Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

НОВИЯТ ЗСВ ВЛЕЗЕ В СИЛА, ТЕМИДА ОЩЕ ВЕХНЕ

Прекрасно започна седмицата за висшата номенклатура в третата власт.
В понеделник (6 август) президентът Георги Първанов издаде указ за обнародването на новия Закон за съдебната власт, като едновременно с това нахока премиера Сергей Станишев, че правителството не си върши работата и принуждава част от слугите на Темида да правораздават и да разследват по мазета и по тавани.
По този случай пресслужбата на президента разпространи съобщение, в което се казва следното: Държавният глава е обезпокоен от лошите условия на работа в прокуратурата и съдилищата. Особено тежък е проблемът с липсата на подходящи сгради за административните съдилища и незаинтересоваността на държавата да се решат тези неотложни проблеми. Това пряко застрашава състоянието на административното правосъдие. Държавата е длъжник на съдебната система в това отношение.
Защо чак сега президентът Георги Първанов се сети да удари една критика на управляващата коалиция е ясно: на хоризонта се задава битка за председателското място във Върховния касационен съд, а сред неофициалните номинации за наследник на Иван Григоров (неговият мандат изтича на 20 ноември) засега се спрягат само две личности: президентският човек Лазар Груев - настоящ член на Конституционния съд и бивш юридически съветник на държавния глава, и проф. Любен Корнезов - заместник-председател на 40-ото Народно събрание и доайен на юридическото лоби в червената столетница.
По силата на каква логика обаче държавният глава реши, че съдебната система страда единствено от хроничен недостиг на зали, кабинети и деловодства, също не е кой знае каква загадка. Просто на Георги Първанов никак не му се иска да обявява война на своите (уж бивши) съпартийци и техните коалиционни партньори за нормативните безобразия, които бяха сътворени от тях през последните две години и за които Параграф 22 е писал десетки и стотици пъти.
Във вторник (7 август) Законът за съдебната власт бе обнародван в Държавен вестник и влиза в сила три дни по-късно, т.е. на 11 август (събота). Иначе казано, през следващия месец и половина на магистратите ще им се стъжни, защото до 28 септември трябва да бъде конституиран новият постоянно действащ Висш съдебен съвет. Това означава, че за около шест седмици съдилищата, прокуратурите и следствените служби трябва така да се организират, че да проведат не по-малко от стотина делегатски събрания, на които да бъдат излъчени участниците в трите мегасъбития - общите събрания на съдилищата, прокуратурата и следствието, на които пък ще бъдат избрани единайсетте представители на съдебната власт във ВСС: шестима съдии, четирима прокурори и един следовател.
Как точно ще се случи всичко това не е ясно, защото съдебната лятна ваканция свършва на 1 септември. Далеч по-важно обаче е какво точно ще се случи на въпросните събрания и кой ще надделее в предстоящата схватка: висшата съдебна номенклатура или младите и необременени слуги на Темида.
Поне засега предварителните прогнози сочат, че в постоянно действащия ВСС ще бъдат изпратени главно хора пред пенсия, компрометирани административни ръководители или послушковци, чието единствено задължение ще е да прокарват идеите на своите патрони. Както много добре е известно обаче, в България доста често предварителните прогнози се оказват въздух под налягане. Така че нищо чудно в съвета да влязат и магистрати, на които... законът и професионалната чест са им по-скъпи от луксозните селски прогимназии, хотелиерството, нескончаемите околосветски пътешествия и още по-нескончаемите кьор софри.
Също във вторник (7 август) пресслужбата на държавното обвинение огласи резултатите от работата на прокуратурата през първите шест месеца на годината. Според статистиката в периода 1 януари - 30 юни 2007-а хората на Борис Велчев са осъществили ръководство и надзор по 151 146 досъдебни производства (при 144 216 досъдебни производства за същия период на 2006 година). От тези дела, 127 349 са били разследвани от полицейските дознатели, 22 973 са се паднали на следствието, а пък прокуратурата е запазила за себе си общо 824 досъдебни производства.
