблюдаващият прокурор е дефиниран категорично като мозъкът на предварителното разследване, т. е. - като човекът, който ще бъде пряко отговорен едно досъдебно производство да бъде реализирано в най-кратки срокове и по възможно най-качествения начин. Освен това въвеждаме еднакви правила за следователите и полицейските дознатели, както и много кратки срокове за приключване на разследването.Смятате ли, че с регламентацията на тези кратки срокове ще бъде пресечена порочната практика едно предварително производство да се връща за доразследване в продължение на... пет, шест и повече години?- Предвиждаме всяко предварително разследване да приключва в двумесечен срок, като наблюдаващият прокурор няма да има възможност да го връща на някого за нещо си. Той вече ще е пряко отговорен за качеството на доказателствата и сам ще преценява кога наистина е готов да внесе обвинителния акт в съда. Процесуалният срок на едно предварително разследване може да бъде удължаван само в изключителни случаи, но той не може да надхвърли две години, защото след това влизат в действие т. нар. преклузивни срокове. Това означава, че всяко едно процесуално-следствено действие, извършено извън разрешените срокове, няма да има правна стойност. Това е много дисциплинираща норма и нашите очаквания са, че тя наистина ще активизира разследващите органи да приключват работата си бързо и качествено. В действащия НПК също са фиксирани процесуални срокове, но те са инструктивни, т. е. - пожелателни. Смятате ли, че въвеждането на тези задължителни срокове няма да доведе и до злоупотреби? В смисъл дали заради тяхното спазване дадено предварително разследване няма умишлено да бъде смачкано?- Моят отговор, е че подобни практики се пресичат успешно със засилените мерки за дисциплинарна отговорност, които трябва да бъдат предвидени по отношение на онези полицаи, следователи и прокурори, които не са спазили сроковете за разследване. В конституцията и в Закона за съдебната власт (ЗСВ) има достатъчно дисциплинарни състави, но трябва да бъде усъвършенствана процедурата за тяхното прилагане. Едната възможност за това е чрез организационното подсилване на инспектората към Министерство на правосъдието, който съгласно чл.35б, ал.1 от ЗСВ проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела и анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите. На следващо място разчитаме на новите информационни технологии, които ще бъдат въведени, и, не на последно място - на дългоочаквания старт на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Когато тази система влезе в действие, вече няма да е проблем да се проследи ходът на всяко дело във всеки един момент: кога е образувано и от кого; колко време е престояло при следователя, дознателя и прокурора и защо; колко пъти е връщано и с какви мотиви и тъй нататък. Това означава ли, че отнемането на правата на провинилите се магистрати вече няма да е екзотика?- Категорично да.Значи едно предварително производство не може да продължи повече от две години, така ли? - Нормалният срок за приключване на едно разследване е два месеца, а в изключителни случаи - до две години. В същото време съм длъжен да направя едно важно уточнение. Съществуват тежки престъпления, примерно - финансовите измами, чието разследване не може да приключи в рамките на двегодишния срок. Ето защо в проекта за нов НПК сме предвидили възможността това предварително производство да бъде спряно, но извършването на процесуално-следствените действия по него да продължи. И тогава, когато бъдат събрани достатъчно доказателства, наблюдаващият прокурор има право да поиска спряното наказателно производство да бъде възобновено. Съдът ли ще удължава срока след изтичането на двата месеца?- Не, висшестоящият прокурор.Доколкото разбирам, с новия НПК прокуратурата наистина се превръща в господар на разследването?- Отново ще кажа, че прокурорът вече ще е водещата фигура в разследването. Той ще разпорежда конкретни действия на полицията и на следователите и, когато прецени, че обвинението е обезпечено с доказателства, ще внася делото в съда. Неговата водеща роля е укрепена и по още един начин - в новия НПК сме се постарали да ограничим значително възможността съдът да връща делата за доразследване. В момента много съдии ги връщат по формални или неоснователни причини и се получава т. нар. юридически тенис, при който дадено производство постоянно прескача от едно бюро на друго. Новият НПК дава ясно решение на този проблем, защото в него съществува само една хипотеза за връщане на дадено дело: когато органите на досъдебното производство са нарушили конституционното право на защита на обвиняемия или обвиняемите. На всички ни са известни хватките, с които някои адвокати точат делата си в продължение на години. В проекта за нов НПК има ли текстове, които ограничават възможностите на защитата да... хитрува?- Да, защото кореспондира с новия Закон за адвокатурата и с проектозакона за правна помощ, който неотдавна бе одобрен от Министерския съвет и трябва да бъде приет от следващото Народно събрание. Казано с две думи - въвели сме нови правила и нови срокове, включително и при назначаването на служебен защитник, с които смятам, че ще предотвратим по-нататъшните злоупотреби с правото на защита.Можете ли да бъдете по-конкретен?