През първите шест месеца на годината новообразуваните досъдебни производства са общо 80 899, сред които за организирана престъпна дейност - 46, за корупция - 243, за пране на пари - 14, за злоупотреба с еврофондове - 4, за трафик на наркотици - 1695, и за трафик на хора - 58 дела. Приключени са били общо 101 507 досъдебни производства (при 96 656 за същия период на м.г.), от които 89 944 са приключени в законоустановените процесуални срокове.
В отчета на прокуратурата се казва още, че от началото на януари до края на юни тази година са осъдени и санкционирани общо 26 811 лица, от които 1526 са жени, а 9055 са на младежка възраст (от 14 до 29 години). Влезлите в сила осъдителни и санкционни решения в края на периода са 18 834 (срещу 23 005 лица), на доживотен затвор са осъдени 7 лица.
И накрая, за първите шест месеца на годината на ефективен затвор са осъдени 5312 души, с условни присъди са се разминали 6202 лица, за пробацията си са почерпили 6477 души, а общо 11 032 души са се отскубнали от дългата ръка на закона с административни глоби и други видове наказания заради милосърдието на народните представители, разширили обхвата на прословутия чл.78а от Наказателния кодекс.
Колкото и странно да звучи, връзката между трите събития, разиграли с в понеделник и вторник, лъсна на бял свят едва в четвъртък (9 август), когато стана известно, че една от седемте доживотни присъди, влезли в сила през първите шест месеца на годината (според отчета на прокуратурата), е на нашия стар пациент Стоян Аспарухов Димитров. За неговия случай Параграф 22 е писал досега най-малко седем-осем пъти, затова днес ще маркираме само някои от по-очевадните закононарушения.
На 2 февруари 2000 г. софиянецът Стоян Димитров разстрелва софиянеца Николай Влахов в присъствието на Веселин Мешев. Престъплението е извършено в къщата на Димитров, а мотивът е невърнат борч.
Дотук всичко изглежда ясно като по учебник. Въпросите започват да никнат чак когато човек разбере, че Стоян Димитров дължи пари на Веселин Мешев, двамата са прекарали целия предиобед заедно, а Николай Влахов пристига при тях към 14 часа, за да бъде... застрелян веднага.
Според предварителното разследване свидетелят на злодеянието Мешев оцелява, защото убеждава убиеца да му даде за малко пищова, след това го халосва с него по главата и изчезва. Килърът също напуска местопрестъплението, за да бъде заловен чак на 7 септември 2000 г. в района на столичната Сточна гара. При това - с граната в ръка.
В средата на 2001 г. следствието приключва работа по случая с мнение, че Димитров трябва да бъде съден за умишлено убийство, а близо година по-късно (през пролетта на 2002 г.) обвинителният акт е внесен в съда.
Макар случаят да е изяснен от фактическа и юридическа гледна точка (според прокурорът по делото), Димитров изслушва присъдата си едва на 9 януари 2004 г.: деветнайсет години лишаване от свобода.
През следващите няколко години около този случай се разиграва невероятен цирк, който приключва едва преди няколко дни, когато тричленен състав на Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, председателстван от Божидар Сукнаров, приключва окончателно случая, осъждайки Стоян Димитров на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване.
На пръв поглед решението на съда изглежда логично, защото всичко наистина е точно: има труп, има очевидец, има килър, има и... оръжие на престъплението.
За пореден път обаче истината за безпристрастността и обективността на някои български следователи, прокурори и съдии е толкова далеч от духа и буквата на закона, че няма накъде повече. И понеже май наистина няма смисъл да преразказаме отново цялата правосъдна епопея на Стоян Димитров, ще изброим само онези обстоятелства, които правят присъдата му съвършено... измислена.
Револверът, приложен като доказателство по делото, не е пищовът, с който на 2 февруари 2000 г. е бил застрелян Мексиканеца. Освен това по делото не е приложен протокол за изземането на въпросното оръжие, който да е подписан от поемни лица. Липсват и писмени обяснения къде точно е намерено оръжието на престъплението, от кого е намерено и т. н.