- Ще ви дам само един пример: когато едно лице не може или не иска да организира защитата си по подходящ начин, задължително ще му бъде назначен служебен адвокат. Доколкото е известно, с новия НПК се осъществяват две отколешни мечти на МВР: регламентация на статута на агентите под прикритие и контролираните доставки. Бихте ли казали нещо повече за това?- Това са способи за събиране на доказателства чрез специални разузнавателни средства. С тяхната регламентация ние даваме изключително сериозно оръжие на полицията в борбата с организираната престъпност. Освен това в новия НПК много сериозно е укрепен институтът на анонимния свидетел и е узаконена възможността полицейски служители да бъдат разпитвани като свидетели по наказателни дела. Чу се още, че новият НПК въвежда и т. нар. алтернативни процедури. Какво означава това?- Това е съществената промяна в съдебната фаза на наказателния процес, защото, освен съществуващото бързо производство, въвеждаме и т. нар. незабавно съдебно производтсво. То ще се прилага за по-леките случаи. Например - ако при джебчийска кражба извършителя е установен и заловен на местопрестъплението, той може да бъде изправен пред съда в 24-часов срок. А предвидено ли е създаване на съдилища, които специално да се занимават с подобни престъпления? Каквито има, да речем, в САЩ?- Поне за момента законът не предвижда създаването на каквито и да било специализирани съдилища. Единственото изключение, ако мога така да се изразя, остава Софийският градски съд, който единствен гледа престъпления, извършени от министри и от лица с имунитет - магистрати и народни представители.Една от критиките, която европейските експерти непрекъснато отправят към България, е свързана с отказа от използването на косвеното доказателство. Доколкото ми е известно, след неговото въвеждане в Испания и в Германия броят на присъдите за пране на пари и последващата конфискация на имущества рязко е скочил. Новият НПК предвижда ли по-широкото приложение на косвеното доказателство?- Въпросът ви е доста специализиран и е свързан с един от най-омагьосаните кръгове в правораздаването: за да бъде осъден някой за изпиране на пари, най-напред трябва да бъде доказано престъплението, чрез което са придобити мръсните пари. При това - с влязла в сила присъда. Да, новият НПК предвижда по-широкото прилагане на косвеното доказателство, което в известна степен ще разкъса този омагьосан кръг. Г-н Станков, най-малко от година и половина ви упрекват, че изолирате магистратите от съдебната реформа. Какви са очакванията ви - как ще реагират на проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НКП) професионалистите?- Когато изброяваме публиката, която ще оценява този закон, трябва да започнем от Европейския съюз. България вече подписа договора за пълноправно членство в ЕС, така че съобразяването с мнението на този партньор е задължително. Аз очаквам, че проектът за нов НПК ще получи висока оценка от европейските експерти, защото той е съобразен изцяло с техните препоръки. Във вътрешнополитически и професионален план смятам, че новият НПК ще бъде приет положително от прокуратурата, въпреки че едновременно сме увеличили и правомощията, и отговорностите на държавното обвинение. Именно затова сме предвидили допълнителни мерки за институционалното укрепване на прокуратурата - допълнителни щатни бройки, допълнително финансиране, разширяване на материалната база. Колегите от следствието едва ли ще приемат новия НПК с огромна радост, но съм длъжен да припомня, че първите препоръки за реформирането на следствието са още от... 2000 година. Законопроектът категорично ограничава правомощията на следователя, за да се избегне дублирането им с правомощията на прокурора. Ограничава се броят на престъпленията, които ще разследва следствието, и затова аз предложих на Висшия съдебен съвет част от следователите да бъдат пренасочени за работа в прокуратурата и в най-натоварените наказателните колегии. Значи следствието няма да бъде ликвидирано като звено от съдебната система, така ли?- Запазваме го, защото новият НПК съответства на съществуващия конституционен модел. Аз обаче искам да подчертая нещо много важно. Реформата в този й вид не е насочена срещу следствието като институция, защото единствената ни цел е да подобрим организацията на предварителното разследване. А това не може да стане, ако връзката между полицията и прокуратурата не е пряка, а се осъществява от посредник като следствието. А предвиждате ли създаване на специализирани прокуратури?- Не.Един от коментарите, който наскоро четох гласи, че между основните цели на новия НПК е да увеличи възможностите за санкциониране на магистратите. Има ли нещо вярно в това?- Донякъде, защото с новия закон ще бъде опростена процедурата за санкциониране на онези магистрати, които по една или друга причина не си вършат работата. Как бихте определили новия Наказателнопроцесуален кодекс с една дума?- Тя малко е поизтъркана от употреба, но все пак ще я повторя: това наистина е европейски закон. Защо смятате така? - В момента повечето от европейските държави ревизират наказателните си процедури и ние имахме възможност да използваме много от ценния опит на Германия, Франция, Италия, Испания... Така че този закон наистина е нов и наистина е европейски. И искрено се надявам той не само да повиши бързината и качеството на наказателното производство, но и да промени начина на мислене на магистратите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във