Лимонката, с която на 7 септември 2000 г. Стоян Димитров е бил заловен, е описана от полицаите в протокола за обиск като ръчна граната тип РГД - 6 (т.е. учебна граната). Същото нещо се казва и в опис-протокола, с който няколко дни по-късно делото е предадено (и прието, естествено) на производство в Столичната следствена служба. За експертиза обаче е била дадена ръчна граната РГД - 5, която експертите идентифицират като ръчна осколъчна граната, което на по-обикновен език означава... бойна нападателна граната.
По делото не е провеждан следствен експеримент, който е задължителен, когато показанията на обвиняемия и на единствения свидетел се разминават от земята до небето;
Не са разпитани служителите от Регионалното звено за борба с организираната престъпност в СДВР, запознати с жалбите на Димитров за рекет от страна на Мешев и Влахов;
В дома на Димитров е правен обиск от следователя по делото, на който не са присъствали поемни лица. След обиска следователят си тръгнал с два плика с документи и торба с вещи, без да състави протокол за изземане на улики или доказателства.
В протокола от първия разпит на Димитров е записано, че той е започнал в 8.10 ч. на 11 септември 2000 г. (т.е. три дни след задържането му) в кабинета на следователя от Столичната следствена служба. Четивото е кратко и съдържателно: Запознат съм с правата си на обвиняем. Запознах се и с предявеното ми обвинение. Признавам се за виновен. Обяснения ще дам на по-късен етап от предварителното производство. Следват подписите на обвиняемия, на неговия адвокат и на следователя по делото.
Според официална справка, писана през пролетта на 2001 г. от тогавашния началник на Главно управление на местата за лишаване от свобода към Министерството на правосъдието - Пламен Пачев, Стоян Димитров за първи път напуска килията си в Централния софийски затвор (за разпит в следствието) на... 12 септември 2000 година. Което означава, че протоколът от т. нар. разпит на 11 септември е пълен фалшификат.
По време на предварителното разследване личният автомобил на подсъдимия - Форд Фиеста, иззет като веществено доказателство по делото, мистериозно изчезва от паркинга на Столичната следствена служба и до ден днешен нито е открит, нито пък някой го е търсил.
Първото заседание във Върховния касационен съд е проведено на 4 април, а второто - на 16 май 2007 година. В първоначалния си вид съдебният състав е следния: Божидар Сукнаров - председател, и Татяна Кънева и Елена Авдева - членове. По време на заседанието на 16 май съдия Кънева си прави отвод, нейното място е заето от колежката й Лиляна Методиева, а председателят приключва заседанието с традиционното изречение: Съдът ще обяви решението си в законоустановения срок.
Този срок е 30 дни, но решението на тричленката става известно на Димитров и адвокатите му едва в средата на месец юли. А пък в протокола от въпросното заседание, който те получават чак в края на месеца, вместо подписът на Елена Авдева се мъдри... автографът на друг върховен съдия - на Славка Стоянова.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, през последната година и половина Стоян Димитров е изпратил до главния прокурор Борис Велчев 28 жалби и сигнала, но нито един от тях не е стигнал до шефа на държавното обвинение.
И накрая, за да докаже, че е жертва на криворазбрано българско правосъдие, през последните две-три години Стоян Димитров е завел в Софийския градски съд (СГС) общо три дела: срещу прокуратурата, срещу Министерството на правосъдието и срещу в. 168 часа. Въпреки че принципът за случайното разпределение на делата е задължителен и за СГС, всички дела на Димитров попадат в ръцете все на един и същи съдия - Асен Воденичаров. Най-вероятно по случайност. Така, както по случайност от делото на Димитров са се изпарили най-малко осем протокола от мерки за неотклонение и куп други материали.
Така че доживотната присъда на Стоян Димитров наистина си е повод за гордост, защото такава присъда... просто не може да има. Пък после защо Европа ни плюела и защо като чуят България, на магистратите в Европейския съд по правата на човека им призлява...

Facebook logo
Бъдете с нас и във